петък, ноември 30, 2007 

а аз преливах от любов


декември, 2006

Ааа, иде ми да пищя от радост! :-)

Окей, започвам с това, че вчерашния ден не беше толкова съвършен, колкото изглежда. :-)
Вечерта се прибрах вкъщи за половин час и мама много, много ми се скара. Тя работи в Argus, където всичко е много специално. Та вчера вечерта им пуснали имейл за тиймбилдинга събота и неделя. Ще ходят на Боровец и искат от всеки да си вземе грейка, яке, ръкавици, etc, защото същината ще се проведе навън.

Мама няма такива неща, затова иска моите.
Нямам нищо против да й ги дам, обаче те не са у мен, а у господин Грива.

(Ако ме четете от достатъчно дълго, знаете кой е господин Грива.)

Ах, колко много се скарахме с мама. А аз така, така не исках да се обаждам.
С него се скарахме ужасно последния път, след това той ме търси, но аз не се обадих. Въобще - нямах никакво, ама никакво желание да го виждам.

Днес обаче се събудих много весела. Измих си зъбите и седнах по турски на леглото.

Хаха, разговорът с него беше толкова хуубав! Все едно ме беше чакал да се обадя. Уговорихме се да мина през тях.

Когато пръстът ми беше на звънеца му, го чух да се кара с някого по телефона. Ама много, много да се кара. Отвори ядосано и каза "влизай".

И туук, тук се случи моята любов.
Ах, колко го бях забравила! Ама той е толкова прекрасен!

Хахаа, съвсем наскоро се е върнал от Виена. И ми я донесе цялата! Преживя отново всичко и ми го предаде! :-)
Ах, колко ми беше близък. В този час ли, повече ли - не знам, не беше обикновено време - бяхме едно. Виждах лошите неща у него, които преди ме дразнеха, по съвсем нов начин.
С любов.

Той е пътешественик и с това ми е много близък.
Буквално се замайвах от думите му, потъвах в очите му и много крещях от щастие.

За да ми опише катедралата, в която се разплакал (толкова силна енергия имало вътре), я сравнява с Нотр Дам - по-голяма била и съвсем нетуристическа.
За да ми разкаже за някакъв дворец, споменава други дворци.
За да ми разкаже за някакъв парк, пита била ли съм еди-къде-си.
"Не съм", казвам и вдигам рамене. И двамата се смеем, смеем.

Не познавам друг възрастен човек (хахахаха, но той всъщност никак не е възрастеен! :-)), който да похарчи всичките си спестявания просто защото иска да си прекара супер.

Обадихме се на Страхил (плюс него често ставахме трима) и си направихме среща пред театъра след работа.

Пиесата свърши, излязох и господин Грива ме чакаше. Приказваше си с мацките отвън. Спираше непознати, за да им раздава книжки за ЕС.
И отново го видях - беше най-хубавият. :-)

Страхил не дойде и така и не вдигна.
За което искрено се зарадвах малко по-късно.

Седнахме двамата сред картините на Климт в Дон Домат и вече тотално се изгубих(ме).
Аахаха, какви дечурлига бяхме - с дяволит пламък в очите и смях, който е вътре.

"Бистра, ти ме напуши с радост", каза, когато излязохме.

четвъртък, ноември 29, 2007 

grow, grow, grow

Ах, вчера ми се случи най-прекрасният момичешки ден. :-)

За всичко благодаря на Ел, заради нея станах рано и хванах слънцето. Светли ме закара до прекрасното кварталче в района Мизия - Хан Омуртаг - Иван Асен, където времето е спряло, има павета и няма две еднакви къщи.

Васко се обади, че е някъде наблизо. Направихме си среща и имаше толкова смяях! Приюти ме в джоба си, а аз го изпратих до редакцията, като по пътя свихме в едно дворче. :-)

Озовах се на Попа в най-прекрасното време от деня без никакви планове и отворено сърце.
Въпреки че вече беше почти следобед, реших да закуся. Много ми се дозакусва, самият ритуал ми се стори толкова мил.

