четвъртък, септември 25, 2008 

готова


за да ме виждаш по-добре

Престанах да бъда добра по математика някъде в седми клас, като с времето нещата се влошават все повече и повече. (Споменавала съм драмите при събиране на 4+1+3+2 при скрабъл...)

С радост отбелязвам, че напоследък се отнасям по-сериозно към крайните срокове. Няколко дни поред си лягах изтощена, но доволна. Приготвях неща за hmd, като в процеса на работа - освен забавление - се появиха и някои технически трудности като... пресмятане например.

Това ме кара да се чувствам доста глупава на моменти; не ми идват отвътре цифричките, дори не знам много добре таблицата за уморение. Знам, че това не е толкова страшно, повече се тревожа, когато понякога думите изчезват. Обикновено при появата на диктофон или просто когато съм уморена, а имам спешно да пиша нещо.

С образите май е най-лесно.


На сайта на Артишок днес излезе кратко представяне; добавям, че всичко е направено от 100% рециклирана хартия и качвам няколко снимки от мен тук.

неделя, септември 21, 2008 

готвя се усилено


за да ме виждаш по-добре

Мили дами, ако ви е омръзнало от рекламите на тампони, интимни сапуни и вагинални овули по календарчетата, които гинеколозите ви подаряват, мисля, че мога да ви зарадвам.

Събота, handmade day, Пловдив, намиг.

сряда, септември 17, 2008 

сезонът започва

Безкрайно съм щастлива.

Тази сутрин се разсъних със смях в таксито, когато някъде по Раковска непозната жена отвори предната врата и помоли да я повозим. Бързах за кастинг за нова работа, но реших, че няма да влизам. Нека бъде прекрасна безгрижна есен, нека бъда свободна вечер за всички културни събития, за които искам да бъда.

Това усещане придобих днес, защото имаше мил момичешки ден със Северина. "Ах, колко сте сладки, държите се за ръце", каза колега от пиар, когото случайно срещнахме в театъра.

Сладки бяхме, да. Такава ни чувствах.

Имаше Канелен залез в Онда, после червена леща, хумус и едно ядене, което няма да го хвалим; изложби, купуване на много, много билети за куклен театър, разходка по малките магазинчета за красиви неща по Шипка, купуване на тънкописци за обзелото ме вдъхновение, черпене с кайсиев пай и подобни.

Вълнувам се много. И ми е едно такова вдъхновено и културно; спокойно и любовно.

вторник, септември 16, 2008 

ръми/ есен е


за да ме виждаш по-добре

Вчера беше първият есенен ден. От тези, които обичам най-много - когато се събуждам сама в чуждо легло (моят мил отиде на изпит), навън в мрачно и вали, а аз се усмихвам и се претъркулвам в неговата половина.

На снимката горе показвам инсталираната инсталация в дома му. Временно той се намира в една чисто нова сграда, в чийто хол - незнайно защо - има тръби и кранове. Толкова смешно изглежда, че не се сдържах да го разкрася малко това кътче.

Готвачът е той, нали стана ясно. :-)

Не мога да престана да се възхищавам на това мило прекрасно момче. Той дори не изглежда истински. Толкова е бял и добър. И не е герой от филм, в когото да съм безнадеждно влюбена. Той е този, който ме милва и обича. Мен! Още не мога да свикна с тази мисъл, толкова нереално изглежда - че изобщо има такива отношения.

И есента е толкова приятен сезон, когато има с кого да се гушкаш до късно следобед. И до когото да заспиваш с думите: "Мили, толкова се радвам, че сме заедно!"

събота, септември 13, 2008 

what goes around, comes around


залез от кабинета на Шаламанова, 2006

Винаги учудвам хората, които ме познават по-отскоро, с факта, че никога не съм била добра ученичка. Не добра в смисъла на шестици и старателни домашни, а в държанието - да бъдеш тих, да слушаш, да не закъсняваш.

Имах много, много хубави гимназиални години. Запознах се с трима от най-прекрасните хора в живота ми - Ераг, Елка и Тиодора. Много любов имаше; забавление, искреност, порастване.

Страхотно си прекарвахме дори в часовете - на последния чин откъм вратата с Теди правехме картички на Ераг, слушахме музика от дискмен, четяхме, играехме на крави и бикове, измисляхме си истории, хвърляхме бележки на Елка и много, много се смеехме. Даа, често прекъсвахме учителите със смеха си.

