« Home | бръъм » | let's play a little game » | love me, do » | ден първи » | "светът е за смелите", каза » | анакин скайуокър » | просто експериментирам » | съботен и слънчев » | детската градина » | 905 и 907 » 

вторник, февруари 12, 2008 

слънчево и хубаво



Наскоро ми каза как той е възприемал изпитите - това е времето, в което можеш да кажеш каквото си искаш и този отсреща е длъжен да те изслуша.

Днес беше изпитът на Георги Лозанов. Докато асистентката пишеше темите, той каза, че ако предадем каквото той е говорил на лекциите, ще имаме около 4. Идеята била да провокира интелектуална дейност, ако това въобще е възможно, усмихна се игриво.
Избрах Защо дискурсът е власт? За два часа наистина ме нямаше. Влязох в един друг свят и беше толкова хубаво. Писах си каквото си искам, за някакви неща, които ме занимават напоследък - за четенето и преживяването, за властта на думите, за това, с което се описваш.
Много беше хубаво и се радвам, защото се погрижих да му бъде интересно да чете. :-)

Излязох и прегледах пропуснатите обаждания. Асен също ме беше търсил.
И един прекраасен разговор проведохме, предложи ми да работя за неговата организация и аз така много се зарадвах. :-)

Асен е първият човек, когото обикнах осъзнато - без никакви очаквания. Запознахме се на една стара работа и аз много тъгувах, когато той напусна. Ако си намеря тефтерчето от този период, ще снимам - писах колко много искам пак да работим заедно.
Колко естествено става всичко. Без никакви усилия и така трябва да бъде.

Преди малко търсих телефона на вегетарианския, за да запазя маса за довечера (хехе, ще го водя там да ядем хумус с патладжани) и никъде го нямаше. Не знам как ми хрумна да проверя дали случайно не съм си го записала в телефона и така се зарадвах на себе си!
(Google, записвай си: вегетариански ресторант Back Home, Врабча 24 - 8430353)

Прекрасна сутрин беше. Зимно небе и слъънце. Носех си апарата, за да направя малко снимки за статията и имах фотографски преживявания, хехе. Когато отново започваш да виждаш. :-)

Търсих и книжка на френски за французойката. Видях няколко с Le Petit Nicolasераговата радост го казвам :-)), но предполагам, че тя ги е чела. Сега излизам, по-късно ще потърся Шоколад. Тя не знае коя е Виан Роше, представяте ли си?! :-)

Хайде, шоколадов ден на всички, на които им е позволено да ядат какао! :-)

Na frenski li iskash da i podarish knijka ?
Sas sigurnost Le Petit Nicolas go poznava dobre. Tuk dechicata zaspivat s nego. Ne znam dali shte namerish Shokolad na frenski... moje da otidesh v knijarnicata na Frenskia Institut; osven frenski avtori, shte otkriesh i bulgarski, publikuvani na frenski :o)

Le petit Nicolas е толкова сладка книжка,подариха ни я когато завършихме 3 клас, а после, малко по-лоши спомени, във френската ни правеха диктовки от нея....въпреки всичко си остава едно изпълнено със смехове преживяване.

А най-готиното е ,чение с теб не се познаваме. Попаднах на твоя блог случайно, дократо браузвах и си чета от време на време,защото ме зарежда с усмивка и ме отвлича от ежедневието. Точно както ти каза ... изпадаш в друг свят, в унес дори...
Та, най-готиното е, че Асен е мог колега от университета :-) , който и аз много харесвам !

Шоколад, шоколаааад... :) Ендорфини :) Бебето сигурно затова е гигантче :)
Усмивки за теб :)

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.