неделя, май 28, 2006 

Айде, и Васко завърши!



Тони дойде с колата да ни вземе, минахме през Руми и класът им имаше среща пред СофияЛенд. Докато другите се снимаха и крещяха, ние видяхме въртележката със синджирените люлки, тя силно ни привлече, а на Тони му се дояде сладолед. :-)

Беше супер-неочаквано и спонтанно, Руми се вози боса, за да не й изпаднат обувките, хаха. И много весело. :-)
Изведнъж, както се возим, Васко поглежда булеварда: "Хора, другите са си тръгнали!"

Ебаси смеха - нашата кола по средата на улицата, отключено, прозорците свалени.

След като се повъртяхме и не можахме да намерим къде живее класната, отидохме направо в училището. Всички много весели, Папи и Халил - много хубави, Сашо също дойде, запозна се с майката, Йошка, Лилка и Елка се запознаха с Руми. :-)

Въобще - много хубаво, след малко отивам да се къпя, после - малко клъбинг.
И други весели работи. :-)

(още снимки има във flickr)

събота, май 27, 2006 

Светли от покрива отново лети

Снощи Светли ми каза: "Абе утре ще ходя пак да летя, идва ли ти се?" Аз много се зарадвах, но той побърза да уточни, че трябва да сме на Бистрица към 8.15am. (Този разговор се провежда към 3.00am :-))

Уговаряме се да се будим взаимно, аз чувам уредбата си, алармите на телефона, но не мога да стана. Много силно усетих, че аз съм си вътре и не искам да излизам в света навън, точно това, което каза Севи преди един-два дни, ама разбира се, че е така! И винаги е било, но не съм го осъзнавала! Ех, колко се радвам, че се споделят такива неща, много време пестят! :-)

Както и да е, отивам при Светли, стискам палеца на левия му крак.
"Успахме ли се? Бързо, бързо!"

Успяхме да се приготвим в рамките на десетина минути, минахме през OMV и 8.10am бяхме на хълма. :-)



Това е някакво чудесно място, много свежичко (отзад има язовир), зеленко, мирише на билки, подухва ветрец, слънчице, а небето какво беше, ай!



Инструкторът дойде, извадиха парапланерите и Светли започна да оправя въжетата сам. :-)



Стори ми се лесно, малко неща има да се знаят, въпреки че тънкостите вероятно са много. Въженцата са кофти за подреждане, оплитат се в тревички и камъчета, но нищо. :-) За 5 минути работа. :-)



Светли се пусна 5-6 пъти, други хора също летяха, доста полети наблюдавах и... съм очарована! :-) Толкова е красиво, някак естествено, лесно като да се возиш на въртележка. Но и малко страшно (поне в моите очи), да не объркаш нещо, да не паднеш върху някое дърво, ала-бала... :-)

Светли ми предложи да се пробвам, поне малко начално обучение като за първи път, нещо като тренировки на сухо - само вдигане на крилото и затичване, но аз отказах. Беше ми хубаво просто да си седя, да си слушам музичка и да наблюдавам. :-)
Пък и щом ще си взима собствен парапланер, пък и малко да задобрее, ще ме научи. :-) Ще бъде хубаво. :-)

Докато се катереше по склона (което си е сериозна работа), аз се мотаех нагоре-надолу (доста надолу стигнах, ама после качването ми беше мъка) и снимах.

Качих малко фотографии (хаха!) във flickr, ако някой любопитства. :-)


И във връзка с темата, линк към един пич, друг Асен, на когото попаднах през homily. За парапланер - оттук, но силно препоръчвам да разгледате всичко! :-)



*


Извън това - купих си първите слънчеви очила в живота. Жълтеникави (кафеникави?) стъкла, които правят света толкова слънчев и красив! Осъзнах нещо много хубаво благодарение на тези стъкла. :-)
Панаира на книгата - 11 книжки и 1 Мария. (hello! :-))
После майката на Ралица на гости и аз почти заспивам на масата, сега Севи се обади, утре е балът на Васко, не е лошо да се наспя, защото ще има интересни неща и много хубави хора. :-)

петък, май 26, 2006 

"Кога беше първи клас, кога завърши!"



