понеделник, януари 30, 2006 

Днес е пролет.



Въпреки че не беше мокро, слънцето сякаш идваше от асфалта. Трябваше да мижим. Светлина от небето и земята.

Един пич се затича към Тиодора, "Чакаааай, искам и мен да ме снимаш!"

вторник, януари 24, 2006 

зимата рисува

Никога не съм се замисляла да нося шапка. Но покрай тези студове наистина ми мина през ума. Ебаси, само през петте минути от спирката до нас, ушите и носа ми почервеняха. А днес реших да не си връзвам косата, (уж) за да ми пази ушите...

О, колко беше красиво в трамвая! - целите стъкла в много, много мънички кристалчета... Невероятни изящни картини, на прозорчето над мен имаше Африка, някакви пътечки, места, о, прекрасно, прекрасно! О, колко беше красиво! :-)
Бях като гладно дете пред сладкарница - сякаш изяждах "картините" с очи.

Което пък ме подсеща за невероятния боровинков пай, който ядох днес от 100 грама сладки.
Но това не е интересно.

Сега се сетих, че като бях малка, имах една любима книжка със стихчета и там имаше едно... нещо как зимата рисува но прозорците, за да може, като се събудят, децата да се зарадват...
Отидох в стаята си да я търся (но я нямааа! ммм... (свъсвам вежди) мрън-мрън) и баща ми дойде да види какво правя така ентусиазирано.

"Тук ли е книжката с хубавите картинки?"
(само вметка - става въпрос за най-най-любимата ми детска книжка, наистина има страхотни картинки, а приказките са чудесни и карах баща ми да ми ги чете по 100 пъти)
"Тази нали?"
"Даааа..." (разлиства я)
"А спомняш ли си любимата ми приказка?"
"За пръчката?"
(усмихваме се и двамата)
"Даааа, как не ти писна да ми я четеш всяка вечер?"
"Ами всеки път, като видех как ти светват очите, сякаш ми ставаше нова."



:-) Ей, толкова хубаво!
Баща ми беше толкова добър, като бях малка...
И за минутка-две се върнахме в онези времена... :-)

Оо! :-)

петък, януари 13, 2006 

среднощното четене и аз

четвъртък, януари 12, 2006 

Слънчице!



Не съм си играла да я потъмнявам, просто така се получи и страшно ми хареса. :-)

понеделник, януари 02, 2006 

за гумичките и хората



Дон Джелезоне се вдигна от Иван Вазов чак до нас, за да ми даде едни дискове. Малко закъснявам и го гледам отдалеч - стои пред денонощния, анцуг с бели ленти отстрани, кожено яке, небръснат, пристъпя от крак на крак и пие кафе от кафява пластмасова чашка.
Минава един просяк, Джелезоне се лигави: "Какво става, шефе?" "Ами нищо, бате, стотинки имаш ли?"

Поприказвахме си малко, той се качи в една бяла кола, а аз пресякох, за да си купя лепило и гумичка от Office 1.
Чувствах се като първолак, който СПЕШНО се нуждае от въпросните предмети, за да не му се кара учителката по трудово.
Е, Office 1 не работеше, нито книжарницата отсреща. Купих си прясно мляко от денонощния.

Не мога да рисувам без гумичка. Е, вчера се справих, ама беше неприятно.
Макар да вярвам, че нещата се случват просто така, без предварителни планове, и че всъщност така е по-добре, с рисуването е друго. Трябва да имаш невероятен талант, за да ти се получава всеки път.

А аз имам още много да трия...

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.