ода за моя мил
Усещам как той - този той, който стои до печката по боксерки и чорапи и обръща палачинки като във филмите - ме прави по-добра. Вика у мен хубавото. Учи ме с любов и търпение. Дава ми голямата свобода да бъда точно такава каквато съм. Прегръща ме мълчаливо, когато ми е тъжно и плача. Говорим за това, ако аз поискам. Преправя си гласа, когато ми чете приказки в леглото. Държи се с мен така, все едно съм част от него. Дърпаме нишки и разплитаме нещата, които не са окей, които ме правят тросната и заядлива. Той ме вижда и внимателно посочва това, до което сама не мога да стигна. Той истински ме приема и се чуди защо понякога се срамувам от малки смешни неща. После се усмихва и намира това за сладко. Той е по детски честен с мене. Той е отворен и красив.