Много хубави работи цяла вечер, всъщност още на коктейла беше много забавно, Светли беше толкова сладък - около обяд излезе да си купи риза (олеле!), но тя се оказа доста куца, копченцата нещо не бяха както трябва, ако закопчае предпоследното - подава му се тениската, ако закопчае последното - прилича на първокласник. :-)

Ай, Светли е тооолкова сладък!



Ох, и колко прекрасни хора, цяла вечер, ай! Толкова красота!
Отново целувах ръцете на Ераг и ще мога да ги целувам до август, ляляля. :-)

Много закъсняхме за училище, само за 10 минути бях там, но пък толкова неочаквани хора, всички бяха много хубави и весели.



Очевидно Златчо казва нещо безумно смешно или странно, не помня, но снимката ми е много весела. :-)



Той се размотаваше нагоре-надолу с грамадния апарат, Теди ме запозна с Кулеков, той също ме снима с камерата, майката беше много хубава, майката на Васко пък ми поради розов балон, пълен с хелий, който си вързах на чантата и през цялото време стърчеше над мен и заплиташе хората. (Оказа се много полезно във Военния, който искаше да ме намери, следваше розовия балон :-))

Другите само се изясняваха за разни останали неща, плачове, забивки, аз много се зарадвах, че съм си начисто с всички и няма какво да обсъждам, да се извинявам, да се тръшкам, да рева, ала-бала.
Гери дойде специално да ми каже, че много й харесвам, защото съм семпла, което беше много мило, най-хубавият комплимент наскоро (е, без тези на Радо, защото те ме карат да се червя :-)), ама наистина май аз бях единствената без грим, прическа, парфюм и бижута.

Както и да е, добре че беше Севи, много хубаво с нея, вегетариански порции (яяяху!), въобще не чувах чалгата, толкова беше хууубаво!
А Ераг е толкова сладък! :-)

Въздъх, после Севи тръгна към Алкохол, а аз нямах търпение Васко да дойде, след това всички в Червило, където се случи нещо много хубаво с Елка, мен и музиката. :-) И още хубави работи с Тиодора и Лилка. :-)

Градината на Червило се оказа направо друго място, Севи е тоолкова хубава, чудесен разговор. :-)

Взехме другите от чалгата до Кукления театър на Гурко и завършихме вечерта със супичка в Буда Бар.



за още малко снимки вижте във flickr

вторник, май 23, 2006 

история с тарантула: развръзка

След вчерашния провал да се видя с Халил, половин час молене по телефона да ме изчака 10 минути, той каза да се видим утре (тоест днес), когато ги изпращат.

Днес отидох, извиних му се за случилото се с Петето и моята тарантула, той вика: "Нищо, нищо!", аз си бъркам в чантата, очите му се отварят и... :-)



Толкова, толкова се зарадва, веднага я извади, за да й каже здрасти.
Не можеше да повярва, наричаше ме луда, само я гледаше и й се радваше. Зададе ми сто въпроса как да се грижи за нея, разказа ми какво знае от негов приятел за отглеждането, че до аквариума се слагало огледало (което е ужасно, да си мисли, че си има приятел, а всъщност да си няма!), колко точно вода през колко дни се слага, ала-бала.

После кръчма със страшно много техни приятели, после други работи, Халил и Папи са тоолкова хубави, много весели и добрички.

Халил каза, че напоследък много се грижи за разни буболчки, които се появят в живота му и на мен ми стана тоолкова хубаво, защото и с мен е така, дори точно снощи имах среща с госпожа Пеперуда, тя беше голяма нощна, но се беше заблудила и беше влязла в стаята ми. После полудя, блъскаше се отчаяно в стените, а аз се страхувах да не й откъсна някое крило, ако я хвана. Затова (тая работа става към 4 и нещо снощи) 20 минути мислих някаква тактики, дебнах я, с една снимка, едно листче картон и едно колелце от хария направих "капан" и успях да я хвана и да я пусна навън. Тя пък колко е глупава, тръгна обратно да се връща към светлината!
"Госпожо Пеперуда, вие сте натам" - посочих небето, тя кимна и отлетя.

