четвъртък, април 26, 2007 

all is full of love


по-голям размер

Боже, не мога да си поема въздух от радост! Всичко е толкова, толкова хубаво!

Ризката горе е подарък от Васока! :-)
Оказа се, че моята и тази на Севи пак са един модел, но понеже платът е съвсем различен, никога няма да се сетиш, но ние ще си го знаем и ще ни е хубаво. :-)
Боже, ризката е толкова красива! Вчера си я носих и се чувствах като принцеса, буквално извадена от някоя приказка! :-)

Предната вечер със Севдарина и Цецко-Пецко бяхме на гости у Васока. Беше тоолкова хубава вечер, толкова красиво общуване и споделяне, просто прекрасно! Изведнъж си погледнах телефона - вече беше сутрин! И така, в 6.30am се измъкнахме и отидохме да спим.

Снощи пък Васока ми пише 12 и нещо в скайпа, кво става, айде пак да направим едно нощно каране. Не помня писала ли съм за тези наши нощни разходки с колела. Първите няколко пъти карахме из квартала. Боже, толкова е хубаво! Тихи улици, никакво движение, караме, приказваме си и се смеем. :-)
Вчера пък направихме нещо като 20-25 км! Никога не бях карала толкова дълго! Но беше прекрасно, имах преживявания с колелото! О, аз толкова много го обичам, толкова мое си стана. :-) И е много забавно, хората ме спират, приказват си с мене, усмихват се. :-)
(но за колелото ще пиша отделно съвсем скоро, защото се оказа нещо много голямо в живота ми :-))

Въобще в последно време всички са толкова хубави! :-)

Ай, а вчера в театъра една мацка се доближава до мене.
"Здраасти", вика усмихната. "Тук ли работиш?"
Трябваха ми няколко секунди, за да я позная - беше Зина, една приятелка на господин Грива и Страхил. Не се бяхме виждали от няколко месеца. С нея никога не сме били близки, но пък тя ми е много симпатична и вчера и двете много си се зарадвахме една на друга. Тя каза, че ми чете блога и много й харесва, даже съм я била вдъхновила пак да рисува. :-)
Някаква супер яка среща беше. :-)

Така и с Васока на два пъти тази седмица някакви случайни срещи - на Парчевич и на Витошка онзи ден. :-)
И двата пъти тоолкова си се зарадвахме! :-)
Толкова, толкова хубаво! :-)

Ау, а преди няколко дни, като се върнах вкъщи, в чантата си намерих подарък с бележка "изненада!"
Аа, как се смях и колко светлина имаше! :-) Таен подарък в моята чанта! Едно прекраасно тефтерче от рециклирана хартия! :-) Леле, колко беше хубаво! :-) И тия дни, понеже си пиша в него вече, всеки, който ме види, "Яя, колко е сладко!" :-)

Снощи пък ядохме Маргарита с ръце на една пейка пред Народния с един мъж. Приглушена светлина, всичко зелено наоколо, шума на фонтана, толкова беше хубаво! :-)

О, стана толкова хаотично, а не съм написала дори половината хубави неща, които се случват напоследък. :-) (срам ме е, много комплименти ми правят и аз само се червя :-))

Докато карахме по Царица Йоана снощи, влязох някъде другаде.
Бях толкова щастлива, толкова свободна и толкова аз!

неделя, април 22, 2007 

уроците


това го знам от Яна и много й благодаря :-)

В последно време няколко души искрено се учудиха, когато разбраха, че никак не съм била добра ученичка в училище. Нямала съм вид на лошо момиче. Ха!

Разглеждам тефтерчето си и забелязвам, че на поне три места съм си писала за уроците. Това много ми се върти напоследък.
Осъзнавам, че мисля всичко, което се случва, като уроци. И това май е добре, няма как да се вкарам в убеждения колко сериозен и важен е животът ми.
Наскоро заспах блажено с ясното съзнание колко незначително е всичко.

И така, на въпроса за смисъла на живота в момента имам отговор, който напълно ме задоволява - живея, за да уча. Знания, които ще ми бъдат адски полезни в един момент, който още не е дошъл. Но засега смисълът да придобивам тези знания е да ги придобивам. Без оглед на бъдещата цел.
Наричам ги знания, а не е това думата. Не знам как да ги нарека обаче.

