вторник, октомври 31, 2006 

подарък



Когато ходих на изложбата на илюстрациите на Шипка 6, се влюбих в серията с мравките. За съжаление не пишеше от коя книга са, защото иначе веднага щях да си я купя.
Харесах си и една друга серия от книжката Приказки за Нил, Паган и Бияйна.

Вече две седмици се каня да си я купя и вчера най-после го направих.
И какво да видя? - серията с мравките е оттам! :-)
Боже, толкова много се зарадвах! :-) Нямах търпение да се върна вкъщи и на спокойствие да я разгледам и прочета.

После малко обиколки на Раковска, Римска баня в Сатирата, седим си в един автобус:

(разглеждаме книжката)
- Подари ми я.
- Няма. (Що за наглост?!)
- Подари ми я.
- Ама как ще ти я подарявам?! Току-що си я купих. А ти дори не я помниш.
- Подари ми я, моля те.
- Но ти дори не я искаш!
- Нищо.

И тогава то ме удари! Разбира се, че ще му я подаря! Колко алчна и егоистична трябва да съм, за да се опъвам да подаря една книжка?!
Веднага ми изплува нещо, което прочетох преди много време и което с Тиодора много обичаме: "Ако всеки подари това, което истински обича, на друг, който просто го харесва, светът ще стане по-добър, един свят лишен от чувство за притежание"

Бяла светлина.
Много му благодарих. От сърце.

четвъртък, октомври 26, 2006 

есен по къси панталонки

Random снимки от един чудесен есенен ден с Васко. :-)









сряда, октомври 25, 2006 

радост


снимката е на Тиодора

Иха, това е Митко, бебето на Златчо. Толкова е сладък и мъничък!
Изглежда така сякаш въобще не подозира за бялата светлина от щастие около него, просто си спи. :-)

Всъщност няма какво да кажа, просто снимката толкова много ми хареса, че реших да я споделя с вас. :-)
(За което благодаря на леля Теди :-))

неделя, октомври 22, 2006 

first

Е, хора, ето го и първото ми интервю! :-)

Специални благодарности на Ел! :-)

петък, октомври 20, 2006 

хуубави неща :-)


щастлива снимка от стопа с каручката, август 2006

Олеле, толкова хуубави неща последните 24 часа! :-) Даже не знам откъде да започна. :-)
(май най-лесно е хронологично :-))

- получих имейл от една мацка, най-добрата приятелка на Мирко, както се оказа по-късно, която ме покани на интервю за ето тази рубрика.
Аз?! Интервю?!?! Бях изумена и не можех да спра да се смея.
Много ти благодаря, Ел! :-)

- в междучасието на едната от двете лекции, на които ходя, идва една много сладка мацка.
"Ти си Бистра, нали?"
Оказа се, че ми чете блога, забавлява се с мен, Васко и Севи и просто идва да каже здрасти.
(Бях толкова изумена, че дори не се сетих да попитам за името ти, извинявай. :-) После пък изчезнах, защото имах среща и закъснявах. :-)
Всъщност Севи и Васко бяха в същата лекция миналия път, вчера не знам какво стана, но ще се опитам пак да ги доведа другия път, за да се запознаем всички. :-))

- по-скоро усетих, отколкото гледах залеза над Панчаревското езеро

- нещо, което се срамувам да напиша :-)

- включвам си после телефона и гледам sms от Асен - бебето се е родило! :-) Бяла светлина, любов, любов, любов към това същество, което обичам още от преди да бъде заченато. :-)

- тази сутрин чета имейл от Тиодора - бебето на Злачто се е родило снощи! :-)
Светли веднага попита дали не се е родило с раница на гърба, а понеже сега си чатя с Теди, ето малко горещо инфо какво се е случило:
edni ot purvite dumi na bratoka kum nego biaha: "ti si moeto prekrasno bebche! ti shte stanesh nai-golemiat puteshestvenik!"

- днес дон Джелезоне има рожден ден и сега ще видим дали ще правим парти-изненада :-)

И всичко, всичко е толкова хуубаво! :-)

вторник, октомври 17, 2006 

аз, егото и тялото ми

Ни в клин, ни в ръкав, просто от нищото преди малко получих съобщение през homily. Няма да споменавам името на автора, защото не съм искала позволение, надявам се това да не пречи никому. Ето го и текста:

Пробвай да застанеш пред огледало и да мислиш за нещо- за каквото и да е! Усещаш ли как не можеш да повярваш, че това тяло мисли тези неща? А сега пробвай и да ги изречеш- вече не е същото. Определено е друго...

