Disarm you with a smile.

Тръгването ми оттук все по-често ми напомня за себе си.

От понеделник Милена почна училище и вече не сме заедно по цял ден. Вчера направих списък на нещата, които трябва да купя, и се оказа, че няма никакво време. Което доста ме учуди, защото някак не си представям как си тръгвам оттук.

Вчера и днес направихме много хубав пазар, купих си толкова прекрасни цветни неща. :-)
И, хихих, кутийка с 50 молива и комплект много специални блестящи маркери, защото скоро ще ми трябват, намиг. :-)
(Толкова се радвам! :-))

Всъщност най-важното - купихме куфар. Защото този, с който дойдох, е пълен с книги (да, знам!) и няма място за нищо друго. :-)

Утре отиваме в БушГардънс - парк в Тампа само с ролеркостъри, хихи. После събота и неделя май пак няма да сме тук, ще спим при учителя по карате на Милена.
Всъщност искам да видя пуерториканеца, но той е на обучение в друг град.

Освен това чета една прекрасна книга. Не мога да повярвам, че толкова месеци я мотах, защото се притеснявах от обема й - два тома по 800 страници.
Сетихте ли се? - става въпрос за Клетниците. :-)
Въздъх, толкова е хубава! Изумително е колко добре пише той, това ме впечатли и при Човекът, който се смее.
Всъщност сигурно е тъпо да ви препоръчвам такава класика, но ако има хора, които не са я чели по една или друга причина (да, дебела е, но това е най-хубавото!), да не отлагат повече! :-)

Ако все пак ви се струва дебела, ще се опитам да ви зарибя с нещо по-тънко.

Както си вървяхме из Islands of Adventure и вече смятахме да отидем в другия парк (до който така и не стигнахме), изведнъж попаднахме на някакво невероятно място - Seuss Landing!

Слънцето престана да ми блести, очите ми се отвориха, толкова жадно исках да видя всичко! Почнах да подскачам и да се въртя, да снимам и да гледам. И да се смея, много по детски да се смея, и да повдигам рамене и да накланям глава назад. :-)

Ах, колко беше прекрасно! Почувствах се като в детски сън! Всичко беше толкова цветно - зелено, червено, розово, жълто, синьо, лилаво, оранжево, хубави ярки цветове! В цялото това място нямаше нищо, ама наистина нищо сиво или черно.
(Вижте кошчетата и вижте настилката! :-))
Всичко се върти и трака, толкова весело!

Милена каза нещо, за да ме обиди, как това го е направил някой, който много е пушил трева, мама ме обвини във вдетиняване, но не, въобще не е така!
Как може възрастните да са толкова глупави?! Даже не е глупави думата, по-скоро пораснали и посивели...

Няма значение, аз много се радвах. :-) Това беше най-хубавото ми преживяване през уикенда. :-)
Отново станах дете. Хихи, колко беше хубаво. :-)

потопете се в цветовете

Уикенда ходихме до Орландо. Когато слязохме по стълбите към колата на Ръсел, раницата ми натежа приятно и се почувствах толкова пътешественически! :-)
В събота бяхме в Epcot на Дисни, а в неделя - в Islands of Adventure на Юнивърсъл.

Бях забравила колко забавни са тия паркове! И въпреки че вървиш и виждаш всичко толкова кукленско, толкова излъскано и фалшиво, и си наясно, че е такова, за да го харесаш ти - тъпия турист, адски се забавляваш. :-)

Ми аз в Epcot бях ходила и преди. Много беше забавно, имаше един прекрасен нов симулатор. Soarin' - сядаш и политаш над света с парапланер! :-) Ама толкова истинско - летиш над морета, пустини, портокалови горички, усещаш вятъра, миризмите, толкова прекраасно! :-)

Всъщност паркът е разделен на две - в първата половина са атракционите, а във втората са кътовете с държавите. Всичко, най-характерно за съответната страна, разположено на определена площ.
Мароко ми хареса най-много, вижте снимките и ще разберете защо. :-)
Всъщност не, няма да разберете, на успях да уловя това спокойствие, лекия ветрец, музиката, цветовете, безвремието, бавността на всичко.

