сряда, юни 28, 2006 

:-)

Папи е най-хубавото момче на света! :-)

неделя, юни 25, 2006 

Where the Hell is Matt?

Светли става от леглото и ми пуска нещо. Докато се зареди, отива да си мие зъбите.
Гледам и не вярвам. Пускам пак, Светли идва, гледаме двамата, цъкаме с език и се смеем. И пак гледаме.





Истории и снимки - от блога на Мат.

петък, юни 23, 2006 

i'm singing in the rain


Илюстрацията е от http://www.anders.ca/amanda/


Днес сутринта са ни раздавали дипломите, дипломатическия клуб в Банкя, гледах снимки - много яко, тревичка, балони, много лятно. :-)

Е, аз имах пробен изпит и не отидох.

Свърших по-рано и понеже имахме един час почивка да хапнем преди преговора, звъннах на Йошка да видя къде са.
Дон Домат на Цар Асен, 15 минути от мен (Руски паметник)
"Окей, сега идвам."

Приказваме си, ала-бала и изведнъж заваля... Ако сте били на прозореца през това време, знаете за какво става въпрос, бяла пелена, град и после рекииии.

А аз вече трябваше да тръгвам. Теди звъня на всички таксита, никой не вдига, само една мацка: "Съжалявам, но не можем да ви обслужим" -щрак-
Ебаси!

Както и да е, тръгнах пеша, нямаше как да чакам.
Истинско приключение, добре, че тази сутрин не си обух чехли, ебаси късмета! :-)
Цар Асен тече надолу, излизам на Ботев - всичко тече, наджапах в една локва до средата на прасеца (като през това време валеше мноого силно), Скобелев май беше най-зле, по целия тротоар дървета, ама големи здрави клони, на улицата на Елка имаше водопад (ама истински!), разминавам се с една мацка, тя ме гледа как заобикалям реките.
"Мокра ли си?"
"Да."
"Ми кво ти пука тогава?!"

И наистина - започнах да си джапам, цялата се намокрих, ама цялата. :-) Супер-весело!

Връщането вкъщи беше малко тегаво, около час, защото никъде нямаше работещи светофари, а в подлеза за насам трамваите не минаваха, защото водата беше към половин метър.

Върнах се и си говорим със Светли - от Слатина насам работел само един светофар - на Мария Луиза и Клокотница, ибахти! :-)

Сядам да гледам снимки в някакви сайтове, ама няма хубави - всички са правени с телефон. :-)
Отварям Illustration Friday, смех - темата е rain. :-)

петък, юни 16, 2006 

улична мода


снимката е от http://thesartorialist.blogspot.com/


По принцип никак не се итересувам от мода, но има два сайта, които следя с особено удоволствие. Защото и двата се интересуват от "обикновените хора", които са тоолкова хубави. :-)

Преди време писах за HEL LOOKS - снимки на случайни хора по улиците на Хелзинки + няколко думи от героите за модата и личния им стил.

Ето линк към THE SARTORIALIST - снимки на интересно облечени хора в Ню Йорк.

Няколко любими мои герои, а останалото открийте сами:
>> личният ми любимец
>> харесва ми, че панталоните му са една идея по-къси
>> втората снимка всъщност
>> дядо
>> мацки на колела

четвъртък, юни 15, 2006 

"Виена на Балканите"

Тайно взех рейс за Русе, превзех последните четири седалки и легнах да спя. Изведнъж се събуждам и - паника! - в рейса няма никого. Нито един човек. Гледам навън някакво странно място.
"Господи, къде съм?! Къде са всички?!"
Изскачам навън.
"Автогара Плевен", хората стоят навън и пушат.
Фюю! Легнах си обратно.

Вече в Русе.
"Ало, Тиодора, честит рожден ден", ала-бала, пожелания разни, "ъъ, Теди, имам един подарък, но трябва да дойдеш на автогарата, за да си го вземеш."
"Моля?!"