Мушнах се в Житената питка. Ах, колко беше хубаво и топличко, как ухаеше на вкусни екзотични хлебчета и десерти... Поръчах си домашен чийзкейк. "За пиене какво имате?", попитах. Посочи ми хладилник с кисели млека. Нее, исках нещо топличкоо. Видях кафемашината и смело си поръчах едно кафе. Вметка - аз никога, ама никога, никога не пия кафе. Вчера обаче ми се строи най-естественото нещо - ами нали щях да закусвам.

Седнах на бар плота до прозореца. Съблякох се и останах по туника с къси ръкави. Просто си седях, гледах хората навън, подпряла брадичка на масата.
Житената питка е приказна. Ако Амели Пулен живееше в София, щеше да закусва там. Има жълти перденца, мили чашки с вятърни мелници и бъркалки с чайничета.

Слънцето беше толкова хубаво, излязох да се разходя.
Не помня каква музичка слушах, но определено не стъпвах по земята. Хубавите хора ми се усмихваха и разбираха само от един поглед.

Отидох на едно много специално местенце между две високи сгради (намиг :-)) и буквално бях зашеметена. Не знам колко време стоях, но много неща ми се случиха, хихихи. :-)

Влязох в Книгомания и се озовах между секцията с изкуства и диванчето. Съчетах нещата, хихих, и след малко излязох с книга за Ван Гог в ръка.
Всъщност вдъхнови ме Деница, при която наскоро прочетох част от писмо от Ван Гог за брат му. (Благодаря. :-))

Мотаех се безцелно и от един антикварен магазин изскочи мъж.
"Яя, какво си си купила? Може ли да разгледам? Аах, прекрасно издание. Ето виж, това е първата му картина. Ти знаеш ли, че той не е продал нито една картина приживе и брат му го е издържал през целия му живот?"
Много беше интересен този човек, толкова много знаеше, разказа ми това-онова, усмихна се и каза, че трябва да бяга.

Хехе, продължих. Вече много ми се четеше, разбира се, затова се запътих към едно прекрасно слънчево място.
Обичам Cafe del Mar заради една конкретна масичка - тази, която гледа към улицата. Това е най-доброто място и лятото, и зимата. :-) И най-хубавото е, че винаги е свободна. :-) Опънах крака и се зачетох.

Първото дете на родителите на Ван Гог се родило мъртво. След точно една година, на същата дата - 30 март - се родило второто дете. Не се знаело дали се оживее, затова решили да го кръстят както първото - Винсънт.

- Какво да бъде? - попита пичът.
- Ами един грог.
- Едно грогче за момичето - извика на другия пич и в този момент ми стана толкова симпатичен.

Толкова много обичам хубавите кафенца в ранния следобед, когато на всички заети маси седи самичък човек, чете или пише, мисли или просто се е облегнал назад.

Имах време преди работа, реших да мина през няколко спортни магазина и да свърша нещо. Светли ме помоли да потърся хубава палатка и гордо мога да заявя, че намерих идеалната! :-)

Вървях много бавно в района на Докторската, после около факултета, слушах Strange Little Girls и толкова много се смеех. :-)
Непознати ми казваха "здрасти, как си?", искаха да станем приятели, хихихи. :-)

На моменти се чувствам като истински дечурляга, който гледа хитро, пляска с ръце и се плези. И му е все тая какво си мислят възрастните, спира се, за да погледа небето, говори си с кучетата и си танцува на хубавите песнички.

Отидох в Пингвините на Веслец, където останах половин час и тихичко се кикотих на черешовия пай на Вирджиния Улф, която ми е много близка напоследък. (щото наскоро прочетох Мисис Далауей и веднага след това - Часовете)

После бях в театъра, където е толкова, толкова весело. :-) Играхме скрабъл и толкова се смяхме, някакъв таен алианс се беше заформил по едно време. Подигравахме се без да имаме лоши чувства.
Което, струва ми се, е най-хубавото, когато се случи.

Денят завърши у Васко и с тази песен.