Тази седмица реших да препрочета Кратка история на мита, една книга, която открих преди около година и която беше много голяма за мен. Този път не успях да я прочета, стигнах до половината и осъзнах, че ми е дала каквото има да ми дава за момента.
Четях си и изведнъж нещо ме удари по главата, няколко минути просто стоях и гледах в празното - всичко са модели. Може нещо да ми се струва съвсем незначително, нещо съвсем обикновено, разговор с някого или нещо такова, но то е упражнение за голямото, когато дойде.
Имам предвид да се науча на отвореност и смелост всеки ден, във всеки един момент.
Затова трябва да си пъхам таралежите в гащите.

сряда, април 18, 2007 

приказка

Онзи ден ме събуди sms от Севи: "Бисе, Хъци има рожден ден и сме поканени тримата. Среща 10.00pm пред магазина на Васко."
Нямах представя къде ще ме водят, но знаех, че ще бъде много, много хубаво.

Оказа се някаква къщичка до НОИ и това е смешно, защото партито там беше пълната противоположност на всичко, което НОИ олицетворява - сиви ядосани хора в сивите си кабинетчета, които по цял ден само се карат с нищо неподозиращите граждани, които също се изнервят и така сивотата няма спиране. Ходила съм два-три пъти по работа и се надявам скоро да не ми се налага.

Приказвахме си с хората, които познаваме, и една мацка започна да върти пой.
Изведнъж се огледах - бях попаднала в приказка!

Малко дворче с малини, лалета и най-красивото цъфнало дърво на света, огромен огън, страхотна музичка, красиви хора, които от светлината на огъня приличаха на ангели! И Севи, Севи беше най-хубавата от всички. :-)
Мацката с поя танцуваше и съвсем не беше там, всички престанаха да си говорят и я гледаха...

За съжаление не си носех апарата (пък и какво ли би могъл да хване той!), но като усещане беше нещо като тази снимка.

понеделник, април 16, 2007 

здравей, блогосфера!



Аз съм момиче и се казвам Бистра.
Ако бях момче, щях да се казвам Ясен.
Смешно, сякаш родителите ми предварително са знаели що за човек ще бъда.

Последната седмица се появиха много мили хора, които ми оставят коментари или пишат писма как са ме намерили отнякъде, как съм ги усмихнала, вдъхновила, поздравяват ме, благодарят, пращат песнички.
Всичко това много ме зарадва.

Снощи случайно разгледах статистиките на блога и когато видях, че посещенията са скочили четири пъти в рамките на два дни, изумена разбрах, че блогосфера@дневник ме е добавила без да ме попита.
Ядосах се.

Чета Дневник, Капитал и Едно и ги смятам за най-добрите медии в България. На практика единствените, които следя редовно.
Знам за проекта блогосфера от самото начало, когато имаше десетина блога и най-горе пишеше "ако искаш да добавим и твоя блог, свържи се с нас, единственото условие е да е лицензиран под криейтив комънс". Още тогава си зададох въпроса дали искам да се включа, но отговорът беше не.
Не ми харесва идеята за нещо толкова масово.
Ако някой ти допада, абонираш се за фийда му и го четеш. И някак влизаш в живота му. Тихичко.

Вчера много се ядосах, че са ме добавили без да ме попитат.
Загубих се в този огромен списък и не можах да преценя на кого трябва да напиша гневно писмо, за да ме махнат.

После си казах, че няма нужда да се ядосвам. Разочарована съм от Дневник, наистина, но какво толкова е станало? Пиша активно в блога си от две години и половина и той е част от живота ми. Наясно съм, че съм в публичното пространство и че ме четат хора, които въобще не искам да го правят, и това е окей.

Защо тогава се ядосах? Чудих се цяла вечер.
Май се притеснявам от реакцията на хората. Аз не се вписвам.
Не харесвам блогосферата, нито блоговете вътре. Има не повече от два-три, които следя, и то по-скоро по навик. Не ме интересува политика, икономика, не ме интересуват баналните ежедневни истории с таксита и продавачки, скучно ми е да чета как някой обсъжда публични личности (политици или звезди, все тая).

Е, не са ме питали дали искам, но все пак съм тук, така че здрасти на всички. Моля, не ме нападайте. Може просто да махнете чавката от името ми горе вляво.
Благодаря.

четвъртък, април 12, 2007 

слънчеви дни


тефтерчето е прекрасно и е подарък от Йошка :-)

Колко ми е хубаво напоследък! :-)
Всичко е тихо и бавно, за никъде не бързам, пролет, красиви хора, приятно време сама.

