« Home | love me, do » | ден първи » | "светът е за смелите", каза » | анакин скайуокър » | просто експериментирам » | съботен и слънчев » | детската градина » | 905 и 907 » | 450 мл любов » | избирам все същото » 

четвъртък, февруари 07, 2008 

let's play a little game


по-голям размер

Картонът, който купих за корици на тефтерчета, се оказа твърде неподходящ и не знам как стана, но в стаята ми за една нощ построиха кооперация. Но не е толкова зле - съседите са мили, чува се детски смях и това ме радва. Пекарката пък е много добра, защото никога не отваря прозореца, за да ме примами с уханието на кроасани (вероятно знае, че съм на диета).
Понякога вечер, когато затваря, идва и ме пита как върви.

Ами как, отвръщам, добре е - ям много ядки и плодове. Пия по два литра чай, по кафетата - фрешчета и от това много ми се пишка, едва изчаквам финалните надписи и тичам в тоалетната. Мога даже да ходя на ресторант, а Апартаментът ме зарадва с новината, че слага мед в сокчетата и зехтин в хумуса. Открих освен това най-вкуусния пълнозърнест хляб на света, който изядох съвсем без нищо.

Васко ми подари кокичета преди няколко дни, снощи една значка - свали си от гърба един вид, а аз за благодарност му откраднах и двете колички. Правя с едната бръм-бръм в театъра и от сърце се забавлявам на учудените погледи на зрителите.

Чета писмата на Ван Гог от около седмица. Бавно ги чета; като писма - всяко си е отделен космос, а в същото време книгата се превръща в автобиография. Той е толкова прекрасен, в някои пасажи почти ме разплаква с добротата си. Вече съм в края на първия том, а още е 1882. Той е толкова въодушевен от рисуването, живее само с това и там намира всичко. Зрелият му период в 1889-1890 и всъщност тогава създава всички картини, с които го свързваме. Но тогава сигурно е бил твърде зает да рисува и не е писал много на Тео.
Лицето му виждам всеки ден - над леглото ми стои едно много специално тефтерче.

Чета до късно и загасям лампата, защото очите ми се затварят. Не мога да заспя обаче от хилядите идеи. Въздъхвам, запалвам, протягам се. Взимам лист и молив.

можеш ли да кажеш само как се казва книгата, която четеш, защото като напиша ван гог и писма в google не ми излиза книга... поне на български...
а ми е много интересно... наскоро прочетох животът на ван гог ог перюшо (може да бъркам името) и с удоволствие бих прочел и писмата..

ето за това става въпрос, но тези гадове продават двата тома за 60 лева
провери в някоя по-малко антикварна книжарница

някъде в 9 клас прочетох "Жажда за живот" от Ървинг Стоун за Винсент и Тео. Преди години даваха филм за двамата братя и Винсент го играеше Тим Рот. Оттогава така си представям художника:)

а този филм по кината ли го дават? защото не съм забелязала....

брей, брей, брей :-)

не знаех за тази книга; като прочетох заглавието, се сетих, че на една киномания преди две-три години даваха филма, но тогава не знаех, че е по роман

а колко много филми с героя винсънт намери imdb...

ах, колко се въодушевих! :-)

o, напреднала си. аз го поизоставих. толкова е прекрасен, че не мога да го понеса дълго. на порции.
апартаментът е трогателен. слънце си ти...;)

под апартамента имах предвид кооперацията. и ние така хвърляме ключа на гостите отвисоко. някой се престарават в усилята да го уловят, други го оставят да падне и тогава го вдигат...;)

Хахахаха, пък аз мислех, че сами ние замерваме гостите с ключове :)

аз пък живея на петия етаж и веднъж, като хвърлих цялата връзка, един ключ се счупи
оттогава слизам по пантофи и отварям

имам и една друга случка, подходяща да разкажа сега - една приятелка се опита да улови хвърлен й отвисоко ключ, успя да го хване, но той се заби дълбоко в дланта й

eh, kak te zaobichah be!

Много приказни мисли прочетох. Дори Ървинг Стоун изглеждаше не много сериозен, напомняше продавач на сладолед от "Приказки по телефона". Градчето, което строиш е хубаво, слънчево, пролетно... :)

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.