колко е един месец?
Така ми се доизлиза днес.
Не ме свърташе вкъщи, не и след това, което чух. Не и след като му звънях, той не вдигна, а после си спря телефона. Това наистина ме ядоса.
Изведнъж осъзнах, че единственото, което искам, е да играя мълчаливо скрабъл с Теди. Обадих й се.
Видях, че съм получила report и набрах още един номер. Започнах разговора с "Ще те убия!". Среща утре да пием хапчета.
(И да му благодаря. И да го помоля за нещо, за което подозирам, че ще ми поиска пари. Ще си кажа, че би трябвало да се ядосам, но няма и ще се усмихна. Той си е такъв.)
Сякаш товар ми падна от раменете! Толкова ми стана хубаво. Спокойно. Игриво. Весело.
Облякох се супер неадекватно. Розови гуменки, дънки, арт палтенце и червена вълнена жилетка (суичър?) с цип.
Толкова ми беше хубаво!
В трамвая четох есетата на Алек Попов и цъках с език колко са добри. Мисля, че наистина има много за какво да си говоря с него. Толкова е умен! :-) И забавен.
(Обичам го с любовта ми към Г.Г. и Людмил Станев :-))
Отидох в Теди, но тя се къпеше. Почаках я в кухнята и просто се загубих!
Гледах картата на стената и сглобявах парченца от места, където съм била. Четох поемите на Руми, залепени на хладилника, и се възхищавах като дете. После видях, че на масата има някакъв речник на източната мъдрост или нещо такова. Загубих се в дефиниции на неща...
Бях истинска Алиса в страната на чудесата - толкова ми беше интересно всичко. Бях толкова много аз. Крещях "брей!", смеех се и си записвах.
Излизайки навън, погледнах небето - как може да съм нещастлива, когато небето е такова!
Ха, много е забавно! Много ми харесва всичко. :-)
Но знам, че трябва да се науча да бъда благодарна, истински благодарна за лошите моменти, когато са. Лесно е да благодариш после. Разбира се, по-добре от нищо, но съвсем не е достатъчно.
Би трябвало да се възползвам максимално от това, което преживявам, защото животът ми общо взето беше един безкраен празник, смях и радост през по-голямата част от времето. Или просто тихо щастие. Много рядко ми беше мъчно. Бях забравила какво е това.
В Bookies седнахме на масичките, които гледат навън. Има нещо толкова чаровно да стоиш на топло, да пиеш топло мляко с мед и канела в ниска широка чашка и да играеш скрабъл.
Теди беше толкова хубава, бях толкова щастлива просто да си седим и да мислим думички. Или дори да не мислим. Аз да си пиша нещо, да кълва sms, да зяпаме през прозореца (по едно време Майката мина с бебето! :-)) или дори не задължително и това.
Теди ми каза за нещо предстоящо.
"Не е ли рано?", попитах.
"Ами то е след месец, един месец толкова бързо ще мине", усмихна се.
И се замислих - какво ще се случи след месец? Колко е един месец, щом последните 3-4 дни за мен бяха поне 2 седмици? И какво всъщност е времето?
"Началото на новия век рядко съвпада с астрономическия свършек на предишния. Инерцията на времето е толкова мощна, че помита всеки опит да се постави ясна граница между епохите.", пише Алек Попов.
