на гладно
тайландска вечеря в Сентрал парк, юли 2007
Току-що изпих първата си глътка зехтин и първата лимонов сок. В следващите два часа трябва да изпия по 200мл и от двете.
Правя чернодробно прочистване, което включва 13 вегетарианска диета, като последните 3 дни не се яде нищо, а се пият фрешчета от ябълки, моркови и цвекло и определени билки, а последния ден от 6pm до 8pm се пият споменатите 400 мл зехтин + лимонов сок. Има и клизми, да, хахаха.
3 дни пълен глад ми се видя страшничко.
Но както за доста от нещата в живота ми, така и за това представата ме плашеше, аз въпреки всичко направих въпросното нещо и накрая излязох разочарована от лекотата. Очаквах нещо ужасно. А такова нямаше.
Четох преди около седмица учебник по Теория на масовата комуникация и още на третата страница бях възхитена от един цитат под линията - "Между мен и света стои моята представа за него." Уолтър Липман
Осъзнавам тия дни до каква степен ежедневието ни влияе. Имам предвид баналното битово ежедневие. Храненето, спането, ходенето до тоалетната, начинът, по който се придвижваме от една точка до друга.
Хрумна ми примерно доколко се различават психически мъжете и жените само заради начина, по който пишкат.
Всъщност е много хубаво да разбереш, че можеш и да не ядеш за известно време. Да излезеш от представите за обичайното си ежедневие. Да влезеш в това, което доскоро си смятал за немислимо.
