да се продаваш или да не се продаваш
Self-Portrait, Les Miserables, хубава е историята на картината
Никога не съм била голям фен на Гоген. Интересувала съм се от него само доколкото Ван Гог безкрайно му се възхищава.
Преди около седмица ужасно закъснявах за среща, но вместо да бързам, по навик погледнах сергийката с книги на Орлов мост. Видях биографията на Гоген на Анри Перюшо и в движение си я купих. Учудих се даже на интереса си - ах, нямах търпение да свършва книгата, което четях по това време, за да видя какви ги е вършил Гоген.
Сега, когато вече знам, си имам нов любим художник, хаха!
Като роман книгата не е нещо особено. Всичко написано е добре проучено; за някои неща има повече данни, за други Перюшо не е намерил достатъчно и на места книгата изглежда куха. Но есенцията на Гогеновата личност става ясна. И тя е възхитителна.
Не са много тези хора, които оставят дребния живот, за да създават изкуство. Които умират млади от глад, болести и студ, но от дистанцията на времето този житейски финал като че ли няма чак толкова голямо значение. Всички умираме и без това.
Ван Гог, който наистина е харесвал Гоген, например никога не е влизал в тези обществени канони - винаги е бил голямото разочарование; първоначално търси себе си в свещеничество и мисионерство, като едва по-късно осъзнава, че именно изкуството е неговата мисия.
Случаят на Гоген е по-различен. В младостта си той е преуспяващ борсов посредник, жени се за една датчанка, която се интересува преди всичко от парите му; ходи на работа всеки ден и печели забележително добре. Рисуването е само хоби за почивните дни.
Всичко изглежда в реда на нещата до момента, в който френската борса се срива и семейство Гоген остава без доходи. Тогава той става художник. Първоначално търси начини да обедини двете начала - да бъде и артист, и гражданин/ съпруг, но това просто не се получава и отвсякъде се сблъсква с неразбиране и отхвърляне.
В душата си Гоген непрестанно чувства един дуализъм - да бъде такъв, какъвто се очаква да бъде, или да послуша сърцето си. Но Пол винаги остава твърд в позицията си. Изсмива се на добронамерените съвети на приятели да рисува и по нещо, което няма артистична стойност, но просто ще се продаде и ще му позволи да живее криво-ляво. В писмата си се определя като див и в това - струва ми се - е напълно прав. Защото функцията на обществото е да култивира граждани и да ги принуждава да се държат някак. Изкуството е разрешено само ако е кротко тихо хоби.
Но Гоген избира именно изкуството. Звучи яко, ако го четеш на 400 страници, но със сигурност е ужасно трудно да го живееш. Да ядеш един хляб цяла седмица, да повръщаш кръв, кожата ти да се бели от студ, а зъбите ти да падат. Въобще няма да говоря за отношението, което срещаш у другите.
Но великите артисти избират всичко това съзнателно и вероятно точно това ги прави велики. Днес това вече не се случва. Войните са предимно по телевизията, а ливадите са пластмасови. Въпреки това след прочитане на Гогеновата съдба, за мен остана горчивина в гърлото. Днес изкуството не може просто така да стане основа на живота на артиста, все по някое време ще започне да го продава, защото ще трябва да си купува броколи, вино и да ходи на зъболекар.
Добре де, просто търся своите отговори на тези въпроси. Много се пазех да не започна да се продавам за пари; вероятно тези страхове са били излишни, защото всъщност никога не ми се е получавало правенето на неща с цел продажба. Разбира се, бих искала да изкарвам малко пари по лесния начин - с рисунки и кратки текстове, - но всъщност не бих го правила.
Моето малко изкуство, доколкото въобще е удачно да го наричам така, винаги е било само средство за общуване; винаги е било направено специално за някого. И винаги съм била особено продуктивна, когато е имало за кого да измислям неща.
Може и да не е нещо специално, а сътворено набързо и без повод. Но винаги е ужасно, ужасно хубаво да разбереш, че някой е бил трогнат от подаръка, да чуеш смеха от дъното на корема, да видиш светещите очи или мъъничките сълзи, които напират (даа, това често се случва!). Това е наградата и тя стига напълно.
Затова засега се отказвам от идеите си да съвместявам двете неща. Не искам да бъда като всички тези илюстратори, дизайнери, фотографи, журналисти и подобни, които сред всичките поръчкови продукти на сайта си имат и една малка секция personal work.
Затова казвам, че Гоген е готин - защото въпреки че е умрял съвсем сам на остров на другия край на света, не се е продал.
