Disarm you with a smile.

Днес беше много хубав ден.
Една мацка от курса, много сладка и весела, пристига без яке, с шапка идиотка и с чанта с мидички. Толкова лятна! :-)
Говорихме си с нея за морета, стоп, палатки, пътешествия, бригади, etc. :-)

Една Onda направихме с колегите (защото лекции нямаше) и после с Ива отидохме да играем шах в Апартамент 52.
Боже, толкова интересно! :-)
С нея сме горе-долу равностойни и беше много забавно, но тогава се появи Радо и започна много да се намесва. :-)
(Ама с толкова умни ходове, просто нямаше как да му се разсърдя. :-))

И така, тук вече идва идеята на днешния постинг - за дишането.

Преди време тази песен ми беше любима. Пусках си я на repeat преди лягане и така заспивах.

'Cause I am hanging on every word you say
And even if you don't want to speak tonight
That's alright, alright with me
'Cause I want nothing more than to sit
Outside your door and listen to you breathing
Is where I want to be

Странно е. Всички дишат. Но преди май не забелязвах.

Най-щастливите ми минути с господин Грива бяха, когато спяхме прегърнати и аз го слушах как диша.
Упойващо, успокояващо, истинско, тук-и-сега.

Днес с Радо се случи същото.
Аз играех шах с Ива, а той беше седнал зад мен и ме гушкаше. Разсейвах се от дишането му. Толкова ми харесваше да го усещам.
После в Bookies, оказа се, че там вече няма нито шах, нито скрабъл, седяхме и разглеждахме една книга със снимки от двайсетте. Той пак ме гушкаше, а аз само прелиствах страниците, заплесната в дишането му.

Толкова, толкова хубаво беше! :-)

*

На 9 ноември 1966 Джон Ленън отишъл на изложба на Йоко Оно в Лондон.
Още преди да се запознаят, тя му подала бележка. Той учудено я отворил. Имало само една дума.
"Дишай"