понеделник, юли 30, 2007 

feed animals in the zoo



Вчера ходихме в Miami Metro Zoo, един от десетте най-големи зоопарка в Щатите. Много хубаво място, прилича на Animal Kingdom на Дисни.

И все пак ми стана мъчно за животните. Грижат се добре за тях, това е ясно, имат сравнително големи местообитания (щото не всички са клетки, нали), но ми се струва, че с тези животни нещо не е наред. Онзи ден довърших Гордост на Уилям Уортън - там става въпрос за един пич, който си гледа лъв. И имаше много интересни разсъждения за питомните диви животни.
И затова се натъжих в зоопарка.

Иначе имаше всякакви животни, можете да разгледате снимките.

 

празни приказки за Маями


още няколко снимки качих тук

Снощи ходихме в Маями. На мястото, където ходят всички туристи - пристанището. Около него има заведения, магазини и мол. Седнахме в един италиански ресторант и гледахме яхтите. Бащата на Ръсел преди е имал една и Ръсел е много запален, знае всичко и ни разказва цяла вечер.
Обаче самото място беше толкова отблъскващо хамериканско.

Има и един друг район, където са клубовете, но нито аз, нито Ръсел имаме 21. Преполагам, че там е по-добре, макар че нещо ме съмнява. :-)

Не мога да си обясня защо Маями и въобще Флорида са толкова полулярни места сред американците. Всички семейни двойки от северните щати си мечтаят да се пенсионират, да продадат къщата и да се преместят тук. Над 60% от населението на Флорида се състои от пенсионери. И още един факт - Флорида официално е щатът с най-лош климат.

събота, юли 28, 2007 

in the city of blinding lights



По-скоро бих кръстила този постинг седмица с Ераг, отколкото седмица в Ню Йорк. Градът беше просто фон на нашата среща. Не се бяхме виждали от много, много време. Буквално и преносно.

Качих снимките. Беше ми трудно да избера 250 от 1500, а още по-трудно ми беше да избера една - тази, която сложих по-горе.

До излитането на самолета ми оставаше към час, но в терминала не беше хубаво, затова излязохме навън. Покривът отпред е целият на дупки, харесахме си едно слънчево местенце, оставихме багажа, седнахме по турски като пътешественици, аз се събух боса, а той издави Малкия Никола и ми почете на френски.
Аз не знам френски, но този в този момент не ми и трябваше. Слънцето, сенките, гласът му, ръцете му, картинките на книжката, моментът беше толкова съвършен.
Приличаше на вечност.

Иначе Ню Йорк е страхотен, много мой град. Пасва ми перфектно, бих поживяла там месец-два. :-)
Точно такъв е, какъвто си го представях. Казах го вече сто пъти, но е много цветен. Толкова жълто - такситата, автобусите, телефоните, маркировката по пътищата, в метрото, etc. Хората са толкова интересни, толкова красиви! :-)

Всъщност Ню Йорк е толкова банален, толкова пъти си го виждал, че се чувстваш като на снимачна площадка.
Един от любимите ми райони е този, където Уди Алън снима филмите си. :-)

Но както казах, истински хубавото беше животът с Ераг.
Когато се видяхме на летището, не можахме да си говорим, само се смеехме. Като в Книга за смеха и забравата.

Всичко беше толкова лесно и естествено в следващите дни. Разходки до прималяване, разговори до 4.00am, много смях и умни разговори, толкова, толкова хубаво! :-)

Апартаментът му е прекрасен - по стената на стаята, в която спях аз, имаше залепени сухи листа; влизайки в банята, попадаш в един морски свят, където живее семейство патета; в кухнята му има много бурканчета с подправки, в които ти се иска да си завреш носа; когато легнеш върху диванчетата в хола, все едно потъваш в облак; из цялата къща се мотаят книги на различни езици, хубави книги, в които Ераг си подчертава и е лесно да намериш нещо забележително. :-)

Един от дните времето се развали и цяла нощ валя. Аз спах с чаршаф и на отворен прозорец и на сутринта се оказа, че съм настинала. Трябваше да идем до университета, но Ераг ме остави вкъщи. И без това валеше, а аз имах само сандали.
Прекарах целия ден у тях, беше тоолкова хубаво! Спах безброй много пъти и сънувах тихи сънища, свърших малко женска работа - пооправих малко, но се стараех да не прекалявам. Ераг ми разказа нещо много хубаво - за ентропията. Теорията за баланса в живота и вселената, балансът всъщност е хаосът. Когато нещо се остави да бъде от само себе си, то се превръща в хаос и това е окей. Затова оставих лек хаос в апартамента, не исках да правя нищо грубо.

