вторник, февруари 24, 2009 

стара чуденка


с намигване към зази и нейните книжки край леглото

Напоследък отново често се чудя и дори понякога измъчвам - кога да преценя, че трябва да кажа нещо, и кога да замълча. Разбира се, зависи си конкретно, но ето - спъвам се и не мога, не знам.

Става дума за случаи, в които мога да дам съвет, да предпазя от грешка, да отворя очи или поне да насоча поглед в друга посока. Но дали ще бъде истинско за този, за когото е преживяването, ако някой му подскаже как ще протече то? Дали от своето съзнание дори ще разбере какво и защо му казвам?

Не искам да споря с Живота, защото той знае най-добре, но пък - струва ми се - не бива да бъда и пасивна. Не че държа толкова да се меся в работите на другите, даже ми е неприятно да го правя напоследък. Искам някак да бъда умерена и само да оставям знаци, които някой някога ще прочете. Но ми липсва увереност, че така е окей.



И една книжка искам да препоръчам (подозирам, че на Дени ще се хареса). Автобиографията на Лив Улман е това, но повече прилича на откъснати страници от дневник - разпиляни мисли, спомени за преживявания, сънища, протяжни летни следобеди, страх, напрежение, работа на сцената и пред камерата.

Страхотно ме увлече и омагьоса - не личеше да е писана за публика.
Прошепна ми неща.

вторник, февруари 10, 2009 

the thunder



Дали защото днес имах изпит по естетика и тези дни мислих за различното разбиране за изкуството, красивото и твореца през различните епохи, обаче това видео много ми хареса.

Не че смятам, че трябва да се връщаме назад към Античността, няма нужда от втори Ренесанс, просто идва нова епоха.

събота, февруари 07, 2009 

когато никой не гледа



Като малки мислили ли сте си как играчките ви се движат, докато спите? Е, аз не вярвах на тази работа. Мама пък ме убеждаваше, че цветата си правели бал нощем и затова сутрин били уморени. После прочетох "Цветята на малката Ида" и разбрах, че това дори не е нейна идея.

Да, обаче предметите наистина правят разни неща, когато никой не гледа! Ето, прилагам доказателство! Един ден моят мил отвори гардероба и вижте само какво завари!

За деня на влюбените приготвих серия картички, вдъхновена именно от подобни "разкрития". Както обикновено, всичко е базирано на действителен случай. Затова и твърдя, че предметите наистина живеят свой живот. Те се карат и обичат, сигурно си месят хляб и си шият дрехи. Въобще - живеят си добре!

И така, ето серията, за която споменах. На живо може да я видите на обичайното място.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.