вторник, август 30, 2005 

щрак!

Сънувах, че Ераг ми е написал имейл, кратък и незначителен.
Цял ден съм с усещането, че наистина го е направил.

Вървя и се смея, много хубаво. :-)



Пак съм заета, през първата половина на деня с хубави неща, но следобяд на Гогол е много гадно, чувствам се толкова самотна в онзи офис... Всяка вечер нещо се случва и все си лягам много късно.

Севи се е върнала от Турция и Киро е написал пътепис, има си и галерийка. :-)

Днес си открих депозит в ПроКредитБанк, в който ще събирам пари за Шотландия. :-)
Яху! :-)

По дяволите, колко неща имах за казване... Къде отидоха сега? :-)

вторник, август 23, 2005 

работещо момиче

Ами наистина съм заета напоследък. :-)
Откакто пак почнах работа по 9 часа на ден, нямам никакво време, всяка вечер ходим някъде, всички се сещат, че не са ме виждали отдавна... Лудница, дори не гледам филми...

Пишеше ми се, но сега ми изчезна музата. :-)

Ами... Миналата седмица умрях от скука, защото нямахме никаква работа, вчера и днес пък не съм се спирала, само тичам нагоре-надолу...
Днес имаше буря, Радо ме скри под чадъра си, пичът-който-никога-не-се-усмихва от ОББ днес се СМЕЕШЕ!!, Алберто се е подстригал и е много смешен и сладък, виждам стари познати покрай работата, всички ми се радват, Яв беше на гости на Васко и прекарахме една НЕВЕРОЯТНА вечер, боже, толкова интересни неща имах за разказване, а сега нищо не ми идва, загубила съм тренинг... Тц-тц-тц...

Хаха, вчера пред Двореца изправили една елха! Украсена, гирлянди, златни и червени топки... Ибахти!
Ами освен да си кажем Весела Коледа... :-)



ето я и бурята :-)



първата вечер в Мара от около месец насам


Сега тръгвам, защото Васко ме чака, за да... хаха, правим нещо хубаво... :-)

неделя, август 14, 2005 

"Бе то все едно само двамата сме ходили на море!"

Да, мен ме има на 5 снимки общо, но какво значение има?


Върнахме се преди два дни.

В homily написах кратък текст относно пътешествието, нямам вдъхновение да пиша друг и тук, даже вече почти забравих случките и усещанията, остана другото.

Това е хладилникът ни часове преди да тръгнем на юг. Плодова салата и три Lindt-чета. Нашите специални Lindt-чета (Lindor-чета всъщност).


По мостчето на Индиана Джоунс - раници с няколко тениски, гащи и чифт чорапи, after sun-а, на който толкова ми се подиграваха, кърпи (по съвет на Пътеводителя) и вода. Това е, всичко останало само тежи. Не се знае къде точно отиваме, пък и не е толкова важно.


Това е пътят към Иракли, оставиха ни на шосето и казаха: "Оттук", вървяхме доста, отстрани e Стара планина, страшно красиво, Васко и Севи похапват малини, къпини и джанки... Нямаше как да не се сетя за По пътя на Керуак... :-)


Една безумна вечер на плажа в Приморско (най-голямата селяния, през която минахме), през нощта водата е толкова чеерна и страашна...
Няма да кажа какво точно правихме, но след това се излегнахме на оставените шезлонги и... отидохме другаде... :-)


Една вечер спахме на суупер-гъзарска яхта в Несебър, преди това врътнахме един скрабъл (единственият за цялото море впрочем!) и Петър ни разказа за морските си приключения.


Много весели неща се случиха... Тук крадем царевица. Севи си взе раницата, сложи качулката и се вмъкнахме в тъмното. Докато аз не реших да снимам. :-) Боже, колко много се уплашиха Севи и Васко! :-) Тук мисля, че личи... :-)


Безспорно най-доброто място, на което бяхме, а ние бяхме почти навсякъде от Бургас на юг (само до Резово не стигнахме) и малко на север от Несебър, е Лозенец.
Какъв Лозенец, това си е малка София!
С By The Way, с Billabong и Mara, със сладките къщички, с всички софийски коли... :-)
Барът на южния плаж (Tarfa Beach) определено си заслужава да се посети вечер, за съжаление оттам няма снимки, останаха само хубавите спомени за коктейла с кисело мляко.





Открихме стопаджийството и, ако до сега съм го обичала само заради книгите и филмите и статиите на Богдан Русев, сега се влюбих в него, защото го опознах!
След Иракли пътувахме почти изцяло на стоп - страхотни хора, много интересни неща научих(ме), не знам, толкова е хубаво - вдигаш палец, водорасли в косите, раничката на гърба, джапанките и...
Не знам, това трябва да се преживее...
Далеч съм от мисълта, че е нещо велико или нещо такова, по-скоро трябва да имаш сетивата за да не превърнеш стопа в просто "возене без пари" или "придвижване от точка А до точка Б".


Семейният живот във вилата не беше перфектен, о, далеч не! Но моменти като този, с прането на чаршафите, ме кара да забравя всичко лошо! :-)
"Ее, окей, аз съм мъж, ама... чак такъв мъж не съм!"


И другото нещо, което ме накара да забравя всичко лошо, беше возенето в каросерията на най-мръсния и гаден камион на света! Един селянин ни качи от Ахтопол до Царево, искаше ние със Севи да седнем отпред при него, но му казахме, че няма проблем да се возим отзад тримата.
Мууу-хахахааха!
Най-смешното ми преживяване от много време насам! :-)


В Синеморец пък изненадахме Лилка за рождения й ден, тя нямаше представа, че ще идваме, трябваше да снимам физиономията й, когато ни видя! :-)
Тук седим пред голямото бунгало, минути след като сме похапнали още торта. :-)


И така, нека да е лято! :-)

понеделник, август 01, 2005 

Джапанките в сака

Стана 10.42pm, записвам дискове, още не съм почнала да си оправям багажа, утре хващаме влака за Сливен в 7.40am (знам, знам...), спим там една вечер и после....
:-)

От Бургас все на юг, като крайната цел е Синеморец. :-)

Толкова много се радвам, че няма какво да кажа. :-)
Най-после - море тримата! :-)

Яяяяяху!

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.