Наистина беше чудесен тих следобед, слушах дъжда, гледах сенките, почетох малко Гордост, прочетох една пиеса на Сартр, полежах, поспах подишах.
Беше толкова хубаво - боса и с домашни панталони. Просто го чаках да се върне. И толкова много се зарадвах, когато го чух да отключва вратата. :-)

събота, юли 21, 2007 

набързо


Таймс Скуеър, Ню Йорк, 2007

Ню Йорк е прекрасен! Точно такъв, какъвто си го представях. Цветен, толкова, толкова цветен. Сиво, керемиденочервено и жълто.
И всички са толкова красиви! Хидяди хора, всякакви. Прекрасни и толкова интересни.

Заливат ме цветове и миризми. Чувствам се малка и това е чудесно.
Влажно е. И горещо. Градът полепва по кожата ти. Прекрасно е.

"Ако не можеш да си позволиш да видиш света, ела в Ню Йорк. Светът е тук."
- Ераг

четвъртък, юли 19, 2007 

off to new york


София - Милано, 2007

Хихик, след няколко часа отлитам за Ню Йорк.
Не знам дали ще мога да пиша оттам, затова ви оставям с това клипче с неочакван край и малко самолетни снимки.

сряда, юли 18, 2007 

цветен пазар



Хихи, толкова ми е хубаво и цветно!
Ох, леле, толкова прекрасни работи си купих! :-)

Открих едни прекраасни картички на winking moon press, исках да си купя от всички, но всяка беше $2.25 и някак успях да се спра на три. :-)
Тук нали е забранено да се снима в магазините... Е, въпреки това рискувах да ме изхвърлят и снимах тези прекрасни, прекрасни картички. :-)
Когато разглеждате, смело цъкаше на all sizes, за да видите облизо колко са красиви. :-)

После с Милена и майка й обядвахме в един тайлански ресторант, където ядох нещо със сок от кокос, от което ми потекоха сълзи.

На връщане минахме да вземем пощата. От жълт плик с моето име изскочи тефтерчето, което си поръчах наскоро. Боже, толкова е хубаво! :-)

В електронната ми поща пък ме чакаше един прекраасен сън, заради който в тефтерчето си написах: Алеле, толкова хубаво, толкова, толкова хубаво! Стоя и се смея и всичко е толкова голямо, че не мога да го изсмея даже!

Ако цъкнете тук, ще ви стане много цветно.
Надявам се да успея да ви заразя с радостта си. :-)

 

боса във Флорида


останалите снимки можете да видите тук

Стягаше ме.
Стаята ми беше тясна, пуснатите щори, затворените прозорци, излизанията само и единствено с колата до места, където има климатик.
Всичко това наистина много ми тежеше.

Когато вчера Милена тръгна за карате, излязох с нея.
"До по-късно", махнахме си усмихнати.

Чантата не ми тежеше, а я напълних с всичко необходимо - вода, одеялце, книжка, плейър, апарат, тефтерче, etc. Събух сандалите си почти веднага и направих цялата разходка боса. Вървях безцелно из комплекса, не знаех накъде отивам, така че нямаше как да се загубя. Срещнаха ме няколко игуани, няколко гъски, патета и едни бели пилета.

Разхождах се около час.
Тогава открих моето местенце - на сянка и на два метра от езерото. Опънах одеялцето, откраднато от алиталианците, и се излегнах. Няколко минути просто гледах небето и слушах вятъра. Осъзнах колко много ми е липсвало всичко това. Опънах краката си в тревата и се оставих да ме лазят буболечките. Извадих плейъра и си пуснах Moonbabies (новите ми любимци :-))
Просто лежах и гледах как облаците се движат.

