Disarm you with a smile.

Аз започнах да пиша за това на моя блог, обаче не успях да нацеля (може би) верния тон. Реших, че много хора ще се почувстват критикувани или нападнати. Обаче коментарите под поста ти и на едно друго място страхотно ме провокираха. И си мислех, имам ли право да заемам позиция, тя си е лично моя и не искам никому да я натрапвам. Обаче от друга страна, защо да не кажа как виждам нещата, след като очевидно всички го правят...

1) Всекиму може да се случи да забременее непланувано - това няма нищо общо с IQ-то. Контрацепция с Pearl-Index 100% не съществува. Презервативите се късат. Хапчетата понякога не действат по сто причини. В медицината и в биологията невъзможни неща няма. И да се изхожда от презумпцията, че някой си се чука произволно, защото му се е случило да забременее непланирано, е грозно - най-малкото. Да не говорим, че е nobody's business.

2) Какво означава "да се забъркаш с някого"? Ние непрекъснато се забъркваме помежду си, по безброй причини. Аз друг начин да се живее цялостно, дълбоко, истински и пълнокръвно не познавам. Друг начин да научим нещо за себе си, за другите, за живота като такъв - не познавам. За радост или съжаление на тази Земя learning by living е най-сигурният и безотказен начин да опознаеш себе си.

3) Едни такива заучени псевдодуховни пози, просто нямам думи. Ако имаше "правилни" и "погрешни" избори, "добри" и "лоши" решения, изобщо нямаше да разполагаме с правото да избираме. Щеше да има някъде някъде един списък и щяхме всички да си живеем безметежни и необременявани от необходимостта да поемаме отговорност за решенията си. А отговорност носим пред себе си, останалото е тотално ирелевантно. И ако все пак някой ми размаха Божиите заповеди, ще го пратя да чете Еклесиаст. Тук няма да се разпростирам върху тълкуването на "добра" и "лоша" карма и тоталната липса на многопластовост в мисленето... Не мога да разбера какво е това човешко желание веднага да лепнем етикет, да се оиптаме да нахлузим някому дрехите на собствените си представи (нищо, че не му стават), каква е тая призма, през която виждаме всичко и как така веднага сме готови с присъдата. И от къде на къде си въобразяваме, че знаем какво мисли Господ по въпроса и хукваме да се произнасяме от негово име.

Абе, има и още, ама всъщност продължавам да не съм сигурна, че има смисъл да ги пиша тия неща. В крайна сметка интернет не е "възпиталня" и всеки живее, както намира за уместно. Просто ми се иска да бълваме по-малко мнения, представи и концепции наоколо. Те са за лична употреба и дори невинаги вършат достатъчно добра работа на нас самите...

На тебе, Бис, мога да кажа само "евала" - не заради решението или заради това, че го споделяш тук, а заради способността да живееш с отворено съзнание и готовността да си понесеш последствията без излишни драми и емоции, които служат само да "замажат" положението. Абе, в общи линии, заради готовността да наричаш нещата с истинските им имена, без да ги украсяваш и да ги посипваш с розички. Не съм срещала по-ценно и рядко качество в хората.

До :)

Шокиращо е, защото хората са забравили да бъдат открити и прями.
Аз също съм против абортите, но има и изключения. А подкрепата - тя е сякаш естествена. :)

Моят дълъг коментар се намира в моя блог под заглавие "правото на жената", от 26 май.

Тук искам да разкажа това:
Когато бях малка и кажех на някого "Лъжеш!", майка ми казваше, че така не бива да се говори и че сестра ми, която е била по-възпитана на моята възраст е била научена да казва "Ти се шегуваш." :)

Много ми е забавна фразата "Така не се говори." Ами щом някой го е казал нещото, значи е възможно да се каже :)

подписвам се от сърце и с две ръце под коментара на Яна. Казала го е много хубаво - аз няма да мога.