Предната вечер с Васока пак направихме едно нощно каране из квартала. Беше толкова забавно - пусти улици, тишина, приказваме си и се смеем. Минахме през някакви места, за чието съществуване дори не съм подозирала, а все пак живея тук, ебаси!
Ау, по едно време наближихме Северния парк и се сетих за един мой сън там, спомних си точно къде е мястото и помолих Васко да идем там да го видим и наяве. В парка няма никакво осветление, само аз имам фар, ама той не свети много силно. Беше толкова страшно - напред само черно и никой не знае накъде отиваме (беше малко като във филм на Линч).
Е, стигнахме мястото и аз някак се върнах в съня. Беше много странно преживяване.

Преди няколко дни пък Йошка се върна от Лас Вегас и вчера се видяхме. Леле, как не си носех апарата да я снимам, тоолкова беше хубава! Беше чудесна вечер, все едно никога не е заминавала, толкова естествено и весело. :-) С Тиодора пък преди това изиграхме един скрабъл на английски (нейния подарък от Йошка) в градина на Bookies (тя вече работи! :-))

Снощи направих нещо, което обикновено не правя. След като стана 2.30am примерно, загасих лампата, запалих си няколко свещи, сложих ги на пода, пуснах си Тори Еймъс на плейъра, сипах си чаша мляко, седнах удобно на диванчето и така прекарах няколко часа.
Мислех си за връзки, любови, нелюбови. И съм толкова, толкова благодарна за всичко, което се случи последната половин година.
Осъзнавам, че научих много, защото имах желание да уча.
А научих много, защото не знаех нищо, въобще нямах представа как да обичам мъж. Сега също не знам, пък и това едва ли може да се знае, но поне съм наясно какво не трябва да правя!
Спомена го доцентката в Теория на литературата и тогава това много ме впечатли и си го записах - няма нищо по-привлекателно от себедостатъчността (което според нея означава центрираност към присъствието).

И така снощи имах чудесна вечер.
Толкова съм светла, цяла и изпълнена с благодарност! :-) Бих искала да се видя с господин Грива, за да му го кажа, но знам, че няма смисъл, той едва ли иска да го чуе.
(Ей, господин Грива, ако някога по някакъв повод прочетеш това, трябва да знаеш, че ти благодаря от сърце за всичко и че си един от най-важните хора в живота ми! :-))

Днес пък станах късно, помотах се, изкъпах се и тъкмо си хапвах овесените ядки на слънчице и... Васока звъни, забравил си ключа и идва на гости. :-) Обадихме се на Севи и бързо стана неочаквано добра комбинация.

понеделник, април 09, 2007 

безвремие



Боже, толкова хубав ден е днес! :-)
Събудих се в 4.00am, тоест денят е изключително дълъг, но аз го усещам съвсем безвремеви. :-)

Като начало - през нощта получих изключително странен имейл от непознат (намиг!), догледах Трамвай Желание, початихме си със Севи в много необичаен и за двете час, посмяхме се и към 10.30am излязохме да чистим около блока. Повечето хора, които минаваха, ни поздравяваха как сме се сетили и въобще евалата!, а един дядо се разплака от благодарност. :-)

После Севи дойде на гости. Направих й любимата си закуска в последно време - овесени ядки и сушени череши в прясно мляко. После имаше скрабъл и най-вкусната бисквитена торта на света.
А на балкона - спокойствие и блаженство, едно слънчице, всичко наоколо зелено, небето - синьо, а такъв аромат се носи на пролет, слушаме хубава музичка, Севи разглежда картите от проекта "2007 за мен" и един стар за Ераг и се смеем, смеем! :-)

Севи е толкова хубава, но когато си тръгна, осъзнах, че през цялото време не я мислех, не я съдех по никакъв начин, не я определях като прекрасна. Всичко просто беше.

После тъкмо се чудех дали да й пиша sms, за да благодаря, но видях, че телефонът ми свети - тя ми благодари за хубавия ден.
Смях се, смях се дълго от радост и благодарност. :-)



Поседях си още малко сама на балкона, прочетох "Дамата с кученцето", послушах Cafe del Mar (което баща ми пусна специално за нас :-)), пих вода с лед и лимон, пописах си това-онова и ми беше толкова хубаво и пълно.

Аз съм и нямам нужда от никого да запълва дупки. Всички красиви хора са добре дошли в живота ми, но те не са ми необходими, за да бъда щастлива, тиха и цялостна.

 

сутрешни сенки



Още една от тези сутрини.

А напоследък вкъщи има толкова много цветя.