Прибрах се едва когато слънцето вече залязваше.

понеделник, юли 16, 2007 

"you missed it, russ"



Днес бащата на Милена имаше рожден ден.
По случая имаше семейна вечеря с лелята, чичото, братовчеда и Ръсел.

После тримата поседяхме в стаята на Милена, аз довърших книгата си, а те гледаха телевизия.
Така ми се доизлиза. Омръзна ми да стоя на климатик, тялото ми даде знак, че има нужда от раздвижване. "Защо не отидем на плажа?", предложиха.

Беше толкова хубаво! :-)
Океанът миришеше отдалеч, Ръсел беше пуснал онова рок радио, което слушат през цялото време, абе не знам, но ми беше много спокойно и хубаво. :-)

Понеже вечерта валя, пясъкът беше студен, но ако заровиш крака малко по-надълбоко, отново става топъл. Оставихме си чантите и чехлите на брега и влязохме малко по-навътре. После Милена започна да прави цигански колела (вижте филмчето :-)), към което занимание се присъединих и аз. :-)
Когато отидохме да си вземем нещата, чантите бяха мокри, а единият ми сандал липсваше.
"Е, не, океанът го е взел?!", попитах отчаяно, но точно преди да се натъжа видях усмихнатия Ръсел: "Добре, че виждам добре в тъмното" - беше спасил сандала ми, който вече отплувал навътре. :-)

После се разходихме насам-натам, ядохме сладолед в едно хубаво местенце и си казахме, че скоро пак ще отидем, за да караме едни много странни колела, които караш легнал и управляваш с крака, и да ядем арменска кухня. :-)

събота, юли 14, 2007 

Sushi & Stroll



Снощи с Милена и Ръсел ходихме в Мориками. Това е комплекс с японски градини и музей. Веднъж месечно през лятото организират Sushi & Stroll. Паркът отваря вечерта, всеки може да се разходи, да хапне от специалното меню и да похарчи малко парички в магазина на музея.

Напръскахме се със спрей за комари и смело влязохме. :-)

Ако искате да видите какво се случи, заповядайте оттук. :-)

петък, юли 13, 2007 

парченца от мен


жилищна сграда, Форт Лодърдейл, Флорида

Напъвам се да напиша нещо от няколко дни, но не става. Пиша, чета и трия всичко.
Публикувам пасажи от хамериканското ми тефтерче, подарък от Йошка. :-)
Разбъркани са, не търсете никакъв ред.

Правя ужасни снимки, от които се срамувам. Щракам като турист без да уловя нищо. Трябва да вляза в нещата, да ги опозная, преживея и едва тогава ще съм способна да правя снимки. Тук ми се струва, че нещата нямат дълбочина.

Водиха ме в центъра на Форт Лодърдейл, най-хубавото място наоколо според лелята на Милена. Представлява една улица с много магазини и ресторанти. Не е лошо, но чак пък най-хубавото?! Лошото дойде, когато осъзнах колко бутафорно е всичко. Вървиш пеша, но няма накъде да свиеш в пряката. Няма просто.

Италианците ми загубиха куфара. Някак обаче аз не се тревожа, не се ядосвам и не го смятам за несправедливо. Харесва ми това, че съм все по-непривързана към вещите.

Тук попаднах в някакво безвремие. Не нося часовник. Не знам коя дата сме. Нямам пари в брой. Нося чужди дрехи. Чужди обувки. Говоря чужд език (който всъщност въобще не приемам като чужд). Странно е да живея в тиха къща, където на вечеря всички мълчат. И после тихо играят пасианси на компютъра.

Ебаси шибаните консуматори! У американците няма капка самосъзнание. Карат коли с шест цилиндъра, огромни коли, карат ги сами и говорят по телефона. Купуват от всичко сега, веднага. Искам-го-сега.

- Я, мазол! Какъв е тоя мазол? Виж ми палеца!
- Може би си направила твърде много снимки.

Когато Милена и Ръсел говорят по телефона, завършват с "love you/ love you too", използват го вместо "bye, see you".

