Thessaloniki?
Последните няколко дни са ми много хубави. Чувствам се тоолкова свободна, толкова цяла.
Днес си седя в лекцията по новинарство и нови медии (иха, намерих инфо за учителя! :-)) и чакам да ми завери студентската книжка, когато Страхил звъни.
"Бистре, кво става? Обаждам се, за да ти кажа, че си много добра. Хахаха, не, обаждам се, за да ти предложа утре да ходим в Солун."
Ей така, цак, обадиха се, съгласих се и довечера тръгваме. :-)
Само че има една малка греда - утре съм на работа от 3.00pm и днес много ще помоля шефката да ми разреши утре да не ходя. :-) Много ще я помоля и ще се усмихвам мило, но все пак стискайте палци. :-)
Та излизам от факултета, писаха ми шестица, хахаха, уговарям се довечера да ме вземат от театъра и аз вървя и се смея сама. Не бях с розовите гуменки, с които се чувствам като дете, но пак си подскачках, подтичвах и много, много се смеех. :-)
Беше ми пътешественическо и приключенско. :-)
На кръстовището на Левски и Дондуков една баба ме помоли да пресека с нея. Хванах я под ръка и успешно я преведох на отсрещния тротоар.
"Миличката, толкова си добра! Как се казваш? Ех, че хубаво име, колко си усмихната. Много ми харесваш. Жива и здрава и хубав ден!"
А денят точно тогава наистина беше прекрасен - слънце, ветрец, без яке, без мисли, само спокойствие и радост. :-)
Днес си седя в лекцията по новинарство и нови медии (иха, намерих инфо за учителя! :-)) и чакам да ми завери студентската книжка, когато Страхил звъни.
"Бистре, кво става? Обаждам се, за да ти кажа, че си много добра. Хахаха, не, обаждам се, за да ти предложа утре да ходим в Солун."
Ей така, цак, обадиха се, съгласих се и довечера тръгваме. :-)
Само че има една малка греда - утре съм на работа от 3.00pm и днес много ще помоля шефката да ми разреши утре да не ходя. :-) Много ще я помоля и ще се усмихвам мило, но все пак стискайте палци. :-)
Та излизам от факултета, писаха ми шестица, хахаха, уговарям се довечера да ме вземат от театъра и аз вървя и се смея сама. Не бях с розовите гуменки, с които се чувствам като дете, но пак си подскачках, подтичвах и много, много се смеех. :-)
Беше ми пътешественическо и приключенско. :-)
На кръстовището на Левски и Дондуков една баба ме помоли да пресека с нея. Хванах я под ръка и успешно я преведох на отсрещния тротоар.
"Миличката, толкова си добра! Как се казваш? Ех, че хубаво име, колко си усмихната. Много ми харесваш. Жива и здрава и хубав ден!"
А денят точно тогава наистина беше прекрасен - слънце, ветрец, без яке, без мисли, само спокойствие и радост. :-)
Ne te poznavam, no sys nqkoi svoi pisaniq uspqvash da me zaradvash tolkova mnogo. blagodarq za koeto :)
priqtno tripche :)
d
Posted by Анонимен | януари 19, 2007 8:57 сл.об.
Благодаря за милите думи, d! :-)
Posted by Бистра | януари 20, 2007 5:30 сл.об.