неделя, април 08, 2007 

сутрините

Аз съм от хората, които обичат да си лягат много, много късно - когато другите хора вече стават.
Говоря за времето между 6 и 7.

Никога не го планирам, така се случва - само да си дочета книгата, само още един филм, само този сайт ще разгледам, само да си дослушам албума.
Връзките. Едно нещо води към друго.

Когато времето дойде, винаги знам кога точно, вдигам щорите и посрещам деня. Има си и една категория песни, които са саундтракът на тези сутрини.
Отварям прозореца, подпирам се и слушам - плясъка на крилете на гълъбите, стъпките на някой случаен минувач, тихо е, мирише на сутрин, на неслънце, на свежо и мокро. Обикновено после се показвам на прозореца на кухнята и храня гълъбите, винаги се събират поне десетина.

Преди малко се случи първата такава сутрин от много време насам.
Ядох козунак и хвърлях трохички.

Истината е, че много искам да разкажа на някого за всичко това. Осъзнавам обаче, че няма как, защото това не е нещо, което да бъде разказано, а да бъде преживяно. И че дори да поканя някого да бъде с мен, няма да е същото, защото основата на това преживяване е, че съм сама в тези сутрини. И това винаги е толкова хубаво. :-)

петък, април 06, 2007 

home, sweet home



Вчера беше първият ми ден от не-знам-колко-време, месеци, струва ми се, когато си стоях вкъщи. Светли си беше взел отпуска, за да кара на Витоша, но времето беше много лошо и той също си остана вкъщи.

Чудесен ден - нищо за вършене - нито лекции, нито работа, нито някакви срещи, ни-що.

Толкова беше хубаво, тотално забравени удоволствия.
Седях си на слънчице, гледах филм на плейъра, четох Чехов, слушах радио Нова, рових се в някакви сайтове, etc.

"Хайде да боядисваме яйца", каза Светли, когато нахълта усмихнат.
А малко се дърпах в началото, мързеше ме, пък и двамата сме много зле и си знаех, че нищо няма да направим. После в женските сайтове намерихме някакви трикове и запретнахме ръкави. :-)
Жалко, че забравих да си снимам ръцете - целите, ама целите в боя, която не се маха. :-)

Беше толкова забавно, пускаме си шегички, смеем се, малко се поскарваме, внимаваме да не счупим яйцата... Идилийка. :-)

неделя, април 01, 2007 

say hello



тук можете да слушате онлайн саундтрака на този постинг


Когато преди две години Севи си купи колело, не я разбирах.
Струваше ми се абсурдно да караш из София. И въобще цялата тази радост, еуфория, тя даже едно разказче написа (Севи, нали нямаш нищо против? :-)), много ми беше далечно всичко това.

Оттогава много неща се промениха.

От известно време искам да си купя колело.
От много месеци се чувствам така, все едно самата аз карам. Следя къде има стойки, къде тротоарът е пригоден, дълго време виждах себе си как карам дамско колелце с кошничка, нося ризка на цветя и чета книжки на слънчева пейка в Борисова.

Е, стана пролет и аз си направих касичка където да събирам пари.
Освен, че бутах там цялата си заплата (плюс каквито пари имам), един ден отидох при Светли и със сигански хакцент му казах: "бате, бате, пусни некой лев".

Както знаете, Светли е много щедър, така касичката бързо набъбна и стана време да ходим при Блаже.

Блаже е председател на Софийския колоездачен клуб от 1889. Занимава се с правене на колела по поръчка. Давам координати, ако има заинтересувани.
Васил Априлов 9 (почти на ъгъла с Оборище)
02/8435249

Та със Севи отидохме при Блаже, говорихме, той много ни хареса, записа си старателно всичките ми изисквания и се почна една...
Все едно си шиеш костюм. Отиваш, за да пиете кафе. Отиваш, за да си избереш рамка. После - цвят. После - кормило и седалка. После - да пиете сок. И така нататък.

Първоначално исках колелото да е небесносиньо, но един негов приятел ме разубеди. Хубаво момиче като мен трябвало да има забележително колело. "Защо да не е цветът на Ферари?", попита. (Нарича се grand prix) Щяла съм да бъда като мак в сивия град.
И така, успя да ме убеди. :-) (пък и синьото бързо щяло да се изцапа и да стане по-скоро сивкаво)

Днес с Васока отидохме да го вземем.
Кошничка, тромба, тесни гуми, френска рамка, пет скорости. :-)

Мисля, че съм влюбена. :-)

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.