събота, юни 30, 2007 

7



По мои сметка ми остават още седем дни на българска земя.

Наложи се да си взема билети за толкова ранна дата, защото за по-късна нямаше. За сметка на това Милена ми купи един вътрешен полет Маями - Ню Йорк и вчера цяла вечер разпитвах Емо къде да ида и къде в никакъв случай да не. :-)

Лека-полека върша всичко, което трябва - онзи ден ходих да си вадя дебитна карта, вчера си платих застраховката, а току-що пуснах един имейл на двайсетина ангели.
И сега вече ще почвам да правя списъци. С хората, с които да се видя. С нещата, които да купя. С нещата, които да не бива да забравям да свърша.

Вчера имах много хубав бос следобяд с Яна в Южния парк. Обичам, когато научавам разни неща през хора. Струва ми се някак проверено и осмислено.
Обикнах Кастанеда. Видях себе си в идеята за смъртта зад лявото ти рамо. За това, че всичко се случва сега и глупаво да се мисли за утре. За това, че нещата не бива да се оставят неказани, несвършени и въобще за друг път.

Два месеца са много време.
Ще заживея съвсем нов живот.

Окей, реших, че е глупаво да си правя списъци.

четвъртък, юни 28, 2007 

учителите



Лежерно начало на деня, после тичам по банки, въртя силно педалите и въпреки това закъснявам за всички срещи. Утре имам много важен и труден изпит (теория на литературата), за който още не съм почнала да уча.

Не че нямах планове да се върна вкъщи по-рано.

Просто когато към 7pm се разделих с Тиодора, реших да звънна на Радо:
- Ей, какво правиш?
- Тъкмо си тръгвам от офиса.
- А какво ще правиш после?
- Как какво, ще се видя с теб!
- Хахаха, пускам се по Цар Асен и след пет минути съм пред офиса ти!

Вървяхме към онази пицария на Борис и Денкоглу, беше най-хубавото време на деня, Радо покара колелото ми, толкова му отиваше, вървях бавно след него, а слънцето ме заслепяваше, мижах и вятърът вееше ризката ми. Не мислех за нищо. Просто вървях.

После много, много забавно. По едно време Радо се облегна назад уморено и изведнъж ми стана толкова морско, очите му светеха все едно цял ден е бил на плажа и няма сили за повече.

- Знаеш ли, че отдавна не сме играли шах?
- А ти знаеш ли, че си го пренесох в новия офис?

И официално обявявам Радо за най-прекрасният учител по шах! Толкова добър и умен! Прави ебаси ходовете с цел да ме научи. И адски се забавлява от това. И е толкова хубав! :-)

Не като предишния ми учител по шах:
- (взима ми царицата) Предавай се.
- Няма.
- (взима ми офицер и топ) Предавай се.
- Няма.
- (взима ми топ и кон) Айде, предавай се, за да ходим да правим секс.
- Хихи, няма!
(той беше най-добрият учител във всичко, всичко, всичко освен в шаха :-))

Но така е и това е добре.
Всички са учители, трябва само да отвориш очи/ сърце.
Но само някои са Учители.
Твоите Учители. :-)

сряда, юни 27, 2007 

Standing in line to see the show tonight


из пачката, с която се върнах

Двете групи, които правят най-добрите концерти на света, според мен са Red Hot Chili Peppers и U2. Истинско съвпадение е, че и двете са ми много, много любими.

Още по-голямо съвпадение е, че преди две седмици получих невероятната оферта за концерт на Red Hot в Сърбия срещу смешна сума.

Тръгнахме вчера 7am от Невски и до Indija (намира се между Белград и Нови Сад) имаше доста циркове - примерно, че нашият автобус не можа да мине сръбската граница, защото се оказа, че шофьорът е забравил да си вземе паспорта или нещо такова. Та си повисяхме на границата към два часа, докато от София дойде нов шофьор.

За първи път бях на толкова голям концерт - 70'000 души. Имаше толкова странни птици, толкова интересни хора от цяла Източна Европа, все дочуваш познат говор и се обръщаш: "Я, българи" само за да осъзнаеш, че "Нее, поляци са" или нещо такова.
Както и да е.

Red Hot са невероятни. Точно както изглеждат по телевизията, само че е сто пъти по-хубаво, защото ти си там.
Супер настроение, толкова енергия, те са момчета, гледайте Can't Stop или Desecration Smile, за да разберете какво имам предвид. На сцената си играеха, свиреха сложни неща и истински се забавляваха. Фрушианте изпя SOS на ABBA, толкова сладко гласче, хехе! :-) Флий също изпя нещо, ама не разбрах какво. :-)

Но истината е, че концертът се провали - публиката беше ужасна.
70'000 души викаха като за 200!
Никога не ми се беше случвал концерт без бис. Това беше първият.
Не мога да си обясня защо хората си пееха и танцуваха на песните, а след това не пляскаха и не викаха. Групата трябва да се е почувствала тъпо.

