Disarm you with a smile.

По принцип е лесно да бъда впечатлена. Често се влюбвам в думички. Достатъчно е да употребиш цугтромбон или мрачини в обикновено изречение, да кажеш лоша работа, вместо да изпсуваш, да започнеш имейл с их, че си или да ми припомниш, че няма дим без огън.

Когато получа писмо с покана за гости от 3-месечно хъски, ставам и тръгвам. Е, може би закъснявам с около час, но все пак отивам. :-)



Изпускам хубавата светлина за снимки, но си прекарвам чудесно. Ръцете ми са в следи от остри зъбки, а лицето ми мирише на кученце. Той много ме целува. :-)

Толкова лудя този малкият, качва се на масата, тича из къщата, хапа ми ръкавите и накрая се умори и заспа. Тогава беше ред на нас - възрастните - да се отпуснем назад, да пийнем спокойно топъл шоколад, да почетем Яворов и да си поприказваме за това-онова.

Когато стана време да си тръгвам, се наведох и го целунах по муцунката. "Чао, Анакин", казах и той отвори очи както - предполагам - е отворила очи и Спящата красавица, когато принцът я е целунал. Погледна ме любовно, с кучетата винаги е толкова просто, протегна се и стана да ме изпрати. :-)