петък, юли 10, 2009 

да бъде ден!



Имам си ново любимо време на денонощието!

За нощно пиле като мен е истинска изненада да открия, че първите светли минути са дори по-приятни от непрогледната и тайнствена тъма. Някак вълнуващо е да наблюдаваш и дори активно да участваш в началото на деня!

Онази сутрин не се сдържах и излязох навън! Ах, толкова е тих и хубав кварталът рано, рано, рано сутрин. Прозорците са тъмни, всички все още спят. Идеално време е за тайни партизански неща, защото хем няма от кого да се притесняваш, хем светлината дава усещане за безопасност.

Вървя спокойно. Разсейвам се. Изследвам малките улички, губя се в дворовете, милвам дърветата, намирам преките пътища, ахвам на малките си открития и... оставям своя малък отпечатък в средата (напоследък най-вече с тебешири).


Всъщност преди няколко седмици, при едно такова посрещане на деня, ми хрумна знаменитата идея да изживея следната експериментална седмица - 7 дни без електричество!

Не е свързана с екология идеята ми, а с връщане на тялото ми в естествения ритъм на планетата, диктуван преди всичко от слънчевата светлина.

Разбира се, извън града това е далеч по-лесно за осъществяване и аз съм го правила, когато съм била за по-дълго на палатка. Интересно ще ми е обаче как ще поживея без ток тук. Защото това изключва телефони, фотоапарати, компютри, осветление, музика, печки, миялни, перални, прахосмукачки, хладилници, вентилатори в банята, епилатори, кафемашини, звънци, ескалатори към Пикадили, каси в супермаркета, трамваи, банкови услуги, ксерокси, вратата на факултета и дори всички светофари.

Снимките ще ми липсват вероятно, както и със сигурност хладилникът. Другото обаче предполагам, че ще бъде лесно - колело, книжки, мисли, идеи, сурови плодове и зеленчуци от пазара, ядки и непрестанно празнуване на деня!

петък, юли 03, 2009 

плът и кръв


за да ме виждаш по-добре


След тоталния провал на първото ми "истинско" интервю, вървях по Борис и се чувствах толкова глупаво. И понеже от месеци отлагам и все не подреждам подходящо деня си, реших, че именно днес мога да направя нещо хубаво. Не за себе си, не за него или нея, не дори за теб, а просто за някого.

Това преобърна всичко.

Изключително смислено се почувствах от идеята за тази безвъзмездност, безусловност и анонимност. Нямаше ме мене, въпреки че уж лежах и се усмихвах, имаше го тялото ми, готово да бъде раздадено.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.