Disarm you with a smile.

още снимки

Последните два дни бях любезно поканена да гледам защитата на проектите на студентите. Прекарах си чудесно, макар че беше доста уморително. Трудно ми е да задържа вниманието си толкова дълго, дори когато има какво да се види.

Както и да е, вчера отидох по-късно. Още когато влязох, си харесах една мацка. Беше облечена странно. Сякаш дрехите й казваха "аз си имам свой свят и нямам нужда от вашия". Когато излезе да си представя проекта, разбрах, че е французойка. Опитах да я снимам, но тя е от хората, които са по-бързи от апарата. Очи, които светят, не са дават лесно. Затова и дори не се опитвам да снимам най-прекрасните хора.

Мацката седна до мен. Разменихме няколко думи, почерпих я с шоколад и след малко тя се върна с мъничко листче, навито като свитък - номер, имейл, скайп и две крави, които играят шах. Засмях се - предлагаше ми да станем приятелки. :-)

Стана време асистентите да пишат оценки, затова помолиха всички да излязат от стаята. С Мари отидохме в друга стая и отворихме големия прозорец.
Йее, толкова беше хубава! Толкова бързо се сближихме, поканих я на театър (какъв късмет, че точно снощи даваха единствената пиеса без думи!) и се уговорихме после да идем някъде.

Дойде малко след 7pm запъхтяна. Отишли с другите франсета в някакъв ресторант. Четири чаши вино и няколко ракии по-късно, тя се сетила, че имаме уговорка и бързо дотичала. Беше толкова сладка и леко неориентирана. Много се смях, когато после ми каза, че заспала на пиесата.
(Който е гледал Ритъм или 360, ще разбере защо се учудвам :-))

Заведох я в Toba&Co. Беше толкова лудо. Плезех се и се докосвах с една непозната сладурана, говорехме за толкова забавни неща - на кой какво му се случва и бяхме толкова, толкова близки.
На места не се разбираме и се налага да повтаряме или търсим синоними (защото аз говоря твърде бързо, а тя твърде... по френски :-)), но общуването ни директно мина отвъд езика.

Каза, че тя също си ме харесала със самото ми влизане. Била съм непринудена, съблякла съм се и съм седнала върху чина най-отпред. Извадила съм апарат, бутилчица на цветенца и очила, за да виждам чертежите. Харесало й колко широко се усмихвам. А когато видяла шоколада, вече била моя. :-)

Харесва ми, когато нещата се случват, защото очите на хората са отворени. И когато един иска пица, а друг - не и нещата се случват.
Всъщност те винаги се случват с цялата простота на тази думичка. Опитвам се да сведа очакванията и - съответно - съпротивлението до минимум.

Амаа... (размахвам пръст) трябва да се караме, когато първо ни носят десерта!
Но не на всяка цена, защото може да развалим нечие хубаво преживяване.
Любовта е ключът, това е.