аз, готвачът
Безбог, миналия петък
по-голям размер
Снимката открадвам и публикувам без позволение. Моите опити със ските май завършиха, затова не ходя на планина. Светли обаче кара борд, все по-често за все по-дълго.
Разбирам го. В папката Безбог има тоолкова прекрасни кадри. Не са мои обаче, затова не искам да ги качвам където и да е. Просто днес ги гледам и не мога да повярвам, че само на някакви си два-три часа от София е истинска зима. Тук вече е пролет.
Днес излязох без яке, което ми се случва за първи път тази година. Утре смятам да изкъпя колелото и да го заведа да му напомпат гумите.
Предната вечер Васок ни посрещна в опъната палатка. Запалихме свещ и се настанихме между възглавничките. В кошницата носех ръжено хлебче и кутия със соеви хапки и задушени моркови.
Да, аз вече готвя. Още преди да започна диетата, майката ми каза, че сега е идеалният момент да се науча. Бях от хората, които варят яйце и все успяват да сгрешат нещо.
Е, пак ми се случва да тичам разтревожена към кухнята, защото оттам идва черен дим, но вече мисленето ми е друго.
Получавам прекрасни подаръци от милите си приятели, намиг - домашни ябълки, орехи, дюли, чубрица. Днес пекох фъстъци, хаха, също дюли, направих яхния от леща. Не мога да се позная, хаха.
Всъщност готвенето е безкрайно забавно. Не мога да повярвам, че толкова години съм го отписвала като трудно, скучно и невъзможно за мене. Колко е лесно да започнеш да правиш нещо, от което преди си бягал. Без да го мислиш и да се притесняваш ще излезе ли. Дори когато някой те критикува - вдигаш рамене "аз не разбирам от тези неща".
От нищо не разбирам. И какво от това?
предполагам, че диетата не е само заради излишните килограми, но много ми е интересно ако след време сложиш две снимки "преди" и "след". а и докога ще си на диета?
Posted by
Анонимен |
февруари 24, 2008 7:25 сл.об.
леле, колко си груба! (повдигам вежди)
предизвикваш ме да кажа нещо ужасно хапливо по повод предложението за "преди и след", но преди това успя искрено да ме размсееш, така че няма
просто по коментара ти личи колко много не се познаваме :-)
Posted by
Бистра |
февруари 25, 2008 9:52 пр.об.
хахах, ама просто много ми е любопитно бе:) изобщо не съм искала да те обидя, честно!
Posted by
Анонимен |
февруари 26, 2008 11:36 пр.об.
Е, много се радвам, че си обикнала готвенето. Даже се изненадвах понякога, когато пишеше, че не опитваш много много да се занимаваш с това, а аз си мислех, че много би ти отивало; сигурна съм, че имаш усет за това. Ще споделяш рецепти ;о)
Posted by
Анонимен |
февруари 26, 2008 12:27 сл.об.
ах! Безбог!:D намиг,намиг, усмих!::))))))) любимо мое място;)))
и аз като бях този уикенд в планината (Момчиловци-Смолян, Родопи), усетих по пътя натам странната смяна на пролет със зима, за толкова кратко време:))
Posted by
Ins. |
февруари 26, 2008 2:34 сл.об.
не бе, зази, говори си каквото искаш, от мен зависи дали ще се обиждам, ще се учудвам или ще се правя, че не съм разбрала
мария, много ти благодаря за милите думи :-)
напоследък осъзнавам колко важна е храната в ежедневието ни и понеже това ме занимава, със сигурност ще споделям това-онова, намиг :-)
(впрочем коментарът ти някак ми напомни на джоан харис :-))
инче, от тебе очаквам снимки! :-)
Posted by
Бистра |
февруари 26, 2008 2:46 сл.об.