3... 2... 1... начало!
Добрее, знам - кофти е, че не мога да ставам навреме. Това е и причината моят семестър да започне маалко по-късно.Успах се на два пъти за супер-супер-специалните упражнения по обществени сгради, както и - вчера - за моите собствени лекции, въпреки че започваха в ранния следобед.
Днес обаче бях страхотна! Будилникът звънна в 10am и към 11.30am вече бях станала! Всичко свърших и отидох на първите лекции. Честно, направо се гордея със себе си!
В предишните два абзаца се съдържа обяснението защо този път седмицата започва във вторник и защо големият експеримент, който готвя, започва чак днес.
И така - може и да не е нещо голямо, но засега ми се вижда чудесно. Става ми много вълнуващо, като мисля за него. Ще пробвам и ще видя къде ще ме заведе.
Засега планирам нещо като две седмици без блогове, без сайтове на илюстратори/ дизайнери, без гледане на клипове и филмчета в youtube или иначе казано - без браузване. Осъзнавам, че желанието да съм в час кой какво прави, да бъда информирана за последните събития, да отварям всички линкове, които целият свят отваря, хаби ужаасно много от собствената ми енергия, която иначе бих използвала за по-смислени творчески занимания.
Аз имам творческа енергия, но май съм малко мързелива и пасивна, защото забелязвам, че тя трябва да се подпомага от нещо.
Тъй като театралният сезон в София започна, моят малък куклен театър също не остава назад. На снимката горе виждате билета за първата премиера за сезона. И ето, сценографията и куклите са готови, остава малко работа по текста, а вече цяла седмица не мога да седна и да го довърша. А премиерата наближава...
Това ме дразни, защото всъщност никак не съм заета с важни неща като работа и учене. Бих искала да правя повече от моите си неща. Защото време, както казах, имам; просто ми е лесно и дори приятно да се разсейвам и залисвам.
Наскоро например си купих Елегантната вселена. Уау, ще чета доброволно физика! Но за моето хуманитарно мислене, ще трябва по-сериозно потъване в материята.
Не че имам нещо против интернет, разбира се. Много хубави неща за мен са започнали именно оттам - говоря за хора и събития; за книги и филми; илюстратори, артисти, фотографи. Разбира се! Но малко натоварващо ми идва цялото това следене на мрежата, четене на коментари, кой какво е казал и направил. Да не започвам темата фейсбук.
Ще ми трябва малко почивка от цялата тази говорилня.
И в тишината се надявам да чуя себе си.
