ден първи
Вчера Яна ми донесе подарък, опакован в хартия, червена от едната страна и златна - от другата. И три малки калинки. Ах, не знаех, че все още имам право да получавам подаръци за рождения си ден, хихихи! Вътре ме чакаше тази прекраасна чаша!
Ах, толкова е красива и изящна. Като чашите на английските лордове. :-)
И всичко просто се случва тъкмо навреме. Без да го търся.
Днес диетата започва и какъв по-добър подарък за двата литра чай, който ще пия всеки ден?
Щом има подарък за рожден ден, ще има и торти, казах и двете щастливо се запътихме към Вила Росиче. :-)
Вчера всичко беше последно - домашните торти, млякото с мед и канела, онова другото, вечерята с много видове сирена. Но точно в думата последно беше хубавото.
Това са приятни неща, разбира се, но идва нещо ново. Нещо, което още от сега обичам. Заради трудността му и това, че все още самата аз не го разбирам. Но се доверявам напълно. Оставям му се.
Вчера всичко се случваше, нали ви казах, имаше първи слънчев следобед в оранжевата стая, като за първи път от месеци е делничен ден и тримата сме свободни. Севи ме покани на йога вечерта. Толкова е хубаво да правиш нещо с някого, с когото няма нужда от думи.
От около седмица не мога да спя, защото раменете страшно ме болят. Пукат все едно ще се счупят. Много ми е страшно и понякога, когато седя по турски и чета, усещам болката с голямо б отвътре. Зад кожата и мускулите, вътре в ставите, там, докъдето обикновено нямам достъп.
Обаче снощи за първи път от дни спах нормално.
Когато се събудих, сърцето ми благодари на Севи. :-)
Любов и благодарност.
Но за това друг път, защото моят любим дон ме чака. :-)
ех, Бисолине :)
Posted by Северина | февруари 02, 2008 8:16 сл.об.
mnogo si slatka,,innocent like a child:)opening wide arms to hug life:)so nice,,,
Posted by ivana krauz | февруари 03, 2008 1:36 пр.об.