Правя това въведение, за да обясня, че за мен училището нямаше нищо общо с ученето. Не че нямам добра диплома или нещо подобно. Просто имам навик да чакам нещата сами да се подредят без да си давам много зор.

Вече две години уча в университет нещо, което ми е безкрайно интересно. Въпреки това продължавам да живея с лошите си ученически навици или другояче казано - доста съм несериозна. Обикновено си харесвам един-двама преподаватели на семестър и посещавам само техните лекции. Задължително трябва да ми е интересно, да казвам уау! и да си записвам умни неща.

Този път обаче се появи реална опасност да не запиша годината заради изостанали изпити по скучни предмети. Такива, по които трябва да се учи - да седиш пасивно и да запомняш неща.

В рамките на една седмица имах два ужасни изпита и една много обемна, но интересна курсова работа. Не знам как успях. Толкова много май никога не бях учила - вечер си лягах изтощена. Разбира се, тук отново прозира моята несериозност - вместо да се задъхам така в една седмица, можех да започна малко по-рано и всичко да протече по-спокойно.

Просто вчера излязох с тройка от последния изпит и се почувствах тоолкова щастлива! Беше честно - вложих и получих. Заслужих да продължа!

Пихме бири с една мила колежка и изведнъж ми стана толкова светло и слънчево. Отново е лято.

вторник, септември 02, 2008 

реквием за едно приятелство



Едва ли някой някога е мислил, че изразът тримата ще започне да се употребява само в минало време. Знаех, разбира се, че всичко все някога свършва. Дори съм го искала в определени моменти, когато съм била нетърпелива старото да си тръгне, за дойде нещо ново.

Но не така, не.

Не вярвам други някога да си били по-тримата от нас тримата. Виждала съм го, когато - малко ирония ще вкарам - съм била сляпа. Тогава всичко става по-ясно. Затова и никога не ми беше хрумвало, а дори когато ми хрумна, отказах да повярвам, че онова е истина.

Но е. Вече мина достатъчно време, за да го приема с ума, но не и за да престана да сънувам. Ние вече не сме заедно.

Когато разбра за случката, архитектът каза, че светът не бил розов и като цяло печените хора и случки са рядкост. Това твърдение, въпреки че съм го чувала стотици пъти, продължава да ме учудва. Защото има много любови и чудеса. Знам го не от книги, а защото идват при мен.

После си отиват и точно това като че ли не беше част от плана.

Спомням си как исках да си отрежа ръката и да я подаря на Ераг, когато разбрах, че внезапно съм му отмиляла. Минаха години, за да се обикнем отново и тогава видях - просто сме били на пауза, вървели сме в една посока, но не заедно, а успоредно. И това безкрайно ми хареса.

Някои любови съм прибрала в гардероба и не ми липсват, не ги мисля сега, когато ги няма. Стига ми да знам, че такива любови има.
А после те се променят, порастват, водят. Или стоят на пауза, поддържани със small talk и лаконични имейли. Или дори без.

Струва ми се, че се срещаме толкова много пъти, че тези неща дори не ги забелязваме. Че понякога просто се виждаме за малко - за да си разкажем какво сме научили, да се заразим с това-онова и пак да се превърнем в призраци.

Мисля, че винаги съм имала известна склонност към тези драматични люшкания - приближаване и отдръпване, вкопчване и отхвърляне. Затова и ми хареса Валентинов ден. Видях, че мога да бъда една от двете.

Но не съм. Има един разумен глас, който ми говори. Сигурно и у мен има такъв глас, но този, който споменавам, идва отвън, от устните на друг. И за този друг научих ужасно много покрай цялата случка. Това външно зло още повече ни сближи.

И като казах другите - удивена съм колко много ни влияят. На теб и особено на мен. Осъзнах покрай всичко това какво значи семейството - тихото място, където всичко е честно и с грижа, мястото, където можеш да се скриеш от лошия свят навън. И колко рядко се разширява семейството всъщност.

Ужасно важно е и кои ще са хората, които ще наричаш приятели. Защото ще им вярваш, както аз вярвах на теб, Васко. А виж какво излезе.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.