Усещам, че ми липсва животът навън. Тук се ходи с кола до магазина, до мола, до книжарницата, до ресторанта, до киното. Липсва ми колелото, хората в града, идеята за това, че можеш просто да излезеш и цял ден да се излежаваш бос с парка, да четеш, да слушаш музичка или да пиеш нещо с някого.

Всичко е толкова същото като преди четири години, но усещам как аз съм се променила.

Не мога да се отърва от усещането, че мен всъщност ме няма тук.

сряда, юли 11, 2007 

багажът пристигна! :-)



Това горе е моят куфар!
(Е, добре, де. Куфарът на Йошка с моя багаж вътре. :-))

Италианските гадове ми го донесоха снощи в 10pm! :-)
Не е отварян, ракията си е вътре, както и десетината кила книги. :-)
Хубаво е да носиш свои дрехи и обувки (въздъх, забравени радости :-))

Днес купихме трансформатор за зарядното на апарата, преди малко прехвърлих всичките 450 снимки, ще ги прегледам и ще ги кача във фликър. :-)

Дотогава, за да не е без хич, едно филмче с неочакван край.
(имам едно още по-смешно, обаче нещо не успах да го кача, така че - очаквайте скоро :-))

неделя, юли 08, 2007 

welcome ro miami

Това пишеше на количките на летището, обаче на мен хич не ми беше весело.

В Милано седнах да си чакам полета на gate-а, който пишеше на билета. Тъй като следващият полет беше до Шанхай, беше пълно с китайци, затова попитах мацките на гишето дали това е правилното място за моя полет и те ме увериха, че, да, това е.
Когато мина доста време и все още нищо не се случваше, отидох до гишетата на Alitalia , за да видя какво става.
"Miss, why did you miss your flight?", вдигна вежди мацката.
Преглътнах изумено.
"Gate еди-кой-си, hurry up, you can still catch it!"

Хванах го буквално в последните пет минути. Застанах последна на опашката зад група индийци. Да, това е полетът до Маями.
Въздъхнах облекчено.
(Ебаси тъпаците, как може на билета да пише грешен gate?!)

Извадих късмет, защото и в двата полета седях до прозореца, скоро ще кача снимки. Беше много интересно да видя, че облаците всъщност са плоски. И въобще - много красиви неща имаше. Всъщност спах през 85% от времето. :-)
Много бързо и леко ми минаха полетите (може би точно защото спах :-))

Кацайки тук, се наредих на опашката за passport control. Пичът ме върна, за да попълня още една декларация и каза да мина първа на опашката, щом съм готова.
"You're ready? Okay, come here."
Посмя ми се момчето, разпитва ме това-онова, повече, отколкото е редно, струва ми се. Разбрах защо ме гледа странно - нали българите клатят глава по различен начин от останалата част от света. Заприказвахме се. Колко съм се била променила от последната виза насам. Попита ме за адреса, където ще отседна.
"Охо, ще бъдем съседи", засмя се.
"Ама този комплекс е само за възрастни, не пускат млади"
Казах го без умисъл, но пичът умря от смях: "Хахаха, откъде знаеше какво си мисля? Ти мислите ли можеш да ми четеш?"
Хехе, поиска ми телефона, но тъй като нямах номера, му оставих имейла си. :-)

През този пич минах лесно и се запътих към залата, откъдето да си взема багажа.
Почаках доста, но моят куфар го нямаше.
Един от индийците, зад които чаках на полета от Милано, дойде да се запознаем и да види какво става. Въздъх, добре, че беше той! Супер пич, много миличък и добричък, търси с мен куфара (щото той всъщност не е мой и не бях сигурна дали ще го позная, та по етикетчетата). Когато се оказа, че наистина го няма, ме заведе при пичът от Alitalia, където да се оплача и да пишем декларация.

И така, де, загубиха ми багажа, засега нямат никакво инфо, ще чакаме да стане понеделник. (тук това става седем часа по-късно от България :-))
Пичът си остави имейла, каза да му пиша, като има новини, много се разтревожи за мен и затова. :-)

Иначе тук ме посрещнаха с купчина подаръци и чийзкейк, правен специално за мен. :-)
Сега обаче трябва да приключвам, защото Ръсел дойде и ще ходим да гледаме Ratatouille.

