« Home | cocoon » | да се продаваш или да не се продаваш » | сутрешно прозрение » | откритието » | 3... 2... 1... начало! » | готова » | готвя се усилено » | сезонът започва » | ръми/ есен е » | what goes around, comes around » 

четвъртък, ноември 27, 2008 

zzz

Аз съм Мечо и искам да спя зимен сън!


Редувам ги. Един ден спя 3 часа, на следващия - 15. И най-странното е, че първият тип дни ми допада повече.

Някак има време. Има слънце. Има повече места и хора, защото щом ставам рано, значи бързам за някъде. И ще се случват неща!

От години имам проблем със ставането. В гимназията пропусках половината часове на първата смяна, а по време на втората... ами отивах за голямото междучасие. В университета, разбира се, е още по-зле. И ми става малко мъчно, защото често имаме чудни лекции сутрин. На които ми се иска да отида. Но някак не мога сутрин да събера сили, за да стана просто от леглото.

Ами... сутрин, в полусън, не съм точно аз. Някакъв друг инстинкт ме води и той казва "къде ще ходиш бее, я си стой тук да си спинкаш!"

То е хубаво и приятно, да се гушкаш на топло под завивките, но когато стана, осъзнавам, че събуждането в късния следобед ме прави тъжна, пасивна, меланхолична. Но това не е ново, осъзнавала съм го и преди.

Сега обаче искам да го напиша, за да го материализирам; да му дам смелост, да го насърча.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.