cocoon
Зимата дойде сякаш. Обвивам се в пашкул.
Напоследък се виждам почти само с моя мил куратор на зеленчуци в тавичка. Нямам никакво желание за нещо повече, защото повече то не може да е.
Само двамата. Лягаме си, когато се съмва, и ставаме на залез слънце.
Макар че - не, разбира се; има и други срещи. Миналата седмица някак случайно прекарах десетина часа с Руми. Мацоранката от 703 ни спря на входа и ни попита имаме ли 18. Няколко секунди стояхме шокирани. Да, имаме, но за какво са ни за чая в три следобед? Не ни повярва, поиска личните карти. Голям смях.
Онзи следобед беше толкова прекрасен! Една дълго отлагана среща на масичката откъм улицата, при която не просто си приказваш с някого, а се срещате.
Иначе излизането го свеждам напоследък до кино/ театър, някоя чайна и вегетарианските ресторанти. На които впрочем съм толкова ядосана, че (сърдито гласче) въобще не искам да ги виждам повече!
Далеч по-приятно ми е да готвя вкъщи. Когато се прибираме, с радост обувам пантофите. Толкова е хубаво да белим картофи и да режем моркови, да се въртим около печката и... да мирише на дом. Харесва ми да меся хляб (колко женствено!), да пека кексове (най-харесван май е този) и да експериментирам с домашното корни.
Иначе си четем, гушкаме се и слушаме музичка. И като се покаже слънцето, си лягаме.
