« Home | ода за моя мил » | чудна вечер » | който живее на покрива » | начало » | друго » | pre production meeting » | май не е сън » | на гладно » | дори не щастие » | два свята » 

неделя, август 31, 2008 

морско


почти не съм взимала апарата

Безкрайни дни във Варна и Созопол. Всичко се слива, помня усещания, но не случки.

Най-яркият ми спомен е как сме излезли на терасата на студиото в Созопол, най-високата наоколо. Над нас има безкрайно синьо небе, каквтото отдавна не бях преживявала, вятърът духа силно и ми роши косата. Ние сме бели, още по-бели в белите хотелски кърпи, стоим там боси и се милваме.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.