« Home | откритието » | 3... 2... 1... начало! » | готова » | готвя се усилено » | сезонът започва » | ръми/ есен е » | what goes around, comes around » | реквием за едно приятелство » | морско » | ода за моя мил » 

петък, октомври 17, 2008 

сутрешно прозрение



Изумително е как само една мъничка мисъл може да промени всичко. "Йей, колко е прекрасно всичко!", казах си тази сутрин и затова го преживях така. Усетих как в един миг ме полазва ентусиазмът и нагласата внезапно се променя от киселото "пфуу, искам да спя още!" до "уау, светът е толкова прекрасно място, искам да живея в него!". Може би беше заради веселото обаждане, не знам. Скочих (буквално) от леглото след не повече от три часа сън и с радост се включих в деня, който - този път - тепърва започваше за всички.

Винаги ме напушва смях, когато ставам рано и гледам как тълпи, тълпи хора отиват на работа. Някак нелепо изглеждат. Къде са тръгнали толкова рано? По това време е добре човек да спи или да пие тихо кафе на балкона. Не да се блъска или да псува мацката, която правя ляв завой от най-дясната лента.

После в стая 1001 мижах от светлината. Стори ми се като сцена от филм - всички гледаха в листове, поставени на масата, обсъждаха и показваха, а аз нищичко не виждах. Блестеше ми. Беше нещо като кротък вариант на обира в сюжета на Глутница кучета.

Но ми харесваше просто да седя и да ги слушам. Наслаждавах се на умението му да бъде интересен, да провокира и променя. Освен това е забавен с обръщенията към студентите. Но най-хубав беше в момента, в който му светнаха очите, като видя подаръците!
Така е, всички Питър-Пановци, които лапат банани и оризови бисквитки, обичат подаръци и торти. Всъщност мисля, че никой никога не пораства за това.

И така, после пихме сокче; разбрахме се за колите, аз не карам и затова, нали. Но пък - ах, как обичам колелата! Някои от тях не са просто средство за придвижване, а са произведения на изкуството, хаха. За награда получих кратко возене из квартала.

Към обяд отидох при моя ирисодиагностик, което впрочем означава, че скоро пак ще има диети и клизми, хаха. Понеже имах малко време до часа, седнах да хапна в OMV. Извадих лист и молив и помислих над архитектурния проект.

Уау, отключи се нещо в мен! Мисля, че този път ще стане, асистенте! Обещай обаче и ти да ме побутваш. :-)

И така - всичко е прекрасно, нали ви казах.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.