Само това.

Тези няколко реда породиха у мен ебаси реакцията - страшно изумление, вълна "колко интересно!" и бурен смях.

Веднага изтичах в банята, за да пробвам да поговоря със себе си. Заключих се и пуснах чешмата, за да не ме чуе някой. :-)

Ахахаха, изумително! Хора! Хахаха, безумно е, трябваше да се скрия от срам! :-) Хора, аз съм толкова смешна! Колко тъпи реакции! Даже почнах сама да си викам: "Хайде сега, дръж се като всички други, дръж се прилично."

Мисля, че тази вечер за първи път видях себе си.
Защото, нали се сещате, има го този момент, като се гледа в огледалото, някак си човек подсъзнателно се старае да се хареса сам себе си. Оправя си косата, вади най-хубавата усмивка, etc.
И така, тази вечер се видях и беше много смешно. Направо абсурдно, не можах да повярвам, че съм аз.
Аз, тялото и егото, 3 в 1.
(Даже стоя и си махам: "Здрасти, тяло!" :-))

А пък напоследък тялото ме води. Много е странно и необяснимо, но аз му вярвам и го слушам.
Съвсем наскоро, даже всъщност никой не знае за него, боже, колко тъпо да пиша за това в блога си, извинявайте, хора, просто не е ставало въпрос.
Та съвсем наскоро срещнах един мъж и въпреки че не чувствам бяла светлина, ми е много приятна близостта му. Без всъщност да я усещам приятна. Знам, че е идиотско. Просто тялото ми не може да спре да го целува.

А аз не обичам близостта на хората. Неприятно ми е, когато някой се доближи твърде близо до мен. Има не повече от трима души, които обичам да прегръщам и целувам просто ей така. И то непрестанно. :-)
Имам много близки приятели, от които тялото ми се дърпа. А аз ги обичам.

Не знам откъде идват тези нелогични разминавания, но в момента ми е все тая. Просто се забавлявам и се смея от сърце колко безумно и несвързано е всичко.

понеделник, октомври 16, 2006 

reminder



Днес и утре от почти всички български университети можете да си вземете флайърче на епизода на Котки, където участва Севи.
Ако не сте студенти - от Placebo, На тъмно или Film Box.

За още инфо - оттук.

събота, октомври 14, 2006 

фото, моля, фото!



Моят факултет предлага едногодишен вечерен курс по фотография (и други неща, вижте сайта, мен фотографията ме интересува (макар че по-натам бих записала и другите специалности :-)).
Моето апаратче вече не може да снима, пък и то е щракалка, няма никакви ръчни настройки, няма обектив, абе само щрак-щрак.

Та питах един колега на мама, фотограф, по колко вървят старите аналогови апарати. Към 300 лева каза, а в момента има по-важни неща, за които ми трябват пари, та той предложи да потъся стари апарати от познати.

Вкъщи имаме един руски, който снима много хубаво, Теди ми предложи един стар лентов на Златчо, а аз съм толкова лакома, че попитах и баба ми и дядо ми дали нямат някой стар. :-)

На снимката горе се вижда част от съдържанието на пликовете, което Светли и мама са взели днес - включително куфарче с всичко необходимо за проявяване на снимки; резачка за снимки (от едната страна реже право, а от другата - къдраво! :-)), абе всичко, всичко има! Повечето неща дори не знам за какво служат.

Явно като бонус - вътре намерихме лента на баба ми и дядо ми от Алжир, от 60те предполагам. :-)

Страшно забавно! :-)
Нямам търпение! :-)

сряда, октомври 11, 2006 

Love is Blindness


Тук можете да слушате онлайн Love is Blindness на U2, изключително подходяща за случая. :-)

Всичко започна с един сън преди почти година.

Наскоро пък много започнах да слушам.
Да чувам.
Звука на клавишите, когато пиша бързо, бълбукането на млякото, когато духам през сламката, звука на падащата вода, докато се къпя, тракането на лъжици в студентския стол, където се оставих да бъда заведена, звука от писането с молив (което ме кара да се чувствам истински творец), килимът от листа под краката ми, пръскалката, с която поливат ботаническата градина...
Даже използвах диктофона на фотоапарата, ама той нещо не чува хубаво, затова ще си купя истински.