събота, май 20, 2006 

Милкаленд

Още от Ангел Кънчев започваме да виждаме хора със знаменца и козирки Милка.
"Ужас, дано няма много хора."



Приближвайки се към шатрите, виждаме огрооомни опашки, две жени със знаменца си говорят: "И сега кво, чакахме час и половина, за да разгледаме за 10 минути ли?"

- Ало, Бисти, казвай бързо, че имам много работа.
- Ами аз точно за това звъня, можеш ли да ни вкараш, че има ебаси опашките?
- Ох, ей сега. Чакам ви пред подлеза на Мултиплекс.

Отне ни доста време, за да заобиколим, всички полицаи ни връщаха, оттук не можело, ей там покрай пейките, по-натам, по-натам.

Стигаме подлеза и гледаме Йошка в готините дрешки, истинска краварка, около нея десетина души, тя разказва какво има вътре и струва ли си да се чака толкова много.



Влязохме, макар че имаше само един vip. Бодигардът се намръщи, Йошка се усмихна и той махна с ръка.

Нашият гид ни разведе наоколо, показа ни къде какво има, как се дои крава и замина да раздава знаменца. :-)

вторник, май 16, 2006 

красиви хора


снимката е правена от негов приятел, чието име не знам, дано няма нищо против да я кача тук :-)


Петък вечер Светли ми каза: "Утре ще летя, даа! Събота и неделя ще карам парапланер."
Просто ей така.
Той е толкова хубав, винаги прави разни неочаквани неща, които обаче изглеждат естествени. Без показност, просто ги прави.

Обичам тази снимка, Светли е толкова весел и хубав, току-що е летял и сега гледа към склона, който трябва да качи с цялото (тежко) крило.

О, той е чудесен! :-) Толкова добър, бял и чист! :-)
Непрекъснато, буквално всеки ден, откривам все нови и нови красиви неща у него. :-) И много добре го връзвам с летенето. :-)

*

И във връзка с красотата изобщо - много хубав текст от alex the girl, само няколко дни преди днешният пост, който, признавам си, малко ме натъжи, но пък тооолкова много ми хареса.
Просто прекрасно. :-)

събота, май 13, 2006 

тарантулски истории



Преди две години Светли се върна от море и донесе тарантулче - бебе на няколко месеца. Всички много се радвахме, говорехме му, хранехме го редовно, въобще беше си домашен любимец. :-)
После нещата се промениха - оказа се по-скучно дори от рибите и всички престанаха да му обръщат внимание. (Говоря за него в среден род, защото не знам от какъв пол е. :-))

След като цяла зима тарантулчето не беше хапвало нищо (поради липса на мухички и комарчета, не поради небрежност! :-)), със Светли започнахме да си говорим дали някой няма да се съгласи да го вземе, да го гледа и да го обича.

Преди няколко дни Васко ми се обади, за да попита дали предложението още важи, защото Халил, един негов приятел, го иска.

В сряда сложих буркана, където живее тарантулчето, в раницата си и го занесох в училище, за да се видя по-късно с Халил и да му обясня как се гледа.
Петето много хареса тарантулата и каза, че тя също я иска, но малко се натъжи, като й казах че вече е обещана на друг.

Последвалите събития не мога да разкажа обективно, не искам да изкривявам истината, затова само ще кажа, че научих, че трябва да бъда твърда за нещата, които смятам за редни.

Стана така, че и Халил, и Петя страшно много искаха тарантулата, гледаха се в очите дълго и накрая Халил каза: "Ами добре, щом толкова много я искаш, вземи я."
Той направи нещо толкова красиво, браво, толкова хубаво, така му се възхитих, а той само се усмихна срамежливо. Беше толкова хубав, толкова добър!

Не можех да оставя нещата така, исках да направя нещо хубаво за него и изведнъж то ме фрасна по главата! Ами да, ще му купя друга тарантула, специално за него, да я обича и да се грижи за нея. :-)

През двата дни, в които се занимавах с това, изпитах огромен спектър от емоции. Първоначалната радост и вълнение колко ще го зарадвам беше заменена от изумление, защото след като обиколих всички зоомагазини, за които знам, открих, че само в един продават тарантули, после още по-голямо изумление, като на единствения телефон, който намерих от интернет, ми казаха, че предлагат само две - за 80 и за 100 кинта, а в онзи зоомагазин на Солунска най-евтините бяха по 50, а останалите варираха 80-100-120. После ми беше толова тъжно, че не мога да си позволя да го изненадам, мислех си колко съм лоша и глупава, че постъпих толкова несправедливо спрямо него.

