Disarm you with a smile.

Вчера преди работа отивах към магазина на Васко. Беше много студено, но не ми се возеше в трамвай, затова слязох и вървях дълго пеша. Гледах хората, сгушили се в якетата си, и си мислех колко невъзможно е да срещнеш някого, как дори някой много да ти хареса и дори да го заговориш, нищо не може да се случи, защото всеки си е тръгнал към някакво негово си място и не би обърнал посоката.

Стигайки вече почти до магазина, на ъгъла на Витошка и Хан Аспарух, от една кола изскочи Кристин: "Ей, Бистра, кво става?" Беше с брат си (както се оказа по-късно), поприказвахме си малко в колата и брат му предложи да ходим да пием кафе.

И тримата просто обърнахме посоката. :-)

Другия път (скоро, надявам се) ще си уговорим някъде да спим през Hospitality Club, че така общо взето само пътувахме.
И дано следващия път никой не се разболява. :-(

Последните няколко дни са ми много хубави. Чувствам се тоолкова свободна, толкова цяла.

Днес си седя в лекцията по новинарство и нови медии (иха, намерих инфо за учителя! :-)) и чакам да ми завери студентската книжка, когато Страхил звъни.
"Бистре, кво става? Обаждам се, за да ти кажа, че си много добра. Хахаха, не, обаждам се, за да ти предложа утре да ходим в Солун."

Ей така, цак, обадиха се, съгласих се и довечера тръгваме. :-)

Само че има една малка греда - утре съм на работа от 3.00pm и днес много ще помоля шефката да ми разреши утре да не ходя. :-) Много ще я помоля и ще се усмихвам мило, но все пак стискайте палци. :-)

Та излизам от факултета, писаха ми шестица, хахаха, уговарям се довечера да ме вземат от театъра и аз вървя и се смея сама. Не бях с розовите гуменки, с които се чувствам като дете, но пак си подскачках, подтичвах и много, много се смеех. :-)
Беше ми пътешественическо и приключенско. :-)

На кръстовището на Левски и Дондуков една баба ме помоли да пресека с нея. Хванах я под ръка и успешно я преведох на отсрещния тротоар.
"Миличката, толкова си добра! Как се казваш? Ех, че хубаво име, колко си усмихната. Много ми харесваш. Жива и здрава и хубав ден!"

А денят точно тогава наистина беше прекрасен - слънце, ветрец, без яке, без мисли, само спокойствие и радост. :-)

Еха, колко съм щастлива! :-)

Още не мога да се нарадвам на подаръците, които получих вчера от Лилка, Тиодора, Златчо, Елка и Петето...


тук има бележчици кое какво е :-)

... когато на вратата се звъни, аз съм по хавлия, Севи и Руми ми се смеят и ме молят да вземат назаем кошницата (предположих, че ще ходят на пазар).
Една минута по-късно на вратата се звъни - "Изненаада!" :-) Носят кошница, пълна с подаръци! :-)
"Ние с малко закъснение, ама поне хванахме края на седмицата! Айде, тази седмица само подаръци!" :-)


тук има бележчици кое какво е :-)

Боже, как е възможно да имам толкова хуубави приятели? :-)
Толкова много ви обичам, хора! :-)

Беше ужасно.
Когато го каза, се почувствах празна.

"Какво ти е, Бисе?", попита Севи в театъра.
Казах й.
"Аа, аз ако бях, такъв шамар."
"Защо шамар? Ако е истина, много хубаво, че го казва."
"На мен ми звучи по-скоро като дразнене. Иска да те ядоса."
"Не, той не ме обича."

После писах sms: "Теди, моля те, ела, важно е."
Важно беше, защото това не можеше да търпи отлагане. Исках да видя какво ще се случи.

И какво се случи у Страхил - ужасни работи, безсрамно не сваляне, не грубо натискане, ами не знам, не се сещам за по-грозна дума.

Но Теди е моят герой. :-)
Най-прекрасната. :-)
И въпреки това си прекарахме много светло и хубаво с нея, надвиквахме музиката, игнорирахме танците и виковете и мястото наистина нямаше значение, другаде бяхме цялата вечер. Много далеч от всичко това.
Защото всъщност бяхме там и общувахме и тя много ми помогна. :-)

За съжаление видя най-лошото у тях двамата. Наистина най-лошото.
Аз също го видях. И това е много важно, че най-после се случи. Всъщност не че не съм го виждала много пъти преди това, просто тази вечер беше различна.

О, и аз бях лоша - саркастична и груба, казах някакви неща, които не знам дали другите разбраха, но си бяха лични неща, които би трябвало да знаем само двамата. Но в яда си ги казах. Точно удари под кръста. Чувствах се като в Кой се страхува от Вирджиния Улф?. Грозно беше.
Даже той се учуди защо не го полея с бирата си. Наистина ми хрумна, но какво би променило това? Твърде примитвно ми се видя. Като от евтин филм.