Преди няколко вечери стояхме пред входа ми тримата и Васко предложи да си затворим очите.
Васко е чул гласа ми по нов начин.
Севи е усетила ръката ми много малка и мека.
За мен пък светът загуби познатите очертания.

Върнах се вкъщи със затворени очи, съблякох се, оправих си леглото, измих си гуменките, но не и зъбите, защото не можех да позная коя е моята четка.
Погледнах единствено, за да си наглася уредбата, защото не биваше да се успивам за лекции. :-)

Познавам дома си и се оправям перфектно. И ставам много внимателна, знам всичко, запомням кое къде оставям, защото иначе ще има да го търся.
Разбрах защо слепите са известни с това, че не можеш да ги излъжеш лесно. :-)

"Искам да съм сляпа", чух се да казвам на Севи на следващия ден. "Е, не завинаги", сетих се, че слепите са лишени от удоволствията на визуалните изкуства. И на четенето.
Наистина ли искам да съм сляпа? Това спестява голяма част от разсейването, но си има и доста минуси.

Същия ден се прибрах вкъщи през деня и тогава нашите видяха, че си играя на сляпа. Караха се, подиграваха се, обявиха ме за луда, абсолютно същото, както когато спрях да ям месо.
Неразбиране и заклеймяване.

Когато не виждаш, слухът се отваря. Чух движението на ръката на баща ми, с което ми открадна тениската (за да си я търся, опипвайки; много е хитър).
Отварят се и други неща.

Вчера прекарах поне пет часа в пълен мрак. Отидох пред Севи, седнах на стълбите да я чакам и отново станах сляпа. Чух много интересни неща - стъпките на хората, които минаваха покрай мен, листата на дърветата, полюшвани от вятъра, колите наоколо, каналът пред входа на Севи.
После тя слезе и стана моя водач, разходихме Джиджи, отидохме на пазар в денонощния - и двете хванахме количката и така се оправях, щандът с плодовете миришеше отдалеч, сапуните, хлябът, разговорите на хората, всичко много се чува.
После до дюнерите, трамваите отдясно, които всъщност пеят.

С пръчица сигурно е хубаво, защото иначе човек няма представа докъде е бордюра, къде липсват плочки, къде има дървета, наистина може някъде да паднеш. :-)
А с колите не знам как се оправят слепите. Чуват се, ама на голямо кръстовище сигурно е опасно.

Отидохме у Васко, беше много хубава вечер. Разбрах, че отношенията между нас са по каналите на сърцето, образуваме триъгълник.
Иначе е смешно, чувайки дори само как си поемат въздух, ги виждам, знам как точно реагират. Показването на прозореца е подаване на глава в друга реалност, различен е светът навън. Наистина.

Васко ми показа нещо като трансформатор за ток. Взех го с две ръце и започнах да го изследвам. Имаше копче с няколко степени, което започнах да цъкам. То пък започна да пее.
Севи и Васко ме видяха като бебе, което попада на нов предмет и проверява как работи и въобще какъв му е случая.
Така и се чувствах - изучаващо.

А със Севи танцувахме с ръце в абсолютна хармония. И двете бяхме със затворени очи и тресяхме ръце все едно се ръкуваме. Телата ни само леко се поклащаха.
Към 20 минути ние бяхме музиката. Но много странно, ту едната води, ту другата; като когато води тя, аз чувам музиката по нейния начин.
Съвършенство.

*

Извинявайте, че пиша така разбъркано. Още ми е ново и има хиляди неща, толкова е интересно. И голямо.
Може натам да пиша още.
Лошото е, че засега мога да се огранича да бъда сляпа само в познати пространства или навън, ако има кой да ме води. Защото си нямам пръчица или куче-водач и съм съвсем неопитна.
Пък и е смешно как мижа. Ще си направя превръзка за очите. Даже вече измислих каква. :-)

И, последно, ако ме приемете в живота си, искам да ви предложа нещо - защо не пробвате да се изкъпете на тъмно?