Не знам как стана, още се учудвам от себе си за гениалната идея, сетих се да проверя дали в Природонаучния музей не предлагат тарантули.
Сега нямало кого да попитам, но лелката на касата ми даде два телефона. На първия никой не отговаряше, но на втория мацката вдигна. Малко троснато ми отговори, че не знае с какво разполагат в момента, май нямало евтини, да съм й звъннела утре.

Но въпросното "утре" телефонът й не работеше. Отидох до музея, лелката каза, че мацката не е идвала, не знае кога ще дойде и въобще да се оправям.
Тръгнах си много тъжна, плановете се проваляха, нямаше да мога да се извиня, като го зарадвам.

Върнах се вкъщи и легнах да спя.
Събудих се тъжна и си пуснах Радио Нова, седях в леглото и обмислях нови варианти. Реших да пробвам да й звънна още веднъж.
Даде свободно!

- (много весело) Ало, здравейте, как сте?
- (много учудено) Ъъ, добре, благодаря, обаждах се вчера за...
- Да, да, спомням си, разбира се. Имам добри новини, събота и неделя ще ходя до морето и ще донеса тарантули. Ще взема мънички, цената е 20 лева, ако ви устройва.
- О, разбира се! :-) Ей, супер, толкова хубаво!
- Да, ще се върна след 15-ти...
- Значи да ви потърся след това?
- Предполагам, че това е вашият номер, нали? Аз ще ви се обадя.
- Добре, много ви благодаря, много!

Скочих от легото и ми стана толкова хуубаво! :-) Толкова хубаво и радостно! Не знам дали мацката ще ходи до морето заради мен, или просто така се е случило, все пак предния ден не каза нищо такова. Във всеки случай страхотен късмет и много се радвам! :-)

Сега историята чака продължение. :-)

вторник, май 09, 2006 

бяла светлина


непознати, но много симпатични близнаци на НДК, всички сме еднакви, хубаво е :-)

Минах през Булбанк преди обяд и реших да се обадя на Еми. Две дълги иззвънявания по-късно реших, че си има работа или нещо подобно и се отправих към спирката за към къщи. "Е, айде да звънна още веднъж, за всеки случай."

- О, Бистре, извинявай, че не вдигнах, говорех по другия телефон.
- Нищо, нищо, на работа ли си?
- Да?
- А искаш ли да мина да те видя?
- О, ама разбира се, мини, мини. :-)

И Еми, и Юли (който още е там (?!)) много ми се зарадваха, почнаха да ме разпитват какво става, завършвам ли, уча ли за изпити, дрън-дрън.

И изведнъж...

Аз изпадам в присъп на щастие, бялата светлина ме завърта, защото Асен влиза! :-)

Не знам какъв е шансът аз, която не съм ходила до офиса от есента, тоест когато напуснах, и той, който пък сигурно от по-отдавна, да се срещнем. Но, по дяволите, беше толкова хубаво! :-)

Той беше със сива блуза и дънки сивкав деним, тъмни дрехи общо взето и отвътре се подава най-красивият бял човек на света! :-) Толкова хубав, толкова миличък и сладичък! :-) Въплъщение на доброто, най-хубавите невинни добронамерени шеги с други хора и най-прекрасната новина! :-)
Жена му е бременна! :-) Лелеее... :-)

Обичам това бебе още от момента, когато той ми каза, че въобще мислят за такова. Тоест доста преди дори да е заченато.
А аз толкова често мисля за него и го обичам толкова силно, пълни ми се всичко само при мисълта колко прекрасно ще е детенцето на Асен. Какво ще има като начало, на какво ще бъде научено... и всичко останало. :-)

И не знам, не ми се разказва, прекалено хубаво е. :-)

После ме закара с новата кола (най-широката и странна кола на света!) до Теди, с която играхме скрабъл в Bookie's, говорихме за прекрасни неща, слушахме Morcheeba и имаше много бяла светлина. :-)

петък, май 05, 2006 

3 февруари 1992 - 5 май 2006



През нощта Съни получи инсулт, 6 часа непрекъснати гърчове, ветеринарят й би няколко инжекции, за да я успокои, поръча да я включат на системи в клиниката, но се оказало, че няма смисъл, пораженията били твърде големи.

