четвъртък, ноември 27, 2008 

zzz

Аз съм Мечо и искам да спя зимен сън!


Редувам ги. Един ден спя 3 часа, на следващия - 15. И най-странното е, че първият тип дни ми допада повече.

Някак има време. Има слънце. Има повече места и хора, защото щом ставам рано, значи бързам за някъде. И ще се случват неща!

От години имам проблем със ставането. В гимназията пропусках половината часове на първата смяна, а по време на втората... ами отивах за голямото междучасие. В университета, разбира се, е още по-зле. И ми става малко мъчно, защото често имаме чудни лекции сутрин. На които ми се иска да отида. Но някак не мога сутрин да събера сили, за да стана просто от леглото.

Ами... сутрин, в полусън, не съм точно аз. Някакъв друг инстинкт ме води и той казва "къде ще ходиш бее, я си стой тук да си спинкаш!"

То е хубаво и приятно, да се гушкаш на топло под завивките, но когато стана, осъзнавам, че събуждането в късния следобед ме прави тъжна, пасивна, меланхолична. Но това не е ново, осъзнавала съм го и преди.

Сега обаче искам да го напиша, за да го материализирам; да му дам смелост, да го насърча.

четвъртък, ноември 20, 2008 

cocoon



Зимата дойде сякаш. Обвивам се в пашкул.

Напоследък се виждам почти само с моя мил куратор на зеленчуци в тавичка. Нямам никакво желание за нещо повече, защото повече то не може да е.

Само двамата. Лягаме си, когато се съмва, и ставаме на залез слънце.

Макар че - не, разбира се; има и други срещи. Миналата седмица някак случайно прекарах десетина часа с Руми. Мацоранката от 703 ни спря на входа и ни попита имаме ли 18. Няколко секунди стояхме шокирани. Да, имаме, но за какво са ни за чая в три следобед? Не ни повярва, поиска личните карти. Голям смях.

Онзи следобед беше толкова прекрасен! Една дълго отлагана среща на масичката откъм улицата, при която не просто си приказваш с някого, а се срещате.

Иначе излизането го свеждам напоследък до кино/ театър, някоя чайна и вегетарианските ресторанти. На които впрочем съм толкова ядосана, че (сърдито гласче) въобще не искам да ги виждам повече!

Далеч по-приятно ми е да готвя вкъщи. Когато се прибираме, с радост обувам пантофите. Толкова е хубаво да белим картофи и да режем моркови, да се въртим около печката и... да мирише на дом. Харесва ми да меся хляб (колко женствено!), да пека кексове (най-харесван май е този) и да експериментирам с домашното корни.

Иначе си четем, гушкаме се и слушаме музичка. И като се покаже слънцето, си лягаме.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.