Вечерта заваля, облякохме жълтите дъждобрани и отидохме при езерото, за да гледаме Illuminations - възможно най-прекрасното шоу с фойерверки, струва ми се. Наистина невероятно! Едва ли мога да го опиша, затова въобще няма да се опитвам.
Хиляди пъти по-добро от всичко, което съм виждала досега. (А преди няколко дни с Милена и Ръсел гледахме едно шоу за $100'000!)

Втория ден си поспахме, макар че накрая Ръсел ми взе одеялото и понеже аз все още не исках да ставам, вдигна едната страна на матрака и аз почти се претъркулих в посока земята. :-)

Отидохме в Islands of Adventure. Там не бях ходила, същия тип като Дисни е, но понеже всички сладки герои са на Дисни, Юнивърсъл залагат на комиксите - Спайдър мен, Хълк, Попай и една купчина хамерикански герои, които аз не познавам.

Както и да е, беше много забавно, с много страшни ролеркостъри, чакахме допълнително, за да седнем най-най-отпред, където е най-страшно, хихи. :-)

И цветно, цветно, цветно!
О, не, за цветното трябва да напиша отделен постинг!

междувременно - всички снимки са тук

Вчера ходихме във Flamingo Gardens.
(През цялото време си мислех за Алиса. :-))

Най-забавното обаче не бяха розовите птици, за което множествено число се съмнявам и затова реших да не го пиша, хихи, нито хилядите видове растения (спокойно, мамо, за теб има много снимки на цветенца! :-)), а пилетата и патетата. :-)

При тях беше някаква лудница, както се вижда на клипчето горе, адски, адски забавно. Ибиси, чапли, чайки, пеликани, пауни, патета, костенурки, игуани - стояхме там доста време и точно когато вече излизахме, срещнахме пичовете, които ги хранят, така че се върнахме да гледаме. :-)

Иначе като цяло паркът е много хубав, толкова спокоен и красив. Отвсякъде идват миризми на разни екзотични растения, чува се шумолене на рекички, крякането на птиците, разбира се, папагалите бяха много забавни, казваха hello и good bye и взимаха хляб от ръката на лелята. :-)

снимки има във фликър

както обикновено - още снимки има във фликър

Вчера ходихме в Кий Уест, последния остров от Флорида Кийс.
Никога не съм си падала по ранните ставания и ранните тръгвания, но този път като че ли нямах нищо против. Въпреки че като километри не е много, пътят от Холивуд излиза 3-4 часа, защото се кара по шосета с по една лента, свързващи островите. Но пък е много красиво, от двете страни само океан. Возиш се и слушаш музичка на плейъра. (И подремваш, ако имаш късмет да седиш отзад :-))

Кий Уест е второто ми любимо засега място в Щатите след Ню Йорк. Ако някога имате път в тая част на света, от сърце ви го препоръчвам. :-)

Толкова е прекрасно! Толкова цветно и уютно! Вървиш и се чувстваш като в приказка и това прави всичко много забавно.
Всички карат колела, моторчета и едни много готини колички, които се взимат под наем, хвърчат бусчета и влакчета, въобще трябва много да се внимава по улиците. :-)

Въпреки че е почти изцяло туристически, островът си има много хубав специфичен чар, сякаш си гост, добре дошъл, но виждаш, че всичко в Кий Уест е истинско. Виждаш местните чичковци, които спокойно пийват биричка, виждаш изтърканите плочки, виждаш странните боклуци, които хората изхвърлят.