понеделник, ноември 26, 2007 

събуждам се



Толкова големи неща ми се случиха тия дни - и насън, и наяве, че умът не вярва и даже отрича, така че дори да се опитвам, не мога да говоря за тях.
Осъзнах обаче важно нещо - нуждата от Учител, който да бъде до теб и да те води, да ти казва, че всичко ще премине, че това, което виждаш, е истина.
И какво съм си въобразявала? - че мога да се справя сама. Нелепо.

the clasical indian sagy wrote that there are three factors which indicate whether a soul has been blessed with highest and most auspicious luck in the universe:
1. to have been born a human being, capable of conscious inquiry
2. to have been born with - or have developed - a yearning to understand the nature of the universe
3. to have found a living spiritual master

- eat, pray, love

четвъртък, ноември 22, 2007 

още един първи опит


целият процес

Хихи, вчера се вихрих в кухнята. :-)
През по-голямата част от времето бях твърде оцапана, за да снимам, но все пак се погрижих да документирам този не съвсем блестящ първи опит. :-)
(Освен това токът постоянно спираше!)

Честито на всички, които вчера ядоха и не си счупиха зъбите (включително и няколко непознати, които почерпих :-)). Обещавам следващия път да сложа повече масло. :-)

рецептата е оттук

сряда, ноември 21, 2007 

първи опит



Не нося бижута. Никакви.
Което невинаги е хубаво, защото понякога ми подаряват обици, специално правени за мен по случай някое и друго пътуване. Аз ги слагам, защото са прекрасни, но ушите ми се разраняват.

Не нося, но обича да гледам. Обаче само онлайн, на живо ми е скучно.

Когато нещо се продава онлайн, снимките трябва да са привлекателни.
И нека си го кажем - примамливи. (ах, каква хубава дума :-))
Най-добрият пример, разбира се, е Андреа Суперхироу. Juicy, както би казала тя.
Обичам как Джени представя нещата си и много, много обичам sulu design.

Изглежда лесно. И аз така смятах.
Вчера обаче ми отне три часа и половина. Направих към 300 снимки и батерията на фотоапарата се изтощи. Изтощих се и аз.

Но истински се забавлявах и ми стана много интересно. Едва когато влезеш в нещо, разбираш как работи. Опознаваш го и го обикваш.
Не знам дали пак ще ми дадат да снимам, но много ми се иска. :-)

Освен това си нямах модел. Бяхме само аз и предметите.
С модел е по-различно. Той прави неща и това те вдъхновява или разсейва. Води те един вид.

Повече ми се пишеше, но трябва да тръгвам.

Тук качих по три снимки от всяко нещо.
Нещата се продават и скоро можете да ги намерите в Артишок.

петък, ноември 16, 2007 

малка пиеса за детска стая





2007 е годината, в която се влюбих в това да правя нещата сама. Да ходя сама на кино, театър, изложби, да си лежа в парка, да слушам музичка, да пия горещ шоколад, да пътувам, да чета на някоя масичка в ъгъла, да се разхождам, да разглеждам книги в пусти книжарници.
И тая работа все повече ми харесва.

Толкова се радвам, че вчера отидох в 199 сама.
Гледах Малка пиеса за детска стая, много препоръчана ми от Марина. (която също трябваше да дойде, но не знам какво стана)

Седнах най-отзад, въпреки че имаше места и разпоредителката ми предложи да се преместя. Сложих очилата и влязох в пиесата.

Сега даже не знам какво толкова ме впечатли.
Но беше прекрасно - седях си отзад, смеех се по детски, правех физиономии "ааа!", "ооо!", плясках възторжено и ми беше толкова, толкова щастливо. От мен излизаше бяла светлина и не знам как не заслепяваше актьорите.

Героите са четирима приятели, за които би ми се искало да кажа, че станаха почти и мои. Бяха толкова различни от мен, бяха иронични, цинични, забaвни и хапливи, но аз наистина ги обикнах. Защото видях отвъд - хубавите и чаровни деца.