После я закарахме и аз се почувствах толкова омърсена, че трябваше да се изкъпя. Сякаш водата изми грозното. И аз просто излязох боса и чиста. Облякох хубавата ризка от Васко и се почувствах като момиче.

Легнахме си и аз го целувах много, много пъти, все едно си прибирах обратно всички целувки, които му бях дала. Бяха толкова много! Взех си довиждане с лодките на раменете му, с бръчицата от доволни усмивки от лявата страна на устата му, с челото, с гърдите му.

"Последен секс?", попитах.
"Не искам."
"Добре", казах и се обърнах на другата страна. Две секунди по-късно отново се обърнах към него: "Обаче аз искам."

Това беше тест и аз го минах, защото не почувствах нищо.
"Аз наистина много те обичах.", казах и това е истина. Съмнявам се, че някой някога ще го обича така. И все пак - не се знае.

Спахме прегърнати, но някак не ми беше топличко.
На сутринта го гледах как спи. Той е ангел. Но за съжаление не го знае, крие се зад арогантното, грубото, просташкото, наглото, уж мъжкото.
Но аз много пъти съм виждала истинския той.
Затова и го обичам. Защото наистина е прекрасен.

Жалко, жалко, жалко. Или може би не.
Не знам още.
Може в следващите дни/седмици/месеци (дано не се стигне до там :-)) да плача, но аз няма да обръщам внимание. Егото ми ще плаче, че не успя да получи каквото искаше. А точно тогава свърши любовта - когато искането стана по-голямото от желанието да дам нещо.

И така, нямаше сбогувания или нещо подобно. Стори ми се малко театрално да им казвам чао в колата.

Може да продължи да ме учи да карам ски, да си делим бензина и да слушаме дисковете, които аз съм му записвала, а може просто да се наложи да мина през тях да си взема грейката, якето и другите неща.

And you've been so busy lately
that you haven't found the time
To open up your mind
And watch the world spinning
gently out of time

(можете да я слушате онлайн оттук)

Това си запях днес, чакайки маршрутка. Слънчице и сенки и всичко беше толкова бавно. Просто си стоях, даже забравих защо стоя там и какво чакам всъщност. За първи път от много време излязох без яке. Пролет. Или даже не пролет, за мен днес беше един друг сезон - тих и слънчев, всичко е бавно и никой за никъде не бърза.
Като късно лято и ранна есен, нещо такова.

Вървях и се смеех, гледах прането по балконите, кучетата, които се пекат, в трамвая един човек до мен беше заспал и ми се прииска да го целуна, толкова хубав беше. Някой път отзад си свиркаше, ама толкова силно и толкова весело. :-)

Поседях си сама в Докторската, почетох си, погледах хората, после пак бавно минах през любимите ми улички наоколо, Сан Стефано, Шипка, бавно, бавно.

Пълнота и благодарност за всичко.

"Боже, възможно ли е да се пръсна от толкова щастие?", попитах се ужасено, когато вече не можех повече, тялото ми не побираше всичко това, което.

Само аз бях, не мислех за нищо и никого, не исках абсолютно нищо, всичко беше съвършено.
И всички, които се появяваха някакси, бяха добре дошли, бяха обичани, но не бяха важни и необходими.

Снощи посрещнахме рождения ми ден у Васко.
Толкова любов имаше, толкова красота! :-) Бях изумена колко хубави са всички и се задавях от радост, че сме заедно (тази вечер и изобщо).

Аз съм сляпа и не виждам, не мога да изживея хубавото, защото искам, искам, искам.

Обичам vs. искам.
Смях, смях, колко съм глупава! :-)

Снощи всички останахме да спим у Васко и сутринта всеки се измъкна по някакво си свое време, който където трябва да ходи.

А аз се върнах с пълна кошница.
И пълно сърце.

И да е лошо, пак е хубаво.
- Пепси


Утре имам рожден ден, а така не ми се празнува.

Днес много плаках.
Излязох от кабинета на Страхил и се загубих в този прашен гаден квартал. Когато стигнах БИЛЛА на България, седнах в една градинка и изхабих (употребих?) още едно пакетче кърпички.
После взех трамвая. Съвсем случайно Радо звънна и му ходих на гости в офиса. Опита се да ме развесели, да ме насочи или и аз не знам как да го нарека. Не се получи, защото не знам кое е правилното нещо.
Всъщност мисля си, че знам, но знам, че нямам право.

А искам просто да не мисля и да не искам нищо.
Но ми се струва, че дори това няма да е достатъчно.

Не мога да повярвам, че това на всеки му се е случвало и че се счита за нормално.

Мога да се побера в едно хайку. Толкова е мъничко всичко.
Всеки момент ще изчезна.

Сълза и смях
и нищо
между двете.

