детската градина

петък, януари 25, 2008

Васко, тръгни към Невски, аз идвам до 20 минути. Ако срещнеш хубава французойка, кажи й "I'm waiting for Bistra as well"

Цялото щастие се вижда на тази снимка.

Няма го прекрасния следобед с Мари, която за първи път, откакто е в София, яде френски кроасан. Няма го слънцето. Нито милия Искър в магазина. Нито учудването ми, когато излязохме от това прекрасно топло местенце и аз видях, че навън още е зима. Нито прекрасната вечер у Васок после. Той е приготвил любимата ми възглавничка.

Севи си тръгва, а ние оставаме. Ще спим, обаче не още. Докосваме се и се гъделичкаме. "Васко, затвори очи", казвам. Ставам от леглото, пъхам възглавница под суичъра си и се правя на бременна.
Този смях трябва да се чуе.

Той запълва ежедневието ми.

4:32 сл.об. | Permalink