Не си спомням живота си без Съни.

Качихме се на Витоша и я погребахме сред морените.

четвъртък, май 04, 2006 

Градината работи!

Яяяяху!
Градината на Мара вече работи и днес изпихме първото бяло фрапе за сезона. :-)



За още няколко снимки - оттук. :-)

А иначе днес всичко ми е толкова красиво, цветовете са толкова ярки, хората са мили и прекрасни, слушам хубава лятна музичка и се смея сама в трамвая. Едно момче ме зяпа и се подхилква.

понеделник, май 01, 2006 

Govinda

Цялото пътуване започна със закъснения (цели три :-)) и проблеми с лоша баба във влака (като се наложи първата половина от пътя да стоим прави).

*

Когато най-после седнахме, лелките наоколо се разприказваха, уф, колко беше гадно, от онези досадни празни разговори. Севи се усмихва, защото има две слушалки, а ние с Елка - не, защото и двете слушахме моя mp3 player и с едното ухо чувахме всич-ко. :-(



Когато най-после пристигнахме в Благоевград, първо минахме през университета, за да видим в коя зала ни е изпитът и в колко трябва да сме там.
Не знам ние ли сме толкова глупави, че минахме по най-заобиколния път, но ни отне около час, за да се доберем до центъра. А уж бил малък град...

Размазахме се на стълбите пред Американския университет като уморени пътешественици във филм. Излегнахме се, захвърлихме раниците и се разприказвахме. :-)



Поразгледахме картата, за да се ориентираме накъде е хотелът на Елка (който също търсихме около час). Ръчичката, която показва you are here се беше изтъркала от много сочене, хаха. :-)



Последва доста голямо лутане по стръмни улички, за да намерим тризвездния хотел, където Елка си беше резервирала стая. (Ей, само в тризвездни хотели спахме, ебаси! :-))
Тук ще помоля някого да се включи и да обясни дали и защо не е позволено да се канят гости по хотелите. Защото когато се качихме четиримата в стая за двама, при условеие, че мацката на рецепцията ни пусна само за малко, за да си оставим багажа, и си легнахме на грамадното легло и гледахме най-абсурдния телевизионен канал на света (ОКО, ако не греша), мацката се обади и каза, че не е позволено и да си тръгват хората, които няма да нощуват там.
Както и да е, малко грозна история, но лошото беше, че не си знаехме правата и дали може да спорим с нея, или не (затова не го направихме, а само се срамувахме :-))

Разходихме се до Вароша, малко кварталче(нце) във възрожденски стил. Всяка къща е школа по нещо - математика, рисуване, танци, ала-бала. Много дълго разглеждахме и се забавлявахме страхотно, толкова хубаво. :-)









Заради проблемите в хотела Васко и Севи отидоха да спят другаде, сутринта ние отидохме на изпит и се видяхме след това.

Тогава дойде Папи! :-) (Тогава все още беше Павел.)
Стори ми се толкова сладък, сладък, сладък, всички бяхме в негов плен, успя да ни убеди да не ходим в Сандански/Мелник/Петрич, както беше според плана, а в Дупница, за да може да се видим. :-)

Той остана и за изпита по английски, а понеже до автобуса на Елка имаше още около 2 часа, се разходихме отново и седнахме да пием фрапе.



Оставихме Елка на автогарата, защото заръмя, а ние трябваше да стигнем до Дупница преди да завали. Излязохме от града и след 15 минути един пич ни качи.

Оказа се, че единственият хотел в Дупница е този на площада (тризвезден соц стил на долните етажи и (вероятно) по-нормални стаи нагоре). Качихме се уж да оставим багажа, но си легнахме и изведнъж Папи дойде.