Концертът приключи ни в клин, ни в ръкав, нямаше и час и половина, не изпяха някои от задължителните песни, явно бяха планирали поне още 2-3 за бис. Какъвто нямаше. Ми и аз не бих пяла за толкова смотана публика.

неделя, юни 24, 2007 

зелена вълна


Севи е толкова хубава, че не можах да избера само една снимка, затова вижте какво качих тук

Толкова интересно. Всичко е толкова голямо, че аз само мога да се губя в него и да се смея.

Вчера отново прекрасен пълен ден - със Севдарина гледахме Охранители в Малък градски театър, който верно се оказа много малък. По пътя тя ми разказва за двама гърци, италианец и финландка, с които се запознала случайно на една спирка в Дружба, и с които прекарала целия ден. Изведнъж ни осъзнавам и ни виждам като деца със светещи очи. И се смея. И тя се смее.
(Като в Книга за смеха и забравата, препоръчвам, записвайте си! :-))

След пиесата пием Куба либре в Toba&Co и чакаме Васока. Той идва доста закъснял, разхождаме се и аз съм гладна, затова отиваме на индийски, потичат ми сълзи и си духам носа, за да усетя аромата на подправките. Пускаме се после по 11 август и всъщност се прибираме пеша.

Тъй като от известно време усещам много силно енергията у себе си, ми се приходи на йога и със Севи се уговорихме за тази сутрин.
Легнах си много късно, 5.30am, а трябваше да стана в 7.30am.

Наскоро пак ми се случи, имах само няколко часа за спане и не можах да се отпусна. Тялото ми сякаш знаеше, че няма смисъл да се опитва да спи и си остана в някаква дрямка. Което ме учуди. Вместо да се нахвърли на съня (защото много ми се спеше), то предпочете да си почине леко. Явно така преценява, че е по-добре, не знам. Но му се доверявам.

7.30am уредбата ми се включи и Тори ме разбуди. Не станах веднага, мина около половин час преди Васко да ми се обади. В този половин час, сигурна съм, изпитах всичко, което човек може да изпита. Като някаква квинтесенция на живота беше. Адски странно. Между съня и будното състояние, но нещо трето.

После Васко звънна, както стана ясно по-горе. Изхвърчах от леглото, той ме чакаше пред входа, помогна ми да си извадя колелото. И той не беше спал и докато ме изпращаше, се случи някакъв адски забавен разговор, ако смехът като въпрос и отговор и единствено, което се казва, може да се нарече така. Само се смеехме. И щях да се блъсна в едни кофи. Много весело. :-)

Отиването до йогата беше страхотно. Още хладничко, празна София, хвана ме истинска зелена вълна, червено ми светеше може би само на един светофар, даже май наистина само на един светофар.

Севи ме чакаше пред училището, беше толкова хубава - потънала в света на Художника, усмихна се, като ме видя, и излезе от унеса.
Влязохме.

Излязох лека и свежа, и чиста. Спокойна и смела.

От днешните практики мога да си направя извода, че гръбнакът ми има нужда от сериозно внимание от моя страна. А аз уж се старая. Не, не е достатъчно. Трябва още.

Както и да е, отидохме до Лозенец, Севи да си вземе колелото и после да пием бири, вика тя. Сетих се за онова прекрасно местенце, където преди няколко години ме заведе Елка, и оттогава аз си го знам, че е много хубаво, но не бях ходила. Вчера минахме да видим още ли е там и днес решихме това да е мястото.

Ах, колко се разписах. И колко неща станаха междувременно, уговарят се билети, разговори с другия край на света, а аз само стоя и се наслаждавам колко лесно се случва всичко.
Благодаря на всички замесени, намиг! :-)

И какво, пихме бири, мястото се казва Жадната ламя впрочем, адресът е 13 март 2, което се пада на ъгъла на Шести септември и Евлоги Георгиев (записвате ли? :-)). Оттам уж към къщи, ама айде първо през мола да видим Васока и Руми. И там някакво много време стоим и се смеем и всичко е прекрасно. :-)

На връщане пък ни хвана червена вълна. Никога не й се бях радвала, но този път сияех, защото на всеки светофар със Севи можехме да спираме да си приказваме. :-)

"Дали си или не си щастлив, е свързано не толкова с обстоятелствата, колкото с начина, по който ги приемаш"
- Пол Прайд


(прочетено съвсем, ама съвсем случайно в един зъболекарски кабинет онзи ден, колко добре се връзва :-))

събота, юни 23, 2007 

лятно



Много интересно. Не знам къде живея в момента. Дните се сливат и образуват един дъълъг ден, който съвсем не приключва със заспиването.