Да, те са пораснали на години, но са останaли деца. И всъщност за това е цялата пиеса.

Няма да разказвам повече, за да не развалям изненадите. :-)

вторник, ноември 13, 2007 

топлина


Флорида, август 2007

- Какво правиш, Бис?
- Ами...
- Ти все правиш нещо интересно.


Ах, колко хубаво беше преди няколко вечери. Видяхме се с Кристин и Марина, пихме фрешове, ядохме шоколад и бяхме толкова тримата.
Кара ни той към къщи вече, ама айде да спрем за малко в OMV.

Дълго време ни нямаше. От време на време забелязвах мястото, картонените чашки, гадните столчета, но очите ни светеха толкова силно, толкова бяхме там.
"Ау, хора", извика Марина, когато случайно погледна часовника на стената, "четири часът е! Утре съм на лекции от девет!"

Закарахме я до тях и после Кристин ме остави пред Севи. Исках да се кача до тях и да й оставя в обувките най-вкусното шоколадче. :-)
- Айде, аз съм тук.
- Ама защо ще ме чакаш?
- Ами няма ли да ти е хубаво, като знаеш, че някой те чака?

Днес успях да стана рано, отидох на лекции на Георги Лозанов. Закъснях доста и тъкмо влизам, сядам най-отпред, още не съм се съблякла и той казва: "Ами това е колеги, още веднъж извинявайте, но просто ми се налага да тръгвам"
Ах, колко тъпо се почувствах!

За сметка на това за първи път видях асистентката - казва се Силвия Петрова. Айлеле, толкова хубава мацка! :-)

Всички асистенти, които познавам, са тоолкова прекрасни. :-)
Миналия семестър по теория на литературата имахме един пич Тенев. Само два пъти успях да ида (и двата пъти бяха в Докторската), но този човек промени живота ми. Спомням си колко мъчника бях, точно тогава ми беше много тъжно, седяхме на една пейка, вятърът духаше и, спомням си, изведнъж светът се разтвори пред мен. И видях.

До факултета са открили нов индийски ресторант и днес обядвахме там. Сега и от двете страни на Левски има по един. Вече виждам как през следващите няколко години се храня предимно с индийска кухня. :-)

Тази вечер Руми ни води на Мъртвешки танц в СФУМАТО. От години си имам правило - да не пляскам на слаби пиеси. На тази не плясках, повече не ми се говори.

Излязохме навън и айде, ще ходим да пием по нещо. Със Севи се държахме за ръце и изведнъж усетих колко напрегнати са телата ни. Изпънати отвътре. Сковани от студ.
Казах мармаладското "Я don't worry, я be happy!" и смехът отпуши нещо у мен. За минутка само.

Беше толкова студено, че всички се отказаха от идеята да ходим някъде.
Когато с Руми влязохме в таксито, въздъхнахме облекчено. Толкова беше хубаво и топличко. Разказа ми тъжната история как са й откраднали колелото. Изпратих я до тях.
"Ама, Бисе, сигурна ли си, че искаш да ходиш пеша до вас в този студ?"

Разделихме се и изведнъж се върнах в един от най-топлите дни в живота ми.
(снимката горе)

Буквално ми дойде като гръм от ясно небе.
Не знам как става това. И в йогата има такова упражнение.
Тялото ти да трепери от студ (който също идва от главата, разбира се) и секунди по-късно да усетиш топлината.
Спомних си онзи ден във Фламинго Гардънс, спомням си как всичко лепнеше, как по кожата ми се появяваха капчици пот, как пиех, пиех, а още бях жадна.
И колко безопасно беше всичко. Топлината, която те прегръща без да те задушава.

Утре сме на Koop и още от сега ми става сладко на колко топло място ще ни заведат двамата шведи. :-)

Айде, поздрав:

петък, ноември 09, 2007 

писмо! :-)


още снимки

Картичката от Anne-Julie пристигна! :-)
Ах, толкова се зарадвах, когато отворих пощата и я видях. :-)

Снощи посрещахме рождения ден на Васок. :-)
Имаше торба с подаръци и беше толкова детско и весело. :-)
Васко ме заливаше с любов, а аз се опитвах просто да дишам.
Със Севи отново имаше спонтанна йога, хихихи.