четвъртък, октомври 05, 2006 

chocolat



Дори при лекции от 8.00am и осемдесетина души в зала за 45, е хубаво да си студент. :-)
(май вече ставам досадна, затова вече преставам да блогвам всеки ден :-))

Както се вижда на снимката, добре си прекарвам. Чета и ям шоколад и правя други простички неща. :-)
Днес за първи път от много време спах на слънчице в междучасието, а суичърът ми ми беше възглавничка. :-) Почувствах се като в училище, даже се обърнах да видя къде е Тиодора, но... я нямаше. :-)

Някои от вас може би знаят, че си падам по тайните неща. :-)
Днес написах тайна бележка на един доцент, защото лекцията му беше токова интересна, а той даваше перфектни примери! (Разказваше за някакъв принцип на сигналите в социологията, как всеки европеец и американец знае, че на червено се спира, а на зелено се пресича, но един човек от джунглите на Амазонка няма да разбере този символ. И как в Китай е обратното, цитира някаква сцена от Последният император на Бертолучи - как в Китай на червено се пресича, а на зелено се спира! :-) Ибахти това не го знаех! :-))
А бележката беше тайна, за да не излезе, че се подмазвам.
Но той ще се зарадва. :-) Ученик ти казва, че си добър, ще се усмихнеш и ще си кажеш нещо хубаво. :-)

В курса си имаме още една Бистра, която е невероятна! Толкова много ми харесва това момиче, ние се заговорихме още на първия ден всъщност, но тогава не й знаех името. Много е хубава и толкова умна! :-) И хубава! :-)
Ще я снимам веднага щом престане да бъде неудобно. :-)

Бяхме седнали днес десетина души в нашето кафенце и аз се огледах и изведнъж осъзнах колко умни са всички! Не бих казала, че бих станала приятелка с повечето от тях, но те наистина са готини.
(освен едно момиче, за което не ми се говори)

Всъщност не, защо да не говоря?
Имам проблем с нея!
Тя е може би първият непознат човек от много време, към когото не съм отворена. Тя изглежда ужасно, изглежда толкова тъпа и противна, всъщност смотана е думата.
Колко съм лоша!
Тя явно се притеснява, не е от София и всичко й е ново, а аз... Даже последната лекция седнахме заедно, но аз не можех да я погледна в очите, беше ми неприятна.
Муу, колко тъпо! И съм толкова лоша!
Но... аз ще се постарая и ще бъда добра с нея. Може би само трябва да я опозная. :-)


(зад пейките пред факултета)

Хахаха, току-що смешният пич, с когото се запознах на първия ден пред факултета, ми пише sms, ама малко заповеднически: "довечера те чакам еди-къде-си в еди-колко-си часа".
Аз се ядосах и му казах, че си имам друга среща (все още си нямам, чакам потвърждение), той пък звънна да се уговорим за друг път.
Смешен е.
Пък и мен само големи мъже ме харесват. :-)

сряда, октомври 04, 2006 

free hugs

Ееха! :-)



via Andrea

 

вдигам палци


Севи се опитва да ни изкара от Дупница, май 2006

Еха, толкова е хубаво да си студент! :-)

Днес беше първата лекция, история на българската журналистика. Заедно сме с pr-а и така ставаме към 60 души общо. А домашното ни за другата седмица е да си направим парти и да го опишем с едно изречение. :-)
Което не знам как ще стане, като още не се познаваме, но се надявам да има организатори тип Йошка. :-)

После трябаше всеки да стане и да се представи с няколко думи - как се казва, къде е завършил, колко и кои езици владее и накрая мото или някоя умна мисъл.
За хубава мисъл не можах да се сетя, няколко години по-рано бих цитирала Виан Роше, която казва, че единственото важно нещо на света е да бъдеш щастлив, но после срещнах Пепси и научих, че има много по-големи неща от това.
Както и да е, реших да кажа няколко думи за себе си:
"Обичам визуални изкуства, пътешествия, стопаджийство (луд смях, гледам изумено, това не е шега, защо се смеят?) и ъъъ.. честни хора"

*

Преди няколко месеца Васко се връщаше от някъде и ми се обади:
- Ало, да знаеш на какъв път съм! Точно като в Im Juli, ама лошото е, че не минава нито една кола.
- Еми, Васко, стискам палци!
- Айде, ти стискай, а аз ще вдигам!

