неделя, юли 30, 2006 

кой хвана букета?


снимката е от телефона на Светли, сори

Поредната сватба, този път братът на предишната булка, пичът, който ни закара на Дъпеш - Марио.

Беше в хотел City (точно срещу Първо на Стара планина), залата - супер, шаренко, широко, климатик. Ние със Светли бяхме на масата на "младите", пък какви млади бяха, всички женени, че и с деца. :-)

Така, сумарно, бих казала, че музиката беше 30% хора, 40% - чалга, 25% - блусове и останалото - хитчета.

Светли не издържа и си тръгна още към 9.00pm, а аз останах сама. От време на време разни хора идваха да си говорим, но в общи линии беше скучничко. :-)

Стана време булката да хвърля букета.
"Никоя неомъжена жена да не се крие", провикна се диджея, който се оказа съученик на Светли от старото училище.
Е, аз се криех, естествено, но Марио ме видя и започна да ме вика. Аз: "Не, не!", обаче Меги (булката) взе микрофона и ме извика официално и вече нямаше как.
Оформя се една колонка от бесни wannabe булки, ние с Калина (братовчедка, която се връща в България за първи път от десетина години) стоим най-отзад и си говорим как са ни накарали насила да ставаме.
"Е, ние сме малки, кво ни закачат."
"Е, 23 не е толкова малко.."
"И 19 не е малко!"

Едно-две-три, не знам как стана, инстинктвно извадих ръце от джобовете си и хванах букета, който просто дойде при мен, пропусна подскачащите мацки отпред и се приземи в ръцете ми.

"Хахаха, видя ли, че не си малка", смее се Калина.

А аз просто стоя, никаква емоция, нищо не мисля, просто стоя. Мацките се обръщат, луд смях, всички пляскат и изведнъж - щрак - щрак - щрак - няколко апарата и няколко камери се насочват към мен и ме изваждат от нищото.

Гледам баща ми от другата страна на залата се залиива от смях, разни баби ме прегръщат, смеят ми се.
Смея се и аз.
Пиша sms на Светли какво е пропуснал, той също се смее. :-)

понеделник, юли 24, 2006 

google logos

Пичовете от google са гениални:

по повод 250-годишнината от рождението на Моцарт:


за рождения ден на Да Винчи:


Google призовава да се гласува (2 ноември 2004):


100 години от първия полет (17 декември 2003):


за рождения ден на Хичхок:


за рождения ден на Анди Уархол:


за рождения ден на Луис Брайл:


и едно великденско търсене да пуснем:



Ако не ви стига и искате още - оттук.

via Drawn

неделя, юли 23, 2006 

нощ на Витоша

Само преди няколко дни с Васко си говорихме за качване на Витоша през нощта, Теди преди време ми разказваше за една чудна тераска, откъдето се вижда цяла София, и че това било най-красивото нещо на света.

Снощи Васко ми звъни: "Кво правиш? Искаш ли да се качим на Витоша? Ами с един приятел, има кола, да. Айде, чакаме те."

Бръм-бръм през Шел, после още бръм-бръм нагоре и...

Да, наистина е невероятно! :-)
Толкова светлинки отдолу, толкова светулки и тооолкова звезди!
Беше ни страх да си търсим тераска, затова стояхме до колата и слушахме музичка. Там, където отбихме, имаше няколко квадратни метра пясък. Хаха, в тия няколко крачки, които правиш там, се чувстваш като на море! :-)

Случи ми се нещо страхотно, гледах с "магическото око", което си отключих с онази книжка от Севи. Гледам една стръмнина и не мога да преценя какви са "истинските" й измерения, стръмно ли е, има ли храсталаци, не знам, толкова странно. :-)
Още ми е ново и не мога много да говоря за това. :-) Но беше важно, затова го споменавам. :-)

Минава време и вече решаваме да слизаме.
"Сега ще има Изгубената магистрала", казва Петър.
Оставаме още половин час и си говорим за Линч и Кубрик, за лудия професор и пича, който пали колата и се качва на някоя планина, катери се докато преполови храната и после слиза (и двамата са съседи на Петър).

Пътят надолу е тооолкова страшен, нагоре в планината няма лампи и е пълен мрак, много звезди, ама те никак не светят, никога не бих се навила да карам по такъв път, но явно много хора нямат нищо против (видяхме супермного коли).

И така, нощното качване на Витоша се оказа много по-популярно, отколкото си мислех, но ако все пак има новаци като мен, един съвет: вземете си суичър!

понеделник, юли 17, 2006 

слънчице от баща ми



Хубави работи напоследък, три от изпитите минаха, вече мога да се посветя на книгата си, разточителни обяди с Васко, гледане на филми и яко четене на вестници (за устния изпит по журналистика :-)).
Хубава идея за слизане на произволна мъничка гара и спане под звездите, скоро, скоро. :-)
Хубава музичка, хубавки книжки, хубави кафенца, хубави хора и такива работи. :-)

неделя, юли 02, 2006 

най-голямата хитрост на света!

Е, не, нямам думи просто!



И, да, пробвах, работи! :-)

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.