Казвам всичко това, защото по другите американски туристически места, където съм ходила, се усеща тоя туристически фалш, който ми е толкова неприятен.
По улиците на Кий Уест не се разхождат дебели семейства с бели тениски, на които пише Флорида. Е, вероятно е имало, но не съм ги забелязала. Хората бяха прекрасни. :-)

Освен като най-близкият остров до Куба, Кий Уест е известен с това, че Хемингуей е живял там между 1927 и 1940 и после между 1951 и 1961.
Въпреки че вече съм прочела всичко негово, издадено на български, и това е тъжно, защото сега вече мога само да препрочитам (а това е нещо, което никак не обичам да правя), все още на въпроса кои са любимите ми писатели, винаги включвам и Хемингуей. Наистина много го обичам.
Разбирате колко се радвах, че ще видя къщата му. :-)

А тя наистина е страхотна! :-)
Не прилича на музей. Разглеждайки, имаш чувството, че той просто е излязъл за малко и ей сега ще се върне.
Гидът беше много забавен пич, подозирам, че беше актьор, защото разказваше толкова интересно и живо. Абсолютно приковаваше вниманието на всички. :-)
Котките са ясни, Хемингуей ги е обожавал, къщата е пълна с тях. Спят по най-неверотни места и никак не се смущават от туристи, освен това са много дружелюбни и идват да се галят. Щом дори аз си поиграх с една!

Иначе ето ги моите спътници. :-)
Денят беше прекрасен, разхождахме се, ходихме на два плажа, следобеда плувахме навътре до едни скали, аз си носех маската и шнорхела (най-после влязоха в употреба! :-)) и гледах рибките. :-)

Вечеряхме в известния Sloppy Joe's Bar, Джо е бил близък приятел на Хемингуей и магазинът в бара се възползва от това, хихи. Мен също изкушиха. :-)
Иначе мястото е супер, някак се връщаш 50 години назад. :-) Имаше жива музика, много беше забавно. :-)
По целия таван има окачени знамена от различни държави, има даже албанското, намиг. :-)

Ако отидете там преди мене (защото се надявам да ида пак :-)), непременно занесете българското. :-)

забележете заглавието на книгата, върху която беше оставено :-)

Снощи отидохме в Барнс и Нобъл да си почетем мъничко.
И върху една книга аз намерих, намерих, намерих човече от станиол, оставено специално за меен! :-)

Прекрасно е след толкова години оставяне на тайни подаръци, картички и бележки на приятели и непознати, толкова прекрасно е някой да остави нещо за мен! :-)

минути преди долното да се случи

Забелязала съм, че мога да се целуна с всеки. Това никога не е проблем.
Но не ми е хубаво.
Всъщност така и не изпитах втори път това абсолютно губене на представа за всичко, което преживях при най-първата целувка.

Прегръдките обаче са друго нещо. Много рядко се случват.
Обикновено, дори когато искрено прегръщаш някого, го има тоя момент на нехармония - единият се отдръпва по-бързо от необходимото, стиска твърде силно или се държи на известно разстояние.
Прегръдките се случат бавно и с наслаждение.

Когато пуерториканецът ме заведе на плажа на първата ни среща, погледахме мълчаливо океана и после той просто каза "Ще ме прегърнеш ли?"

Пристъпих към него не както се пристъпва към непознат, какъвто на практика беше той. Стана интуитивно, въобще не го мислих.
Прегърнах го бавно и с наслаждение. Случи се нещо невероятно! - просто влязох в него. Влязох. Тялото ми остана навън, мозъкът регистрираше океана, слънцето, вятъра, ръцете му върху гърба ми. Но аз, аз влязох в него чрез аромата му.

Наистина попаднах в друго измерение, където времето не течеше по нашия земен буден начин. Беше все едно влизаш в нечий дом и си оставяш обувките навън.
Сега звучи смешно, но докато бях вътре, знаех, че това е ароматът на вселената.

Не знам колко време бях там. Всичко беше съвършено, телата ни бяха толкова доверчиво доближени, точно толкова, колкото трябва. Усещах дишането му. Не беше учестено, а спокойно, почти неуловимо.

Вътре преживях абсолютното блаженство.
Умът ми беше останал навън и нямаше кой да ми казва какво се случва.

Когато се наситих на всичко това, излязох.
Изведнъж усетих вятъра. Усмихнах се и целунах врата му.
Вероятно това изкара и него. Целуна ме много нежно по врата. Два пъти.