Следва пищене, аз седнах на една пейка да ги изчакам да ме вземат, идва Тиодора, супер-щастлива, води Владо, който се оказа ебаааси пича, аз вадя подаръците, "Кратка история на мита", книгата, която ми отвори очите за много неща и която смятам за изключителна, картичката, която всъщност никаква картичка не е, стана много сладка, взех идеята от Кери Смит - малка кутийка с пожелание вътре.
А от Севи и Васко - една много хубава свещ, която се оказа много полезна впоследствие. :-)

Както и да е, апартаментът е на последния етаж на един блок в крайните квартали на Русе, балконът е много широк и има дюшеци, одеяла, всеки се изляга, музичка, чашки, чинийки, свещи, други работи, гледаме светлинките от Румъния, страхотна атмосфера, много красиви хора... Всичко толкова хуубаво! :-)

Много приятно ми мина вечерта, Йошка е толкова хубава, мацката на Champ-а е актриса и е много сладка, играе във всяка ситуация, която разказва. Преди някакво време е ходила в замъка на Дракула в Трансилвания и разказа такиива неща, че това ще е първото нещо, което ще направя, като събера малко пари! :-)

Иначе спах на балкона, по едно време се събудих, защото раменете ми се тресяха от студ, ебаси гадното беше. Гледам до себе си някакво много дебело одеяло, ама то стояло на земята, мръсно, опитвам се да се завия с него, но то е тоолкова тежко, аз съм сънена и нямам сили, боря се с него докато накрая успявам да се завия и всичко е окей до сутринта, когато някой ме буди (май беше мацката на Champ-а, но не знам) и ми вика: "Ела, влез вътре, заваля, цялата си мокра." Аз се усмихвам и викам: "Не, не..."

Будя се към 2 и нещо, съвсем суха съм, но одеялото е мокро, много тежко, много странно.

После какво, разходка из Русе, много дъжд, един малък чадър, още хубави хора, вечерта Владо пак дойде, изгладнял от работа, направихме му салатка и понеже не исках да го тормозя докато яде, му правя гъдел-гъдел на крака. "Не се закачай", усмихва се строго той. Което директно ме върна във втори клас, не знам защо. "Много си ми симпатичен." А той се смее като Яв. Въобще той много прилича на Яв, но у него липсва цялото театралничане, което всъщност на Яв му отива, защото той си е актьор все пак. :-)

Към 2 някъде се сещаме, че не отидохме до Дунава, правим си една мноого дълга разходка, когато стигаме брега, се сещам, че съм сънувала точно това място и в съня ми се качих на лодка и стигнах отсрещния бряг. Тъмно и страшно, високи треви и гласове отнякъде (кръчма с чалга, както се оказа по-късно).

Взехме си три Lindor-чета, пак три, пак три! :-) Ебааси!

Официалната ми напитка е новото Ice Coffee на Jacobs. Като гледам, може да измести бялото фрапе. :-)

И само да вметна, че Златчо вече е женен и след няколко дни с Йоничка заминават на сватбено пътешествие на Канарските острови. А бебето ще се роди през октомври.
Не мога да повярвам. :-)

понеделник, юни 05, 2006 

град Пордим, плевенско

Селото на Севи е едно от онези места, които обичах още преди да съм видяла. Имах толкова ясна представа за всичко, за картите с братовчедите, за книжките на сянка под дърветата, за вкусните ястия на бабата...

Разбира се, нищо общо.

Странното беше, че много ми хареса, не ми беше страшно, когато през нощта излизах сама в тъмната градина и се миех на дворната чешма, паркетът не скърцаше заплашително, както на други непознати места.
Пък и гледах от друга гледна точка вече - откакто се зарибих с идеята на къщичката, следя за полезните неща, вече знам, че селото трябва да бъде на не повече от час с кола от София и да има влак до там; къщичката да не бъде на главна улица; да не бие много на очи, тоест да се вписва; да има по-широка веранда и дървена пейчица; задължително дворна чешма, etc.

Малко ми се губят нещата поред, може би защото прекарвахме около 2/3 от денонощието в сън, пък и нямам апарат, за да видя кое как беше.

