за навиците

- навикът да го наричам my boy, когато пиша имейли на Бил (самото това да наречеш някого "бивш", ми се струва грозно)

- навикът да извършвам еко-прибиране вечер, като не паля осветлението по стълбите и не използвам асансьора (хубав навик, който в момента изграждам)

- навикът да знам, че мен мъжете не ме харесват и да се изумявам и да не вярвам, когато се случва (а напоследък се случва)

- навикът да срамувам от вагината си и да не я обичам (днес ходих на гинеколог)

- навикът сутрин да ме мързи да стана от леглото (въпреки че много ми се пишка)

Не ми се изброява. Тези са само от днес.

Много навици изгубих в последните няколко месеца.
През януари например съм прочела само една книга, гледала съм общо три филма, направила съм само една картичка, нямах си саундтрак, който да слушам вечер преди лягане (може би защото не спях вкъщи), etc.

И всъщност това е хубаво, отдръпването от навиците.
Да живеят спонтанните решения и философията "каквото си искам"! :-)

- снощи примерно, беше вече 11.30pm, чатехме си с Васко, той си беше пуснал уеб-камерата и майка му му направи филийка с течен шоколад. Аз го попитах може ли да му отида за малко на гости и прекарахме страхотна тиха семейна вечер с топло мляко, филийки, пуснат телевизор и незначителни разговори.

- с Радо се познаваме от две години и нещо и преди няколко дни той ме попита: "Канил ли съм те на вечеря на свещи?" и другата седмица ще ми направи спагети, аз ще донеса музичка и ще ме учи да играя шах.

Днес започнах да чета Чумата на Камю, купих си я миналата седмица и останах изумена, когато я отворих и разбрах, че човекът, който я е чел преди това, си е подчертавал хубави изречения/пасажи с червен и син молив. Много симпатично ми се стори. Аз пък си пиша в телефона - страница еди-коя-си, трети абзац.

На връщане от театъра тази вечер Севи ми разказва за веригите - как човек постоянно си слага вериги, когато му омръзнат, ги чупи и си слага нови, ама си вика: "ее, това вече не са вериги". Нищо подобно, просто малко са си изменили формата.

много ми е мъчно, че не се видяхме днес и че не съм ти написала, макар че имам много да ти пиша, но нещо не става сега... и се радвам, че ти си писала за сметка на това, защото искам да знам как си и какви ги вършиш :) този пост е доста осветлителен в това отношение :) сладки сънища :)

Posted by Yana | февруари 03, 2007 2:10 пр.об.