Иха, толкова хубаво. :-)
Снощи не можах да заспя от идеи. Бях си настроила антенките и приемах ли, приемах. :-)
По едно време даже станах да пиша и рисувам. Да не забравя нещо гениално, нали. :-)

Тази сутрин пък телефона звънна.
"Бисе, знам, че те събуждам, но днес Дейвид Линч ще си представя филма на Киномания, искаш ли да ходим?"
Хахахаха, така се зарадвах! Станах от леглото и започнах да скачам с двата крака! :-)

четвъртък, ноември 08, 2007 

лабиринт


Disney World, август 2007

Понеже не можем да се видим наяве, снощи си направихме среща в света на сънищата.
Легнах си много късно - чак когато чух, че баща ми става за работа.
Опитах се да се отпусна и да се настроя, защото се бяхме уговорили да се видим на едно конкретно място, където аз не съм била.

Не се получи обаче. В главата ми постоянно изскачаха някакви мисли, някакви планове какво ще правя утре, някой размахваше пръст - "да го свършиш това най-после!".
Исках да ми е бяло и тихо, но не беше.

Над главата си имам един to-do list, който е пълен с неща, които съм записала още докато бях в Щатите. А това беше много отдавна, по дяволите!
А колко много неща има, които дори не съм записала, но ми висят в съзнанието, че трябва, трябва най-после да ги свърша. И някои са толкова приятни, защо се мотая?

Примерно всяка вечер, като си лягам, си казвам, че утре ще стана рано. И всеки ден ставам след 3pm. Трябва да направя едни снимки, но как да хвана светлината, когато аз ставам, когато навън вече е тъмно?

Много ме измъчват тия задачи, които ми поставят или по-лошо - сама си поставям.
Напоследък над мене тегне едно "уф, да, ще го направя"
Ама не го правя.

Вчера прочетох нещо прекрасно при moonmaid.
Знаех за тази история, но мисля, че едва вчера я разбрах напълно. Ами и на мен ми се случи същото преди по-малко от година. Имах някакви проблясъци - все едно четях себе си.

И снощи, когато много се ядосах, че не мога да заспя, си помислих тъжно "къде отиде онази нова аз?"
(Защото аз наистина бях нова и няколко месеца преживявах трансформацията си. И бях много благодарна, много, много. А сега съм забравила, сещам се само за някакви грозни неща и всичко това ми е толкова противно. Знам, че бях благодарна обаче. Малко хора са правили толкова много за мен.)

И така, снощи осъзнах, че вече не съм онази, която прави нещата без да се замисля. Това смело момиче ми липсва.

сряда, ноември 07, 2007 

дантела



Обичам книгите.
Обичам изненадите.
Затова много обичам да си купувам секънд хенд.

Това копие на Мисис Далауей си го взех от Пловдив преди около месец и вчера за първи път го отворих.
Ах, колко прекрасна изненада ме очакваше - цялата долна страна на книгата е изцапана с мастило. Всяка страница е различна. Толкова е красиво. Като дантела.

петък, ноември 02, 2007 

истински подаръци



"Аз ще мина да те взема", каза вчера Севи.
И вижте колко хуубав подарък ми донесе! :-)

После беше чудесно, отидохме на йога. Ах, прекрасно е да усещаш енергиите у себе си. Харесва ми толкова много, въпреки, че ставите ми правят пук-пук-пук.
Усещам, че е правилното нещо.

После бяхме на промоция на Паспърт. Отдавна не бях ходила на място със силна музика, много руси мацки с черни бюстиета и пичове с големи апарати. Ядохме ядки и тирамису на бара и се смяхме на гейовете танцьори, които се взимаха твърде насериозно.
Васко ни чакаше у тях.

А сега тръгвам, щото пак ще закъснея. Ах, денят е прекрасен. :-)

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.