четвъртък, юни 26, 2008 

pre production meeting


още снимки

Списъкът със задачи постоянно расте и крайните срокове наближават.
Въпреки това аз някак не бързам и разточително пия бири, ходя сама на кино, ям домашния сладолед с кисело мляко на Пчела и се разхождам нощем.

Ще правим една фотосесия в събота, Севи и Васко ще бъдат красиви, а аз ще снимам. И днес всички гостувахме на Ел и Вили, за да уточняваме детайли.
Брей, оказа се доста по-сложно, отколкото предполагах! Изскочиха хиляди неща, които чакат разрешение. И въпреки това - едно такова любопитство се надигна у мене. Защото никога досега не съм снимала нещо така... хм... професионално.

И си помислих - брей, колко е хубаво да правиш нещо, което истински те вълнува. Нещо, с което да си играеш. Нещо, което да те кара тихо да се кикотиш.

сряда, юни 25, 2008 

май не е сън


снимката открадвам от родителите си, вчера се върнаха от Гърция

Последните три дни ми се видяха като един. Отдавна не бях носила толкова време едни и същи дрехи.

Колко необикновени са отношенията ни. Даже във филмите не е толкова хубаво.

Когато излязохме от лозенския Мистър Пица, в мен се случи съвършенството - светлина, любов, спокойствие, благодарност. Ако беше сън, със сигурност щяхме да полетим.

сряда, юни 18, 2008 

на гладно


тайландска вечеря в Сентрал парк, юли 2007

Току-що изпих първата си глътка зехтин и първата лимонов сок. В следващите два часа трябва да изпия по 200мл и от двете.

Правя чернодробно прочистване, което включва 13 вегетарианска диета, като последните 3 дни не се яде нищо, а се пият фрешчета от ябълки, моркови и цвекло и определени билки, а последния ден от 6pm до 8pm се пият споменатите 400 мл зехтин + лимонов сок. Има и клизми, да, хахаха.

3 дни пълен глад ми се видя страшничко.
Но както за доста от нещата в живота ми, така и за това представата ме плашеше, аз въпреки всичко направих въпросното нещо и накрая излязох разочарована от лекотата. Очаквах нещо ужасно. А такова нямаше.

Четох преди около седмица учебник по Теория на масовата комуникация и още на третата страница бях възхитена от един цитат под линията - "Между мен и света стои моята представа за него." Уолтър Липман

Осъзнавам тия дни до каква степен ежедневието ни влияе. Имам предвид баналното битово ежедневие. Храненето, спането, ходенето до тоалетната, начинът, по който се придвижваме от една точка до друга.
Хрумна ми примерно доколко се различават психически мъжете и жените само заради начина, по който пишкат.

Всъщност е много хубаво да разбереш, че можеш и да не ядеш за известно време. Да излезеш от представите за обичайното си ежедневие. Да влезеш в това, което доскоро си смятал за немислимо.

понеделник, юни 16, 2008 

дори не щастие


малко гости във виас

Колко е просто.
Оставяш се.
Преставаш да мислиш и живееш.

петък, юни 13, 2008 

два свята



Пропуснах нещо. Пролетното безгрижие или просто записването му в ума?

Престанах да пиша - писма, постове, статии и изречения само за мен в новото тефтерче.
И се получи някакво нелогично противоречие, защото в една част от деня си живея само в ума. Тогава безкрайно ми липсва директното преживяване. И се чувствам недобре. Разпиляна и закъсняваща за досадните задължения, свързани с университета и уговорки с други хора.

И в същото време Живея.
Много е хубаво, когато сме пили бири с някого, забавлявали сме се цяла вечер, но най-хубаво е когато се приберем вкъщи и останем само двамата. Тогава времето и всичко, което обичайно е тук, престава да съществува. Когато ме прегръща с цели длани, преживявам думата hold в значението й на гушкам. Разбираме, че е време да си лягаме, когато започне да се съмва.

Понякога се гледаме в очите и се смеем като деца, които си имат някаква тайна, която си е само тяхна. Тогава усещам любовта и колко жалко, че това звучи като метафора, когато е буквално назован факт.

Два отделни свята са това. Иска ми се за постоянно да отдръпна ума си, за да станат отново един.
И в търсене на това ще направя един експеримент - засега изключвам коментарите. Нека бъде ясно - това не означава липса на желание за общуване, просто има и други начини.

понеделник, юни 02, 2008 

уикенд на близостта


по-голям размер

Пропуснахме handmade-а в Пловдив, като вместо това избрахме Копривщица. Подходящо място за първи романтичен уикенд с моето мило момче.

Вчера празнувахме първи юни. Седях на слънчева масичка на площада и го чаках да се появи с кафе и торта, когато почувствах блаженството на пътешественика, който живее без да бърза, който превръща всяко малко действие в приключение, който отваря очи и вижда.

Нямах апарат, защото нашите го бяха взели със себе си в Гърция, но така дори беше по-добре. Често се увличам в снимането. Приятно е за мен, но не и за хората, с които съм.
(Може да попитате Васко. :-))

Обаче - честно - искаше ми се да снимам къщата, в която посрещнахме деня (ние винаги си лягаме чак когато съмне), беше прииказна! Дворчето - с малките пътечки от камъчета, цветята, кладенеца, миниатюрните дървени масички и столчета - беше като от приказка.

Сложих снимката горе, която вероятно е правена към 1993, защото в вчера изведнъж се озовахме на това мостче. И - бум! - толкова спомени нахлуха!
Връзваше се с първи юни и с интервюто с Кери Смит, което слушах, докато той се къпеше. Детството е коренът. И изведнъж почувствах такава благодарност за своето.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.