начало
Закара ме до Пловдив. Купих му половинка кола. Изчака с мен автобуса. Благодарих му, че ме покани. Той благодари, че отидох.
Най-хубавото бяха не конете, не природата, не тъмнината нощем, не дори онова позабравено усещане за близост между непознати, а разходките ни само двамата.
Когато той говореше с часове, а аз не запомнях, но разбирах.
Това е начало, усещам го, и ми е малко радостно, но и малко страшно.