Облякох банския, напълних торбичката от Метрополитън с всичко необходимо и се запътих към басейна.
Небето беше толкова синьо! Сърцето ми се усмихна, толкова бях щастлива. :-)

"Аха, значи е вярно", написах малко по-късно, излежавайки се на един шезлонг, "щастието е, когато не мислиш и не чакаш нещо, а просто отвориш сърцето си и оставиш нещата да се случат както и когато те решат."

Няколко часа по-късно пуерториканецът се обади.
Преживях един от най-хубавите разговори през живота си.

Прочетох Норвежката гора преди около месец, но този пасаж не ми излиза от ума.

Най-голямата му добродетел бе неговата честност. Не само че никога не лъжеше, но винаги признаваше своите слабости. Никога не се опитваше да прикрие неща, които можеха да го накарат да се чувства неловко.

~~~~~~~~

Тия дни ми беше толкова скучно, чаках пуерториканеца да се обади, но той каза, че си има работа и аз знам, че трябва да престана да мисля за нежната му кожа и просто да почакам малко, но някак не ми се получава.

Е, получи се снощи, гледах филми под одеялото и когато батерията ми се изтощи и трябваше да си намеря други занимания, изпаднах в толкова прекрасно състояние. Започнах да се смея много силно и доста се притесних, когато Милена се размърда в леглото до мен. Не исках да я будя, защото днес трябваше да става много рано, за да закара колата на ремонт.

Понеже вчера ми беше толкова безумно скучно, тя ме заведе в магазин за художнически материали, откъдето се заредих с толкова вдъхновение, исках да си купя от всички цветове от всичко. :-)
И да рисувам, рисувам, рисувам. :-)

Помните ли колко влюбена бях във fixmix?
Е, мисля, че тук си имам нова любов - froots! :-)
Толкова прекрасно място, червени стени и зелени столчета, страхотни пичове правят цветни здравословни неща. Освен сокчета, предлагат супички, салатки, wraps (някакви неща, загърнати в палачинки), etc.

Всъщност сега отворих сайта на fixmix и виждам, че доста са разширили асортимента, като даже са вкарали шоколадови бонбони (което ми се стори доста тъпо).

Както и да е, хубаво е, че има места за цветове, настроение и радост. :-)

Онзи ден ходихме на традиционния японски летен Бон фестивал в Мориками.

Програмата включваше японски танци, шоу с барабани, а вечерта, когато се стъмни, в езерото пуснаха запалените фенери. Финалът беше шоу с фойерверки.

Не беше много хубаво, защото имаше адски много хора, беше горещо и задушно, всички бяха насядали около тентите с храната и само ядяха и пиеха. С майката на Милена избягахме на една полянка до езерото, където полежахме половин час.

Моите снимки са тук.

Всичко на тази снимка е истинско.

Не, денят не беше гангстерски филм, ето една-две снимки, за да се уверите сами. :-)

Хихихи, толкова хубав дееен! :-)

Всъщност всичко започна още от снощи. Милена беше на карате и се обади по телефона, развълнувана, че Айлийн се е върнала, и вика бързо да са обличам, защото ще излизаме.

Айлийн е приятелката на Милена, били са заедно в гимназията (в най-добрите 5% от випуска :-)) и оттогава са заедно.
Лятото Айлийн работи на север, за да събере пари за колежа.
И така, вчера най-после се върна.

Четиримата с Ръсел отидохме в Hard Rock, огромен комплекс хотел, казино, ресторанти, барове, магазини, etc.
За първи път видях Милена толкова радостна, толкова хубава и сияеща. :-) Всъщност и тримата бяха толкова хубави.
Трима приятели. :-)

Ядохме пица в едно огроомно казино, помотахме се малко и после отидохме до плажа. И четиримата оставихме обувките си в колата.
Има един кей много, много навътре. Стигнахме до края и известно време просто стояхме мълчаливо и слушахме. Когато направих дланите си във формата на пламък на свещ, имах чувството, че хващам вятъра. :-)
Беше толкова магическо. :-)
После с Милена и Айлийн отидохме на пясъка и правихме цигански колела. :-)

Осъзнах нещо - да ходиш с обувки през цялото време, е все едно да носиш ръкавици. Как можеш да усетиш света, ако не се докосваш до него?

