баба марта бързала
В стаята ми отвориха театър. Засега показвам само отзад, за да не разваля една изненада, намиг.
Снощи Светли дойде да види какво правя, клекна до мен и почти час забрави да си тръгне. А Светли е този, който винаги ми се смее, че се вдетинявам - подиграва се на плакатите и картичките, които правя, на малките предметчета и бележки. А вчера и двамата бяхме деца. Лепихме и рязахме и бяхме тотално омагьосани от това да правиш нещо красиво и безсмислено с ръцете си; той беше по-големият - даваше умни идеи, с които аз се съгласявах или които отхвърлях.
Вчера в театъра си бях занесла двете кълба прежда и имаше уъркшоп с мартеници. Аз бях старша, Машенка - показвах и обяснявах как се прави това или онова. Тоолкова беше хубаво, всички посядваха при нас за малко или за по-дълго и много се усмихваха.
Това ми е най-хубавата Баба Марта май. Защото активно участвам. Правя с ръцете си, измислям, кикотя се тихо.
Четири са най-специалните мартеници. Не че това за хората, които най-най-много обичам, така се получи просто.
Последната е един Пижо, който кара ски, и дойде след най-неочаквания есемес снощи. Случи се ето това стихотворение. Просто мълчах и го оставих да говори.
Аз като една даскалица само да кажа, че стихотворението се нарича "Богомилско" :*
Наш'то място, наш'то време?
Posted by Yana | март 01, 2008 4:24 сл.об.
Страхотно стихотворение :) ЧБМ - на патерица също така :)
Posted by Unknown | март 07, 2008 9:58 пр.об.