Няма да разказвам следващите десетина часа, е, може да вметна 12-те кроасана, които разсмяха мацките от един от двата денонищни в Дупница, четирите бутилки вода от литър и половина (очаквахме нещо, но не стана, въздъх, нищо, друг път) и, хайде, още нещо - как стопихме една лампа в стаята. :-)

Останалото не може да бъде разказано. Влюбих се в това прекрасно момче. Толкова хубав, беличък и чистичък, толкова смел и добър. С цялата простичка красота, която съдържат тези поизпразнени от съдържание думички.
Най-прекрасният човек в живота ми от Асен насам (като Пепси попада в друга класация :-)).
Разбирахме се само с поглед, онази вечер осъзнах какво има в очите, може би преди просто не съм гледала, или може би не е имало с кого да общувам по този начин.
Перфектно разбирателство, през цялото време виждах себе си, о, колко сме еднакви! Толкова хуубаво!

Страхотен разговор с него, цялата вечер, задушевна атмосфера на свещи, хубава музичка, той ми изясни нещо много хубаво - "аз съм си аз, ти също си аз, ако всеки стане аз, ще сме едно".
И още много, много прекрасни неща, които не мога да разкажа.

Папи е сред хората, които са толкова прекрасни, че не мога да ги снимам. Не мога, сериозно. Не изпитвам желание, защото знам, че една снимка не би уловила красотата, която усещам.
Така че негови снимки няма. :-)

Легнахме си към 4.00am и понеже леглата бяха само три, се наложи аз и Васко да спим заедно. Няма да се впускам в обяснения колко ужасно беше - колко тясно неудобно легло, колко късо одеяло... Почти не можах да спя, а в един момент, вече беше светло, отворих очи и видях, че Папи е буден и ме гледа. :-)
Не знам дали наистина ме събуди с поглед, но все пак станах, за да остана с него. Приказвахме си тихичко, докато другитя спяха, той все уж тръгваше, аз все го молех да остане още, накрая вече наистина тръгна, но аз излязох с него.

О, толкова прекрасен! :-)
Хубаво сбогуване. :-)
Всъщност ето това, което беше останало от снощи.



Като се разделихме сутринта, наред с нещата, които каза с устни и очи, много твърдо ме увери, че "ще се видим".

И така въпреки всичко, което го спираше, той направи невъзможното - намери ни в Сапарева баня (където щяхме да спим, но освен хотел, не можехме да си намерим дори ресторант и се наложи да ядем сандвичи), закара ни обратно в Дупница и ни накара да се върнем в същия хотел, където стопихме лампата и се измъкнахме позорно.

Папи дойде, събуди ни и вля весело настроение.
Отново много хубава вечер, не като предишната, хубава в друг смисъл. Разказва много за себе си, просто съм изумена колко много е преживял.
И всичко останало, той е толкова прекрасен. :-)

Наистина съм запленена от него и ми е трудно да разказвам и дори да мисля за друго (ааааааа! освен за един имейл и една невероятна новина, намиг :-)).
Затова само ще разкажа за веселата случка днес следобед.

Събудихме се тримата, изкъпахме се, събрахме багажа и освободихме стаята.
Не се мотахме, а направо излязохме от града, за да стопираме и да се връщаме в София.

Първо местността никак, ама никак не беше подходяща - куки, тесен път и завои.

Висяхме повече от час (като се има предвид, че хората в местността спират, макар че до Сапарева баня (10 км) стигнахме с три коли и няколко километра ходене. :-))



Докато беше мой ред да стопирам, Васко и Севи се заиграха да рисуват с камъчета.





От отчаяние, хаха, Севи направи стопаджия.


Мина още време, никой не спираше.



"Ее, хора, по логиката на слънцето, което рисуваш на асфалта, когато не искаш да вали, сега трябва да направим кола!" - и аз се включих в играта.



От Севи - стопаджията, от мен - колата, от Васко - слънцето.
Секунди след като го нарисува, слънцето наистина се показа! И минутка по-късно двама много готини дядовци ни качиха и ни закараха до София! :-)

-------------------------------------------------------------
* заглавието на поста - Govinda - официален саундтрак на трипа. :-)

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.