вторник, октомври 03, 2006 

it's a beautiful day

(тук можете да слушате онлайн саундтрака на деня и на този пост)

It's a beautiful day
I'm happy inside
What more can I say
I've nothing to hide
If you have the time I’ve got so much I wanna say
If nobody will listen well I'll say it anyway
It's a beautiful, oh what a beautiful day


Еха, толкова ми харесва да бъда студентка! :-)

Тоолкова хубав ден е днес! :-)
Тих, бавен, слънчев, красив, отнесен.

Отивайки във факултета за първата лекция, се оказва, че днес такава няма да има. Всички излизат и сядат отвън на пейките.
След петнайсетина минути един колега ми вика: "Не обичам хората, които мълчат."
А всъщност просто ми беше скучно с тях. Всеки се надпреварва да говори нещо, все едно какво, само и само другите да не го вземат за сдухан.

После всички се разотиваха, а аз останах да си седя, беше ми толкова приятно.
Факултетът е страхотен, много хубава сграда, ботаническата зад пейките, закътанко, тихичко.

Идват двама пичове и сядат до мен. Неусетно започвам да се подхилквам на шегите им, неусетно започваме да си говорим тримата.
Единият беше много хубав, малко над 30, завършил журналистика, продължава да си прави срещите през факултета, другият беше много смешен, и той над 30, той пък счетоводител. Ама много весели, толкова им беше забавно, че съм първокурсничка, само ме разпитваха за това-онова и се смееха.
Още първия ден се случи това, което съм си представяла, че се случва в този факултет - хората се запознават и сприятеляват толкова небрежно и спонтанно.
Обещаха ми да сложат стойка за колела, даже смешният пич си направи римайндър. И ми взе телефона, за да ми се обади, когато имат нужда от фотограф. :-)
После дойде приятелят, когото чакаха, чичко накъм 45 със смешна брада, ама и той толкова сладък.

Те отидоха да пият бира, а аз си направих среща с едно момче, което продава Шоколад в оригинал.
И той толкова сладък и весел, но бързаше и веднага изчезна, а аз, все така бавно и спокойно, си потърсих храна.
Понеже срещата ни беше на Galaxy, пресякох и се мушнах в уличките около училище.
Тишина, тишина и само някоя и друга баба си разхожда кучето.

Минах през леля Дора за сандвич.
"Охо, кой е дошъл! Разказвай, студентке!"
Тя си е същата, весела и много добричка, разпитва ме, аз разказвах. Беше много хубаво.
Седнах на стълбите в едно дворче да хапна, любопитна лелка стоя през цялото време на прозореца да ме дебне да не направя нещо нередно. :-)

И после, после се мушнах в Bookies, излегнах се на едно диванче и се зачетох в Шоколад.
Щеше да е хубаво, ако си бях взела апарата, за да ви покажа, градината на Bookies е най-най-доброто място за слънчев летен ден. Хора, които за никъде не бързат, просто седят и се наслаждават. Подслушвах един пич на съседната маса, разказваше как ходил в Париж. :-)

Няколко книжки, които страшно ме зарибиха да поживея там поне месец:
Художникът на Уилям Уортън
Париж, Париж на Ъруин Шоу
Тропик на рака на Хенри Милър

понеделник, октомври 02, 2006 

първият учебен ден



Не толкова "първи учебен ден", колкото прекрасен слънчев ден с красиви хора.
Дни като тези не могат да бъдат разказани.

Fast forward до 2.00pm, когато се събираше моя факултет, Стела ме запозна с една мацка, с която се оказахме колежки. (Е, друго си е да влезеш с някого :-))

Излиза Гого Лозанов, ръководител на нашата катедра, почва да говори, тихо, но много умно, страхотно чувство за хумор. Говорят и другите учители, които бяха там, на добър час, ала-бала, Гого Лозанов започва да раздава студентските книжки.

Стига до мен, казва ми името и аз ставам.
Поглежда ми снимката. (на която съм се усмихнала широко)
"Яя, каква хубава усмивка! Пожелавам ти все така да се усмихваш!"

На никой друг не каза нищо, само си раздаваше книжки.
Еми така е, като на устния пропусна да види колко съм сладка и как се бях приготвила за него (пропусна, защото беше в друга комисия), сега имаше възможност. :-)

Снимката е изключително папарашка, защото ме беше страх да не ми се скара. Освен това zoom-ът ми не работи. Зле е, виждам. Но все пак, за достоверсност върши работа. :-)

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.