« Home | реквием за едно приятелство » | морско » | ода за моя мил » | чудна вечер » | който живее на покрива » | начало » | друго » | pre production meeting » | май не е сън » | на гладно » 

събота, септември 13, 2008 

what goes around, comes around


залез от кабинета на Шаламанова, 2006

Винаги учудвам хората, които ме познават по-отскоро, с факта, че никога не съм била добра ученичка. Не добра в смисъла на шестици и старателни домашни, а в държанието - да бъдеш тих, да слушаш, да не закъсняваш.

Имах много, много хубави гимназиални години. Запознах се с трима от най-прекрасните хора в живота ми - Ераг, Елка и Тиодора. Много любов имаше; забавление, искреност, порастване.

Страхотно си прекарвахме дори в часовете - на последния чин откъм вратата с Теди правехме картички на Ераг, слушахме музика от дискмен, четяхме, играехме на крави и бикове, измисляхме си истории, хвърляхме бележки на Елка и много, много се смеехме. Даа, често прекъсвахме учителите със смеха си.

Правя това въведение, за да обясня, че за мен училището нямаше нищо общо с ученето. Не че нямам добра диплома или нещо подобно. Просто имам навик да чакам нещата сами да се подредят без да си давам много зор.

Вече две години уча в университет нещо, което ми е безкрайно интересно. Въпреки това продължавам да живея с лошите си ученически навици или другояче казано - доста съм несериозна. Обикновено си харесвам един-двама преподаватели на семестър и посещавам само техните лекции. Задължително трябва да ми е интересно, да казвам уау! и да си записвам умни неща.

Този път обаче се появи реална опасност да не запиша годината заради изостанали изпити по скучни предмети. Такива, по които трябва да се учи - да седиш пасивно и да запомняш неща.

В рамките на една седмица имах два ужасни изпита и една много обемна, но интересна курсова работа. Не знам как успях. Толкова много май никога не бях учила - вечер си лягах изтощена. Разбира се, тук отново прозира моята несериозност - вместо да се задъхам така в една седмица, можех да започна малко по-рано и всичко да протече по-спокойно.

Просто вчера излязох с тройка от последния изпит и се почувствах тоолкова щастлива! Беше честно - вложих и получих. Заслужих да продължа!

Пихме бири с една мила колежка и изведнъж ми стана толкова светло и слънчево. Отново е лято.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.