Disarm you with a smile.

по-голям размер

Пропуснахме handmade-а в Пловдив, като вместо това избрахме Копривщица. Подходящо място за първи романтичен уикенд с моето мило момче.

Вчера празнувахме първи юни. Седях на слънчева масичка на площада и го чаках да се появи с кафе и торта, когато почувствах блаженството на пътешественика, който живее без да бърза, който превръща всяко малко действие в приключение, който отваря очи и вижда.

Нямах апарат, защото нашите го бяха взели със себе си в Гърция, но така дори беше по-добре. Често се увличам в снимането. Приятно е за мен, но не и за хората, с които съм.
(Може да попитате Васко. :-))

Обаче - честно - искаше ми се да снимам къщата, в която посрещнахме деня (ние винаги си лягаме чак когато съмне), беше прииказна! Дворчето - с малките пътечки от камъчета, цветята, кладенеца, миниатюрните дървени масички и столчета - беше като от приказка.

Сложих снимката горе, която вероятно е правена към 1993, защото в вчера изведнъж се озовахме на това мостче. И - бум! - толкова спомени нахлуха!
Връзваше се с първи юни и с интервюто с Кери Смит, което слушах, докато той се къпеше. Детството е коренът. И изведнъж почувствах такава благодарност за своето.