С него напоследък много спортуваме.
Нямам предвид хъхъхъ, това не го броя. Шахът също не броя, защото за мен той си е игра. (Пък и наскоро не сме играли, малко ми е скучно, като той предвижда всичко няколко хода напред и знае какво ще преместя.)

Преди няколко дни за първи път ходих(ме) на ски, аз страшно се зарибих, а странното беше, че имах мускулна треска само на раменете (?). (Май пак трябва да почна да правя лицеви опори.)

Вчера станах рано и му звъннах и предложих да ходим да плуваме.
Среща в Спартак и няколко минути по-късно бяхме в последния коридор - той тръгва пръв, аз чакам малко, но пак го изпреварвам.
"Много си бърза, бе!"
И така, в шеги и закачки, накрая се оказа, че съм изплувала половин километър повече от него. :-)

После отидох на лекции при моя любим учител и лека-полека започнах да чувствам колко уморено е тялото ми.
Вечерта спахме у Страхил и раменете вече много ме боляха.

На сутринта Страхил ни събуди рано, че трябваше да ходи на работа.
А ние двамата прекарахме цяла сутрин в търсене на паспорти, уговорки дали да ходим до Гърция, или до Истанбул, аз си изпразних касичката и това вече го трогна, каза да си запазя парите, за да ходим на Банско, като задобрея, и затова решихме да отидем на ски.

Второто ми каране беше вече по истинска писта (Ветровала) с (бейби)влек и всичко останало. :-)
Той също кара, аз го гледах с отворена уста, той е наистина страхотен! :-) Грациозен е и го прави така, все едно върви, толкова естествено. :-)
И колко добър учител е, помогна ми с щеките първите няколко пъти на влека, после каза: "Карай след мен" и беше толкова хубаво.
Когато падах, идваше да помага, но само със съвети, трябваше сама да се оправям. Е, до момента, в който паднах така, че ските ми застанаха на буква Х, а аз бях на колене. Тогава вече наистина ме спаси. :-)

А аз само се смеех, през цялото време. Крещях от щастие. Пищях, защото карах като камикадзе (негови думи), защото още не мога да правя завои и само направо. (Ама, Боже, такава скорост развивам надолу по стръмното, толкова страшно!)
Но толкова забавно! :-)

Иха, наистина много ми харесва да карам ски! :-)
И въобще да спортувам. :-)

Докато бях на ските, забравих тялото си. В момента, в който отидохме до колата и аз се съблякох обаче, всичко започна да ме боли. :-)

Светли, вечерта преди да замине за Добринище, развълнуван, че най-после ще махне найлончето на борда

Честита нова година на всички!
Бъдете смели и любопитни, играйте си, забавлявайте се и никога, никога не пораствайте! (Или поне не тази година :-))

*

Днес Иглика и господин Грива се уговориха да ходят на Боровец да карат ски, аз се качих с тях в колата, защото много ми се возеше на (сравнително) дълъг път. Малко ми беше кофти, че ще ги чакам няколко часа, но вчера започнах Зорба Гърка и ми беше много интересно, защото гледах филма преди време, пък и книгата някакси веднага ме грабна.

Спряхме пред блока на господин Грива.
"Докова, тук ли ще чакаш? Ние с Бистра сега идваме, само да й вземем ски."

Толкова се зарадвах! :-)
Никога не бях карала ски, но от известно време си мисля да пробвам. Спираше ме това, че нямам никаква екипировка - дори подходящо яке.

Той ми даде всичко - грейка, яке, ръкавици, шапка, ски, обувки, щеки, всич-ко. Слязох по стълбите, чувствайки се като мече, защото всичко ми беше огромно. :-)
Но бях толкова щастлива! :-)

Пътят, разбира се, беше много хубав, слушахме Бийтълс и той пееше.
(Любимо. :-))

Иглика отиде на истинските писти, а ние двамата останахме долу той да ме учи.
И така, тук идва целта на днешният постинг:

О Б Я В А

Господин Грива е инструктор по ски (истински!) и си търси ученици.
Взима 20 лева на час (като се надявам за мои читатели да има отстъпка :-)) и дава екипировка за 15 лева на ден.

От сърце го препоръчвам не за друго, а защото самата аз съм много доволна. Страхотен учител е. Е, бутна ме няколко пъти нарочно, но това беше защото първия ден човек трябва да се научи да пада. :-) Пък и му беше забавно.
Много е добър, казва ти какво да правиш, но не всичко, така че сам да се сетиш кое не е наред. И което най-много ми хареса - дава свобода, не се налага, въпреки че знае кое е най-доброто, най-лесното, etc.
"Пробвай, бе", каза ми го няколко пъти. Нещо като пробвай, заиграй се и ще видиш как става. :-)
Гледах и другите инструктори, малко скучновато, "сега всички с лявата щека, ето така", с господин Грива е забавно. :-)

И така, ако вие или някой приятел си търсите инструктор по ски, пишете ми на мейла - bistra1 @ gmail.com - и ще ви свържа с него. :-)