за спорта
С него напоследък много спортуваме.
Нямам предвид хъхъхъ, това не го броя. Шахът също не броя, защото за мен той си е игра. (Пък и наскоро не сме играли, малко ми е скучно, като той предвижда всичко няколко хода напред и знае какво ще преместя.)
Преди няколко дни за първи път ходих(ме) на ски, аз страшно се зарибих, а странното беше, че имах мускулна треска само на раменете (?). (Май пак трябва да почна да правя лицеви опори.)
Вчера станах рано и му звъннах и предложих да ходим да плуваме.
Среща в Спартак и няколко минути по-късно бяхме в последния коридор - той тръгва пръв, аз чакам малко, но пак го изпреварвам.
"Много си бърза, бе!"
И така, в шеги и закачки, накрая се оказа, че съм изплувала половин километър повече от него. :-)
После отидох на лекции при моя любим учител и лека-полека започнах да чувствам колко уморено е тялото ми.
Вечерта спахме у Страхил и раменете вече много ме боляха.
На сутринта Страхил ни събуди рано, че трябваше да ходи на работа.
А ние двамата прекарахме цяла сутрин в търсене на паспорти, уговорки дали да ходим до Гърция, или до Истанбул, аз си изпразних касичката и това вече го трогна, каза да си запазя парите, за да ходим на Банско, като задобрея, и затова решихме да отидем на ски.
Второто ми каране беше вече по истинска писта (Ветровала) с (бейби)влек и всичко останало. :-)
Той също кара, аз го гледах с отворена уста, той е наистина страхотен! :-) Грациозен е и го прави така, все едно върви, толкова естествено. :-)
И колко добър учител е, помогна ми с щеките първите няколко пъти на влека, после каза: "Карай след мен" и беше толкова хубаво.
Когато падах, идваше да помага, но само със съвети, трябваше сама да се оправям. Е, до момента, в който паднах така, че ските ми застанаха на буква Х, а аз бях на колене. Тогава вече наистина ме спаси. :-)
А аз само се смеех, през цялото време. Крещях от щастие. Пищях, защото карах като камикадзе (негови думи), защото още не мога да правя завои и само направо. (Ама, Боже, такава скорост развивам надолу по стръмното, толкова страшно!)
Но толкова забавно! :-)
Иха, наистина много ми харесва да карам ски! :-)
И въобще да спортувам. :-)
Докато бях на ските, забравих тялото си. В момента, в който отидохме до колата и аз се съблякох обаче, всичко започна да ме боли. :-)
Нямам предвид хъхъхъ, това не го броя. Шахът също не броя, защото за мен той си е игра. (Пък и наскоро не сме играли, малко ми е скучно, като той предвижда всичко няколко хода напред и знае какво ще преместя.)
Преди няколко дни за първи път ходих(ме) на ски, аз страшно се зарибих, а странното беше, че имах мускулна треска само на раменете (?). (Май пак трябва да почна да правя лицеви опори.)
Вчера станах рано и му звъннах и предложих да ходим да плуваме.
Среща в Спартак и няколко минути по-късно бяхме в последния коридор - той тръгва пръв, аз чакам малко, но пак го изпреварвам.
"Много си бърза, бе!"
И така, в шеги и закачки, накрая се оказа, че съм изплувала половин километър повече от него. :-)
После отидох на лекции при моя любим учител и лека-полека започнах да чувствам колко уморено е тялото ми.
Вечерта спахме у Страхил и раменете вече много ме боляха.
На сутринта Страхил ни събуди рано, че трябваше да ходи на работа.
А ние двамата прекарахме цяла сутрин в търсене на паспорти, уговорки дали да ходим до Гърция, или до Истанбул, аз си изпразних касичката и това вече го трогна, каза да си запазя парите, за да ходим на Банско, като задобрея, и затова решихме да отидем на ски.
Второто ми каране беше вече по истинска писта (Ветровала) с (бейби)влек и всичко останало. :-)
Той също кара, аз го гледах с отворена уста, той е наистина страхотен! :-) Грациозен е и го прави така, все едно върви, толкова естествено. :-)
И колко добър учител е, помогна ми с щеките първите няколко пъти на влека, после каза: "Карай след мен" и беше толкова хубаво.
Когато падах, идваше да помага, но само със съвети, трябваше сама да се оправям. Е, до момента, в който паднах така, че ските ми застанаха на буква Х, а аз бях на колене. Тогава вече наистина ме спаси. :-)
А аз само се смеех, през цялото време. Крещях от щастие. Пищях, защото карах като камикадзе (негови думи), защото още не мога да правя завои и само направо. (Ама, Боже, такава скорост развивам надолу по стръмното, толкова страшно!)
Но толкова забавно! :-)
Иха, наистина много ми харесва да карам ски! :-)
И въобще да спортувам. :-)
Докато бях на ските, забравих тялото си. В момента, в който отидохме до колата и аз се съблякох обаче, всичко започна да ме боли. :-)