Предната вечер към 2.30am си направих истински чай от маточина, излязох на балкона, седнах на масичката, извадих морския свещник, пъхнах тапичките на плейъра в ушите си, random play all и започнах да пиша.
Писах към два часа, спирах, за да дишам, за слушам звуците на нощта, за да пия чай на малки глътки.
Писах за себе си, за това какво се случва напоследък, какви неща си мисля и над какво работя (над себе си, как над какво?! :-)).

Чувствам се толкова жива и истинска, усещам енергията в себе си, лятото е просто чудесно, топлината, светлината, хубавите хора, светещите очи.
Последните ми дни са толкова летни, бавни, протяяжни и пълни! Има време за всичко, а това всичко е много.

сряда, юни 20, 2007 

вторнишко



Еей, колко дълъг ден беше вчера! Толкова много и толкова хубави неща! :-)
Ще започна с това, че вчера беше почивният ден на Васока, който понеже е само един седмично, задължително трябва да се прекара добре.

Около обяд ми дойде на гости да закусим на балкона. После аз имах среща с Гергана пред факултета, за да видим кога са поправките есента, оттам до Ректората, за да си видим оценките по български език и стилистика. Естествено бири с колеги в Докторската и едно такова протяяжно лятно безвремие. Всичко е бавно и жълто и хората са усмихнати.

Не ми се тръгва, но трябва, защото закъснявам за среща с Васока пред Народния, пием бели фрапета на екс и се смеем, смеем, смеем. Идва Петър, костюм и вратовръзка, защото работи в банка, нали. Взима апарата, който Васко купи за Василена, след като счупи нейния, а ние двамата се отправяме към прекраасното магазинче за момичешки дрешки на Хан Крум, където онзи ден си бях запазила две ризки.

После вървим към Дома на киното, където имахме среща с Яна, за да направим един The Sea Inside, който, струва ми се, първият път много повече ми хареса. Влизаме в Линд обаче и си купуваме хубави работи, които после с Яна ядем в тъмното. :-)

След филма вече се запътваме към Папи Чульо, който имаше рожден ден. У негов приятел първо пихме много бири, после още бири в Дивака и някъде по това време аз забелязах колко много съм се напила.

От адски много време не се бях напивала безпаметно и днес се червих, като Васко ми разправя някакви мили случки от снощи. На ръката си открих някакъв белег. После няколко неща ми изскочиха като някаква проблясъци:
- как косата ми пламна
- Папи Чульо целият в кръв псува
- как снощи въобще, ама въобще не можех да кача стълбите до нас и понеже от около шест месеца се качвам пеша и без осветление, очевидно съм пропуснала етажа си и изведнъж се озовах на последния (откъде толкова енергия?!)

Въобще положението беше като при Дейвид Копърфийлд - "Поради тъмнината вратата изчезна някъде. Опипвам за нея по средата на завесите, когато Стиърфорд идва смеешком при мен, хваща ме за ръка и ме повежда навън. Слизаме по стълбата един подир друг. Малко преди да достигнем външната врата, някой пада и се търкулва. Някой друг казва, че това е Копърфийлд. Възмущавам се от тази лъжа, но когато се озовавам пред входа, легнал по гръб, си казвам, че може би в това твърдение има нещо вярно."

неделя, юни 17, 2007 

една седмица

Имах идея за проект за обличане на една моя седмица в снимки. Но, разбира се, се забавих.
Много съм несериозна.
(Всъщност имаше по-интересни неша за правене от писането на компютър. :-))

8 юни, петък

Поредната серия на боси в парка. Попекох се и послушах разказите на О'Хенри. :-)

9 юни, събота

Загубих се в Южния, купих си най-хубавата пътешественическа шапка на света и чаша с гъски. После се загубих с колелото на паркинга на мола и един циганин ми се скара кво се въртя там половин час. Когато се върнах вкъщи, ми се приядоха жълти неща. :-)

10 юни, неделя

Ето я въпросната шапка. Очевидно аз, тя и колелото много си отиваме, защото когато сме заедно, получаваме двойно повече усмивки от непознати, весели бибипкания и опити за запознанства. :-)

11 юни, понеделник

Този път боси в Южния. Съвсем наскоро бяха косили, жалко, че няма фотоапарати за миризми. Беше денят, когато Буш беше тук и заради това нищо не работеше. Книгата си я купих от панаира и вече две седмици се губя в нея.

