Disarm you with a smile.

Много, много дълги дни напоследък.

- онзи ден Тиодора се върна от Виена и ми я донесе. :-) Наистина - прекарах известно време там, по тези хубави улички, в тези музеи, в компанията на един мъртъв художник, с нея и със Златчо, с мацката с вегетарианската детска градина, с Евгения (която дори не познавам лично), която е много развълнувана от двата месеца, прекарани в Африка, etc.
Наистина беше странно, седяхме си на пейките пред факултета и въобще, въобще не бяхме там. На света съществуваше само тя (и местата, за които ми разказваше).

- скъсаха ме по История на българската журналистика (сега ще мога да се похваля на Жоро, който каза, че ако първата година не те скъсат, няма да приемеш висшето сериозно)

- с техническата помощ на Цецко-Пецко направих една презентация. Някаква глупост за университета, темата беше Комуникация, но аз разчупих модела телефони-интернет и написах една приказка и се получи като филмче. Оттук можете да си го свалите и да го гледате. На компютъра на Васко всичко беше наред, но на моя има проблем с втория слайд.
Освен това не знам как да добавя музичката, Цецко-Пецко ми обясни, но забравих. :-) Както и да е - оттук можете да си свалите саундтрака. :-)

- много ми е забавно да играя с колегите от театъра на скрабъл. Откакто с Васко и Севи престанахме да играем, престанах да обичам. Почти винаги, когато ходя в Bookies, играя, но без кой знае какво желание. Сега тази любов се връща. :-)

- вчера ходих да плувам в Спартак. В началото ми беше скучно, правех няколко дължини, поглеждах часовника и се чудех дали ще дойде, или не. После просто оставих тялото си да плува. То знае перфектно как да се движи, беше страхотно преживяване. Както когато вървиш без да мислиш изобщо и се оставяш тялото ти да те води. Освен това бях забравила колко хубаво е да се ходи около обяд, когато половината басейн е слънчев и имаш чувството, че плуваш в лагуна. :-)

- после се видяхме с Яна. :-)
Тя си носеше лаптопа и ми направи хороскоп. Досега бях смятала цялата тази работа за пълна глупост, а то се оказа нещо огромно! Имах много хубаво преживяване, все едно се повдигам на пръсти и виждам целия си живот, не само мъничкото парченце, където съм в даден момент.
Това ми се случва често напоследък - когато ми е тъжно, чувствам как се мушкам в някаква малка дупчица, където няма нищо. А после изведнъж скачам нагоре и виждам колко грамадно е всичко и си викам: "Боже, колко съм зле!"

- саундтракът напоследък са тези два подкаста от notitle:
>> Lost in Translation
>> Androgyny
Откакто започна всичко това, 27 юли 2006 е първият, като гледам, всяка седмица си ги свалям, но никога не съм ги слушала повечето. Та сега наваксвам. :-)

- снимката горе е от снощи, много се радвам, че креативните вечери се завръщат. Както и много други неща впрочем. :-)