Ти не си наивна - способността ти да се ентусиазираш и затрогнеш за всяко нещо лъже. Считам те за един от най-бруталните хора, в положителния смисъл :), които съм срещала, защото знаеш за себе си и го заявяваш без заобиколки всеки път. Даже можеш да бъдеш чудно рязка :)

Изненадах се на повечето коментари на предния ти пост, чак до смях - едва се въздържах - всъщност те толкова наивни в по-голямата си част и излишно драматични и емоционални.

да се оставиш само на емоцията в една ситуация, е като да отказваш да мислиш (пълноценно) с главата си

радвам се, че те познавам - нестандартна си :)

izobshto nqma losho v tva da ne mislish pylnocenno s glavata si ponqkoga... moje i sam da se iznenadash kyde si popadnal...

Наистина ли бяха наивни и излишни коментарите?
Доста често не разбирам написаното тук, все едно е някакъв код, който трябва да си разтълкувам. Понякога успявам, доста по-често - не.
Та затова бих искала да знам, наистина ли нямаше нужда да кажем нещо утешително и положително на жената, която споделя, че е направила аборт? Наистина ли е било толкова лесно и незначително за нея, едно нищо, което заслужава да се спомене, колкото да се противопоставим на табуто, но иначе няма особено значение в живота й? Хм, чудя се дали не станах излишно драматична и емоционална току-що (по нечии критерии)...

Ghibli, ще кажа само някакви думички, защото не ми се иска да пораждам конфликти. Аз мисля, че когато човек е ок с решенията си и ги е взел с ясно съзнание какво прави, няма нужда от утеха. Може да не харесва особено някое конкретно решение, може то просто да е било "по-малкото зло", вместо по-голямото добро, но така или иначе в тези ситуации никой не може да ти помогне. Утехата, излекуването и приемането или идват отвътре, или не идват изобщо.
Та, без да искам да говоря от името на Бистра (нека тя да си каже), аз мисля, че една известна трезвост е много необходима. Никой не напада добронамерените жестове, но и ти не отивай в крайност - "щом не е търсила утеха, значи е било лесно и незначително". Понякога човек не иска да търси утеха. Иска да си поседи с неговите си усещания и преживявания и да не се опитва да ги "махне" или "поправи", независимо, че може да не са от най-положителните.

Не знам... аз говоря от гледната точка на човек, прекарал 2/3 от съзнателния си живот като ходещ емоционален експлозив и едва напоследък осъзнаващ колко много може емоцията да обърка нещата. Не казвам да не сме тъжни, когато сме, да не сме радостни, когато сме - дори напротив - да бъдем тотално тъжни или радостни, но... без да абсолютизираме нещата. Не съм сигурна, че се разбира какво искам да кажа. То е състнояние на яснота. Clarity. Lucidity. В което нещата са ок такива, каквито са, защото ние сме ги избрали да бъдат такива.

Благодаря за отговора :)
Последното, което съм искала, е да засегна Бистра с нещо като "щом не е търсила утеха, значи е било лесно и незначително". Така че се извинявам, не съм искала това да е смисълът на думите ми.

да, разбирам те, трябва да се говори. сигурно, ако момичетата говореха за това, България нямаше да е на първо място по аборти. изглежда, че зад фасадата на "личното" се скрива и нещо толкова важно, за което в други страни има обществена дискусия и информация. това, което се е случило с теб и с много други хора, си е личната им драма. въпросът не е дали да имаме право или не да правим аборт(за мен отговрът е ясен и той е "ми много ясно"), въпросът е какво да се направи, за да не се случва толкова често. далеч съм от мисълта, че Бистра е глупава. но при някои момичета проблемът наистина е точно това. при други обаче проблемът е недостатъчната информация. те обаче също не са глупави. при трети - срамът да кажат какво искат. и все пак, въпреки мерките, случва се. но трябва да се говори и да се мисли за това. дали да кажеш или не, че ти се е случило, си е твой избор, но за това трябва да се говори. защото е пълно с хора, които наистина не мислят какво правят. и нещо последно - ок, никой не казва, че аборът е хубаво нещо. а да си дете без семейство, с мразещи се родители или без стабилна среда дали е ОК?