обръщане на посоката
Вчера преди работа отивах към магазина на Васко. Беше много студено, но не ми се возеше в трамвай, затова слязох и вървях дълго пеша. Гледах хората, сгушили се в якетата си, и си мислех колко невъзможно е да срещнеш някого, как дори някой много да ти хареса и дори да го заговориш, нищо не може да се случи, защото всеки си е тръгнал към някакво негово си място и не би обърнал посоката.
Стигайки вече почти до магазина, на ъгъла на Витошка и Хан Аспарух, от една кола изскочи Кристин: "Ей, Бистра, кво става?" Беше с брат си (както се оказа по-късно), поприказвахме си малко в колата и брат му предложи да ходим да пием кафе.
И тримата просто обърнахме посоката. :-)
Стигайки вече почти до магазина, на ъгъла на Витошка и Хан Аспарух, от една кола изскочи Кристин: "Ей, Бистра, кво става?" Беше с брат си (както се оказа по-късно), поприказвахме си малко в колата и брат му предложи да ходим да пием кафе.
И тримата просто обърнахме посоката. :-)