12 юни, вторник

А това пък са двете чаши, които си взех. Мацката от магазинчето така се зарадва, стояли от месеци и никой не им обръщал внимание. Харесва ми, че са комплект без да са еднакви. И това, че са уникати, разбира се. :-)

13 юни, сряда

Тиодора навърши 20 (цун-цун) и явно отдавна не беше получавала балони, защото много се зарадва. :-)

14 юни, четвъртък

Руми ми дойде на гости и аз бях завъртяна във вихъра на красотата й, в знанията и идеите. Заради мен за малко да закъснее за работа. Изпратих я до Капаска, за да може Васока да ме води в Cafe Cafe, което се оказа огромно разочарование.

*

Гледайки дните така, виждам много весела и шарена седмица.
А вчера написах оплакващ се имейл на Севи. Странно е. В толкова много светове живея паралелно. И всичко ми е тук-и-сега. Има някакви минути/часове, когато ми е празно, ама не блажено и приятно, а скучно и го чувствам все едно нищо не правя. Все едно си пилея времето.
Окей, ето нещо, което да разуча. :-)

Ако някой по някаква причина иска да види снимките в голям размер, бих го упътила насам.

четвъртък, юни 14, 2007 

woo hoo



Толкова много обичам нещата да се решават на момента!

Преди няколко дни Васока ми разправя как за пореден път се убеждавал, че съм затворила вратата на плановете.
Искам не да я затворя, а да я заключа! Не искам нищо да обмислям, да очаквам и да си представям.
(Достатъчно тегаво ми е сега за Щатите, но се занимавам единствено с билетите, нищо не мисля, чакам и не си представям. :-))

Тази сутрин един колега ме събуди с гореща оферта за Red Hot в Сърбия за 70 левчета плюс пътя.

вторник, юни 12, 2007 

here's to the crazy ones

събота, юни 09, 2007 

звуци и гледки

от вчерашния мързелив следобед

петък, юни 08, 2007 

surrender with joy



Снощи за първи път ме водиха на Лодки.
Добре, посмейте се.

Всъщност целият ден беше страшно хубав - прекрасно време, много забавни лекции по редактиране (боже, редакторите трябва да са страашно умни!), мама се обади, че DHL са ми донесли визата, после минах през Usit Colours да си потърся билет.
Там свърших за десет минути и едва тогава започна истинският ден! :-)

Пуснах си Тори, докато вървях към срещата с Цецко-Пецко и Васока, после минахме да вземем Теди, отново преживявания в тази прекрасна кухня (това е едно от най-любимите ми места в света!), срещнахме майката и Димче, после отидохме в Bookies да играем скрабъл и да пием шоколадов шейк, като по пътя един пич стоеше на прозореца и ме помоли да го снимам. (Боже, за втори път в близката седмица ме питат дали не съм чужденка! Не, не съм чужденка, просто имам говорен дефект!)
Така, после аз отидох на работа, а Ива и Рози дойдоха да гледат Излишък от любов.
Та те ме заведоха на Лодки.

Наистина смешно е, че едва вчера отидох за първи път, но пък преди едва ли би ми харесало.
Още на входа срещнахме Гергана! Смях, смях!
Не, не беше само смях! Радост, отвореност, много Брей!, много интересни неща, писане, четене, творене, широта, пътешествия, преживявания, пътеки и други светове.

Огледах се. Мястото беше магичско. Имах чувството, че всички прекрасни хора са се събрали там. :-)
И изведнъж, казвайки си Наздраве! с всички на масата, осъзнах колко ми е хубаво да бъда точно там и точно тогава. Беше прекрасно преживяване - колко съвършено е всичко и как не е моя работа да се меся. Това, което се случва, се случва.
Surrender with joy.

вторник, юни 05, 2007 

Флорида, идвам!


по-голям размер
картата е оттук


Всички, които стискаха палци, могат спокойно да отпуснат ръце.
Днес получих виза. :-)

Всъщност това лято Милена трябваше да се върне, беше сигурно, полетите бяха резервирани, аз така се радвах, мислех къде да я водя и с кои красиви хора да я запозная. Една вечер обаче тя се обади много тъжна и каза, че няма как да се върнат, защото паспортите им са изтекли, затова, продължи с по-весел глас, няма как - аз трябва да си стягам багажа. :-)

Още на другия ден мама ми каза: "Бръкни ми в чантата", откъдето извадих жълтата бележка за платена такса. :-)

Днес интервюто беше от 8.30am. Светли ме закара, но имаше страхотно задръстване и закъснях двайсетина минути. Помислих си, че сигурно няма да ме пуснат и ми стана много тъжно как заради такава глупост (успиване) няма да мога да пътувам.
Е, пуснаха ме и оттам всичко мина много бързо - излязох в 10.00am, и то при положение, че доста закъснях. Бих казала, че от 2003 насам доста се е подобрило обслужването.

