Disarm you with a smile.

В стаята ми отвориха театър. Засега показвам само отзад, за да не разваля една изненада, намиг.

Снощи Светли дойде да види какво правя, клекна до мен и почти час забрави да си тръгне. А Светли е този, който винаги ми се смее, че се вдетинявам - подиграва се на плакатите и картичките, които правя, на малките предметчета и бележки. А вчера и двамата бяхме деца. Лепихме и рязахме и бяхме тотално омагьосани от това да правиш нещо красиво и безсмислено с ръцете си; той беше по-големият - даваше умни идеи, с които аз се съгласявах или които отхвърлях.

Вчера в театъра си бях занесла двете кълба прежда и имаше уъркшоп с мартеници. Аз бях старша, Машенка - показвах и обяснявах как се прави това или онова. Тоолкова беше хубаво, всички посядваха при нас за малко или за по-дълго и много се усмихваха.

Това ми е най-хубавата Баба Марта май. Защото активно участвам. Правя с ръцете си, измислям, кикотя се тихо.
Четири са най-специалните мартеници. Не че това за хората, които най-най-много обичам, така се получи просто.

Последната е един Пижо, който кара ски, и дойде след най-неочаквания есемес снощи. Случи се ето това стихотворение. Просто мълчах и го оставих да говори.