but as long as you love me so
Изпратих моя мил с целувка. Мъничко се натъжих, че няма да сме заедно по празниците, но какво да се прави. Влязох да се къпя. После завих тялото си с една, а косата с друга кърпа и легнах да си чета. После май съм заспала. Събудих се привечер и се заех да разтребвам.
Както миех чиниите по къс ръкав, мама се обади да попита прибирам ли се и ако да, ме посъветва да се облека добре, защото било студено. Тя винаги така казва, затова не й обърнах особено внимание.
По изключение взех асансьора, защото добре се бях натоварила - вчера моят мил Дядо Коледа ми подари голяма зелена кутия с голяма червена панделка. В другата ръка носех още подаръци, малко коледен кекс и - временно - боклука.
Изненадах се, когато видях снега. Кучето, което живее наоколо, се беше сгушило и зъзнеше, но аз дори не се сетих да го съжаля - толкова бях възхитена от коледния сняг. Супер банално е, обаче всички тайно се надяват по празниците да има сняг.
На малката уличка още никой не беше стъпвал. Между сградите беше тихо и топло. Вървях по тънкия килим от сняг и се чувствах като единственият човек, който преживява всичко това.
Когато излязох на булеварда обаче, виелицата за малко да ме отнесе. Огледах се. Толкова много мънички снежинки имаше! Ако вятърът не ги духаше, щяха да изглеждат като мъгла. А на тях сякаш не им се искаше още да падат на земята и се забавляваха да летят наоколо.
Аз също летях, но по малко по-друг начин. Бях попаднала в Коледата по филмите. От късото ръкавче преди само пет минути, бях се озовала в зимната фъртуна. В двете си ръце носех големи и тежки подаръци, купени за мен от този, който ме обича най-много. Всичко това събуди у мен детското възхищение към света и дори неволно казах "Уау!" с тих глас по начина, по който го казват децата, когато за първи път ги заведат в Дисниленд.
Присмях се мъничко на този си възторг и продължих по булеварда. Обаче не, не си измислях, приказката беше омагьосала всички. Колите караха много бавно, вероятно от съображения за сигурност, но ми харесва да си мисля, че всичко това ги е накарало мъничко да забавят хода на живота си и да погледат.
Наистина беше прекрасно. Исках да остана още мъничко в този свят, който така настойчиво напомняше атмосферата на тимбъртъновски филм.
Какво направих ли? Пуснах си саундтрака на Слийпи Холоу, как какво!