~~~~~~~~~~

Днес денят започна с прекрасен неочакван имейл от Асен! :-)
Толкова ми стана хубаво да разбера, че при него се случват хубави неща. :-)
Не можех да спра да се смея от щастие. :-)

Спомняте ли си пича от passport control-а на летището, с когото се запознах?
Е, писахме си имейли, после аз заминах за Ню Йорк, върнах се, писахме си пак и той остави номер да му се обадя.
Ами минаха няколко дни в "уф, трябва да се обадя, ама... о, не мога, срам ме е" (заради лошия ми английски, много съм зле по телефона, дори Андрес не ме разбираше :-)), докато днес най-после му се обадих.

Когато свърших, камък ми падна от сърцето! Защо трябваше да се страхувам?!
Той беше толкова сладък и добър! :-)
Както и да е, уговорихме се утре да ме вземе и да обядваме някъде.
Хихи, толкова забавно, среща с американец, когото не познавам нито през Милена, нито през интернет. :-)

Тук вече много сияех.
И така си остана цял ден. :-)

Взехме Айлийн от тях и отидохме да гледаме Hairspray. Най-добрият ми пример за забавен американски филм, сниман наскоро. Весел, шарен и неангажиращ. С толкова добри актьори, че няма как да им се разсърдиш, просто се облягаш назад и се забавляваш.

После отидохме до плажа.
Ах, толкова е хубав! Никакви хора, абсолютно спокойствие, прекраасно! :-)
Поплувахме малко, подхвърляхме си топката, но аз не издържах дълго, твърде солено беше за моя вкус.
Полегнах, пописах и когато те излязоха, направихме един скрабъл.

Беше толкова прекрасен момичешки ден. С кино, море, пясък, игри и смях.
Айлийн е толкова хубава, много се радвам, че се върна.

А, сега, ако ме извините, отивам да поплувам.
Разгледайте снимките, ако ви е скучно.

(совата съм аз в случая, щото не мога да ставам рано и тука само ми се карат :-))

Много странни неща тия дни.
Осъзнах, че съм точно това, което е в момента и глупаво да си имам някакви готови формулировки.

Наскоро ми стана много тъжно. Излязох да плувам сама. Километър по-късно знаех, че съм нещастна и че това е - нищо не мога да направя и всъщност няма нужда да правя нищо.

И така, няколко часа по-късно си легнах толкова щастлива и пълна. Много отвисоко видях нещата, малките животи, които живеем. И ми стана смешно. И хубаво.
Колко незначително е всичко.

Това ми харесва всъщност. Отказването от идеите за нещата.
Лесно ми е да го кажа сега. Когато ми е празно, ми е много тъжно и ми се струва, че така ще бъда завинаги. Няколко часа по-късно се смея и си викам колко съм зле.

Отдавна не ми се е случвало нещо голямо.
Да ме завърти така, че да забравя коя съм и да стана нова.

Мисля, че при мен това винаги е свързано с хора. A.k.a Учители. Които не се превръщат в центъра на моя свят, те са самия свят. И ми предават огроомни неща.
Понякога е много лесно, ей така - със смях и бяла светлина, друг път - обратното. То не е обратното всъщност, егото си измисля драми вместо да отвори очи и да благодари.

Ами в момента съм в такова съзнание, че мога само да благодаря за всички прекрасни хора в живота ми. :-)

Алеле, днес майката на Милена извади рисунки и една тетрадка, където си е записвала детските й бисери.

Боже, беше толкова смешно, че просто не можах да го изсмея цялото! Давех се, задушавах се, от очите ми течаха сълзи, бях толкова близо до смъртта! :-)

+ малка история от вчера, Ръсел навърши 21