Купих си pro account във flickr, но кабелчето на апарата ми беше в багажа. Снимки ще има, и то много, но най-рано след два-три дни. :-)

петък, юли 06, 2007 

вечерта на ангелите



Благодаря на всички, които дойдоха снощи. :-)
(И на тези, които не успяха, но ядоха с мен кроасани във Вила Росиче преди това. :-))

четвъртък, юли 05, 2007 

един дълъг, дълъг ден



Отново. Безкраен просто.

Вечерта пък продължи до 7am и всъщност се случиха толкова много, много интересни неща. Но тъй като не знам кога ще мога отново да пиша, сега отново закъснявам за среща, разказвам деня със снимки.
(За вечерта ще пиша друг път :-))

вторник, юли 03, 2007 

сигурно очите ми светят



"Бисе", каза Васока усмихнат, "мисля, че отдавна не си получавала пухоподарък!"
(Толкова, толкова се зарадвах! :-) И днес хапнах със страхотен кеф :-))

Докато вчера отивах към срещата с Кристин, отново си писах в тефтерчето.
Толкова ми е щастливо! Отвътре се смея от радост и благодарност! Сигурно очите ми светят.

Адски дълга вечер с него, каза, че ще се радва да излизаме по-често.
(Защото си беше забравил парите и се натъжи, на което аз казах: "Споко, аз имам 20-и-няколко левчета и те са общи!")

Водих го на вегетариански, обаче нищо не беше вкусно, само бирата.
После среща с Васока на кафето на Яв на НДК, седим си двамата с Кристин на пластмасова масичка със свещ (Яв ни я сложи :-)), пием бири и пак много се смеем.

Странно, обаче в София очевидно няма барове, които да работят след 2am през седмицата, щото четиримата обикаляме и няма къде една бира да изпием. Накрая се излягаме на гадните кожени дивани в Ялта и гледаме Копа Америка.

После от Ялта до НДК, където Кристин беше паркирал, едно куче ни следва.
Аз се смея толкова много, че ме заболява гърба.
"Ми Бистра като се смее така, те насърчава да й говориш глупости"

Колата му е просто супер, дългите не спират да светят и постоянно трябва да придържаш ръчката, или както там се казва. Плюс истории за куки. Смях, смях.

Накрая Васко ме води у тях, за да ми направи най-прекрасния пухоподарък и да ми покаже колко добър и хубав е (няма да казвам защо обаче :-)).

понеделник, юли 02, 2007 

лесно



"Това е знак", каза, виждайки часовника, и се обади да отложи срещата, за да може да прекараме още малко време заедно.

Толкова е прекрасно да срещнеш човек, когото си обичал, но си нямал лицето.
(Аз наистина бих могла да бъда сляпа, използвам зрението предимно за забавление.)

Спускам се по Стамболийски, направо летя, слънцето ме заслепява и не искам тази улица да свършва и да трябва да правя дясно към къщи.

И часовниците. Някои вървят назад, защото време няма и това е чудесно.
Да си безделник - да си приказваш с умен човек в парка или да четеш книжки, да гледаш небето, да слушаш вятъра или просто да се печеш. И да бъдеш. Толкова просто.

И никаква списъци. Съгласна съм да пропускам неща.
Телефонът ми е пълен с бележки за срещи. Които днес стават случайно, беше невъзможно Ива и Елица да влязат в същия магазин точно тогава. :-) После имаше фрапе с Радо и искам пак да играем шах, но няма време, защото имам друга среща с друг пич и трябва да се върна до къщи, за да си оставя колелото.

А хората, мислех си, спряла на Стамболийски, (всъщност този текст го преписвам от тефтерчето си, просто нямаше как да не отбия вдясно и да не попиша), хората трябва да престанат да си купуват бегачи, да си закачат чантите на кормилото или да карат с една ръка, защото в другата носят праскови. Хората трябва да си купуват градски колела с кошници. За да бъде лесно.

Слънцето ме заслепява и ми се иска тази улица никога да не свършва.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.