Disarm you with a smile.

Снощи Васко ми разказа за един негов колега, толкова добър и хубав.
"Страхотен е. Момченце, хахаха, ами момченце си е."
"Еха! Много е хубаво да си момче!"
"Е, и момиче е хубаво."
"Хахаха!"

Тази вечер, на връщане от театъра, се сетих за това. И отново ми се случи - толкова щастие и толкова, толкова любов, че имам чувството, че тялото ми няма да издържи и просто ще умре от това, което се случва вътре.
Осъзнах, че това е, което най-много обичам у господин Грива - че не е мъж, а момче. Той след няколко месеца прави 30, но е момче - забавлява се страхотно и прави всичко, което му хрумне, без да мисли много.

Това го правят възрастните - мислят, преценяват, чудят се. Ау, ужасно!
(сещам се за Малкият принц и неговите grown-ups :-))

Преди няколко вечери със Севи и Васко се връщахме от арабите (от пазар общо взето) и отивахме у Васко, хванати за ръце. Аз носех кошницата, а той - водата, Севи беше посредата.
"Хора, не искам да порастваме! Дали като станем на 30, ще ходим в 10.30pm на пазар и ще се държим за ръце?"

И така, осъзнах защо го обичам - защото е момче. Това обяснява всичко. И това не е любов, което иска нещо, мен даже ме няма там, това е щастието, че го срещнах.

Харесва ми идеята да имам мъж до себе си, и то в много отношения, но ако този мъж не е момче, не вярвам да ми хареса.

Трябваше Васко да го спомене, за да се сетя и да осъзная, че всъщност най-много обичам хората, които определям като деца. И че всъщност ангел означава дете.