Минавам на тиренца, защото има какво да се разкаже.


>> Пътуването във влака мина много бързо, със Севи страшно се забавлявахме, защото Радио Тангра е направило български вариант на Exercise Your Music Muscle на Virgin и ние търсихме ли, търсихме... :-)

>> Веднага след като си купихме сладолед в центъра на Плевен, осъзнахме, че имаме точно 10 минути, за да хванем влака за Пордим. Това беше много по-зле от "Бягай, Лола", беше даже по-лошо от онзи път, когато с Кали и Митко тичахме суупер-много, за да хванем един много важен трамвай, само че сега беше много важен влак, където е съществената разлика. :-)

>> Много ме беше срам от всички, защото единственото, което правех, беше да спя и да ям. В събота се събуждам към 3 и нещо, бабата сутринта направила мекички (аз съм ги изпуснала естествено), те ме чакат за обяд, аз хапвам и после тримата пак отиваме да спим. Събудих се за вечеря и трябваше да звъня на Васко да дойде да ме вземе от стаята, защото много ме беше срам. :-)

>> Не знам как се случи, хванах един произволен брой от архивите с Мики Маус на Севи и се за зачетох. Един брой. На какво се натъквам? "Търси и ще намериш, стой си вкъщи и то само ще дойде при теб." Сериозно. Не знам как се случи, веднага се обадих на Теди и тя полудя. :-) Ибахти.

>> Малко по-късно получавам sms от нея - вървяла си и си мислела за нас и изведнъж се озовала на улица Пордим. Ибахти! :-)

>> Изумена съм от Киро, страшно много ми хареса, толкова е хубав, страхотно чувство за хумор, има оргомни познания и обяснява страхотно (за гласовете в музиката, ибахти!; обясни ми по най-лесния начин основата на стоковите борси и други такива)

>> Случи се така, както в онзи сън - той ми предаде целия си опит, всичко, което знае и може, всичко - само чрез една песен - оригинала (не ремикса!) на Missing на Everything But The Girl. Отключи слуха ми. Всъщност не, не го отключи, аз си го отключих преди няколко месеца, но сега той много ми помогна. :-)

>> И каза нещо, което отдавна ми се върти в главата, но той го каза много хубаво и му повярвах.

>> И вече виждам, то се блъска в мен непрекъснато, всички са толкова красиви, само дето не знаят и криях хубавото си "аз" зад лепкавото его. Но са хубави, много хубави.

>> Влюбих се в дворната чешма, миех си зъбите и ръцете само навън. Кранчето се показва от едно изсъхнало дърво, все едно водата тече от самото дърво. :-)

>> На прозорчето в банята пък има радио и си слушаш музичка докато се къпеш. :-)

>> Ядох семки за първи път от години.

>> Днес пък ходихме на киноложка изложба, беше страшно забавно, толкова готини кученца. Точките ни обра Шорти - най-веселото и жизнерадостно куче на света, от същата порода като Морън, само че имаше отчасти черна окраска (главичката и гръбчето), някакъв териер, "чартърски" според Севи, ама ще я проверя тая работа. :-) (Морън е моето любимо куче, което не познавам лично - сет със нейни снимки има тук, но можете да проверите и таговете, защото двете неща не съвпадат много. :-))


Ох, и още много неща, всичко забравих. :-)
Хубаво е всъщност, после ще си припомням. :-)




Засега няма снимки, защото апаратът ми се прецака нещо, вече не може да фокусира, евентуално може тия дни да кача нещо от телефона на Васко.
Въобще в близко бъдеще снимки няма да има. :-(

четвъртък, юни 01, 2006 

Честит първи юни!



Снощи мама се върна към 3 без нещо и ми донесе три балона с хелий: "Честит празник, миличко!"
Беше тоолкова хуубаво! :-)

И така, честит първи юни на всички дечица у вас, почерпете ги сладолед или нещо подобно. И им кажете да не се крият зад порастналите вие, а да правят весели неща и да се забавляват. Всеки ден. :-)

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.