Disarm you with a smile.

Вместо да пиша днес на изпита по народопсихология, си поседях половин час и се отдадох на размисли относно бъдещите си творчески планове. (да не се чете буквално)

Е, обявявам го - аз ще експериментирам!

Кери Смит събуди интереса ми към тази дума преди месеци. Още тогава си я харесах, защото е безопасна. Пробваш и ако не стане (нали това е големият проблем?), спокоойно! - просто експериментирам.

Това, което правя в момента, е свързано с рисуването. Но предпочитам да мисля идеи, да ги развивам, преправям в главата си и едва когато стигна до нещо като краен вариант, да седна и да го нарисувам. Харесва ми да мисля, че това е по-високият начин.
Но в същото време осъзнавам, че това може да бъде голяма спънка за твореца у мен.

Всъщност искам да пренеса експериментирането в целия си живот.
Нищо не е толкова страшно всъщност и единствено навикът ме води на моменти. Днес, по време на изпита, си казах, че ще пробвам какво е да ходиш редовно на лекции. Ама истински редовно, не да си харесаш един-двама доценти/ асистенти/ професори и да посещаваш само тях.

В близко бъдеще ще ми се случи нещо, на което избирам да гледам като на експеримент. Всъщност много се вълнувам и преди няколко дни се чух да го наричам приключение.

Наскоро отидох на ирисодиагностика. Пичът ми снима очичките и ме прочете. Първото изречение беше "всичко идва от този огромен стрес". Не го прекъснах, защото не беше възпитано, но когато свърши, казах, че никак, ама никак не се чувствам стресирана. Той почти ми се изсмя и каза, че може би под стрес разбираме различни неща.

Проблемът беше в думата и едва днес може би разбрах какво имаше предвид той. Коренът на страх и стрес и треперя. Тялото ми трепери отвътре. Попивам си върховете на пръстите, краката ми се схващат в киното, дишам неплавно. Изпъвам гръб в търсене на правилната позиция и така жадуваното спокойствие.
Той видя всичко. Стрес и неправилна стойка, каза.

За първото ми предписа специално хранене и това е нещото, което наричам приключение. Защото още от сега виждам, че то ще ме промени повече, отколкото мога да си представя.

И така - експериментът ще трае два месеца. По време на протичането му са забранени: месо, яйца, млечни, бяло брашно, бяла захар, подсладители, сол, консерванти, маргарин, рафинирано олио, бульони, вегета, сухи супи, пържено, готвено в микровълнова, бял ориз, шоколад, какао, газирано, кафе, цигари, алкохол (за наркотици нищо не пише, хаха). Има една-две сложни системи с билки и кафяв ориз, но те не вярвам така да ме затруднят.

Не е страшното и в забранените храни. Просто животът ми със сигурност ще се завърти около намирането и приготвянето на храна и това е окей. Ще ме лиши от сегашните ми мисли и - вярвам - ще отвори място за нови.

Експеримент. Който обаче ще доведе до нещо. До опълчване срещу навика. До осъзнаване на всичко, което поглъщаш и тук нямам предвид храна. До стремеж към истинското.