Disarm you with a smile.

по-голям размер

Картонът, който купих за корици на тефтерчета, се оказа твърде неподходящ и не знам как стана, но в стаята ми за една нощ построиха кооперация. Но не е толкова зле - съседите са мили, чува се детски смях и това ме радва. Пекарката пък е много добра, защото никога не отваря прозореца, за да ме примами с уханието на кроасани (вероятно знае, че съм на диета).
Понякога вечер, когато затваря, идва и ме пита как върви.

Ами как, отвръщам, добре е - ям много ядки и плодове. Пия по два литра чай, по кафетата - фрешчета и от това много ми се пишка, едва изчаквам финалните надписи и тичам в тоалетната. Мога даже да ходя на ресторант, а Апартаментът ме зарадва с новината, че слага мед в сокчетата и зехтин в хумуса. Открих освен това най-вкуусния пълнозърнест хляб на света, който изядох съвсем без нищо.

Васко ми подари кокичета преди няколко дни, снощи една значка - свали си от гърба един вид, а аз за благодарност му откраднах и двете колички. Правя с едната бръм-бръм в театъра и от сърце се забавлявам на учудените погледи на зрителите.

Чета писмата на Ван Гог от около седмица. Бавно ги чета; като писма - всяко си е отделен космос, а в същото време книгата се превръща в автобиография. Той е толкова прекрасен, в някои пасажи почти ме разплаква с добротата си. Вече съм в края на първия том, а още е 1882. Той е толкова въодушевен от рисуването, живее само с това и там намира всичко. Зрелият му период в 1889-1890 и всъщност тогава създава всички картини, с които го свързваме. Но тогава сигурно е бил твърде зает да рисува и не е писал много на Тео.
Лицето му виждам всеки ден - над леглото ми стои едно много специално тефтерче.

Чета до късно и загасям лампата, защото очите ми се затварят. Не мога да заспя обаче от хилядите идеи. Въздъхвам, запалвам, протягам се. Взимам лист и молив.