Падна ми се много сладък пич и след като ми взе отпечатъци, проведохме следния разговор:
- При същите хора, при които си ходила и преди, ли отиваш?
- Да.
- Студентка си по книгоиздаване първа година?
- Да.
- С вашите ли живееш?
- Да.
- Добре, до няколко дни ще си получиш визата.

Излязох радостна и въпреки дъжда реших да си купя слънчеви очила.
В Холивуд, малко над Маями се намира, вижте картата, ще ми трябват. :-)

понеделник, юни 04, 2007 

още магии


по-голям размер
букварът на снимката горе е съвсем истински, едно към едно с малкия, по който децата учат, и беше абсолютната атракция на нашия щанд, малко бяха хората, които не се спираха да го разгледат :-)

Последните няколко дни нямах компютър, но пък работех на Панаира на книгата (нали уча книгоиздаване, навлизам в бизнеса :-)), а вечер се срещах с красиви хора, така че не ми липсваше много. :-)
Както и да е, имам доста да разказвам за панаира, но ще го направя на едно друго място.

Вчера се случи нещо.
Стоях си на щанда и разсеяно гледах хората. Страшно много познати минаха тези няколко дни, такива, които от години не бях виждала. Срещнах всички, които очаквах, освен тази, която от цялото си сърце се надявах да не - Шаламанова.
Та стоях си и си мислех за господин Грива. Но той художествена литература не чете, така че знаех, че няма как въобще да дойде.

Сетих се за една вечер, двамата бяхме в Пица Хът и току-що бяхме седнали. "Извинете, може ли едно меню?", извика той много силно, гледайки към другия край на пицарията. След секунди една мацка донесе меню. "Оо, здрасти!", каза той с неговия характерен приповдигнат тон.
Оказа се, че се познават, били са гаджета или нещо такова, не разпитвах, но по образувалата се конфузна ситуация стигнах до такъв извод.

Та стоях си на щанда вчера и се сетих за тази случка. "Ако сега той мине, ще каже със същия този приповдигнат тон: "Може ли да разгледам буквара?" или нещо такова", помислих си.

В този момент, ама съвсем, съвсем в този момент като на забавен каданс покрай мен мина господин Грива.

Попаднах в някакво друго време. Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная, че това наистина се случва и тези няколко секунди протекоха без аз да съм там.
Внезапно се сепнах и трябваше бързо да реша дали да го догоня.
Извиках го по име, но той не ме чу, така че изтичах и му направих гъдел-гъдел.
Обърна се и се усмихна. Когато ме целуна по двете бузи, разбрах, че всичко е окей. Че е минало достатъчно време, за да можем да си се зарадваме искрено.

После дойде на щанда.
Първо му дадох, разбира се, да види буквара. Повечето хора просто го попрелистват, но той наистина го разгледа. Аз пък стоях и гледах него и тялото ми не можеше да побере тази радост! Даже не беше радост, не знам какво беше, толкова силна енергия! Задъхах се и ми прималя. Дишах, дишах дълбоко и се смеех на глас.
Стоя адски много време, показвах му всичко интересно, той нали обича да заговаря непознати, приказвахме си дълго с едно момиченце шести клас, беше толкова забавно.
Накрая дори си купи една енциклопедия за Южна Америка, нали е живял там.

"Айде да те водя на кафе", каза.
Попитах колежките дали мога да изляза за половин час (който излезе доста повече от половин час), взехме чадъра и отидохме в градината на Bookies.
Беше много шумно, защото заваля порой. Беше прекрасно. Приказвахме си, гледахме се в очите, смеехме се и мълчахме. От хубавото мълчане, когато мълчиш не защото няма какво да кажеш, а защото примерно просто гледаш дъжда.

После отидохме да купим ягоди, отново се скрихме под чадъра ми, той ме изпрати до НДК и ме целуна по двете бузи.

Беше прекраасна среща.
Ръцете му са все така хубави, кожата - все така бяла и нежна, очите - все така блестящи, въобще той си беше. Един красив ангел.


А защо в заглавието на постинга магиите са още, вижте тук.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.