Disarm you with a smile.

Това пишеше на количките на летището, обаче на мен хич не ми беше весело.

В Милано седнах да си чакам полета на gate-а, който пишеше на билета. Тъй като следващият полет беше до Шанхай, беше пълно с китайци, затова попитах мацките на гишето дали това е правилното място за моя полет и те ме увериха, че, да, това е.
Когато мина доста време и все още нищо не се случваше, отидох до гишетата на Alitalia , за да видя какво става.
"Miss, why did you miss your flight?", вдигна вежди мацката.
Преглътнах изумено.
"Gate еди-кой-си, hurry up, you can still catch it!"

Хванах го буквално в последните пет минути. Застанах последна на опашката зад група индийци. Да, това е полетът до Маями.
Въздъхнах облекчено.
(Ебаси тъпаците, как може на билета да пише грешен gate?!)

Извадих късмет, защото и в двата полета седях до прозореца, скоро ще кача снимки. Беше много интересно да видя, че облаците всъщност са плоски. И въобще - много красиви неща имаше. Всъщност спах през 85% от времето. :-)
Много бързо и леко ми минаха полетите (може би точно защото спах :-))

Кацайки тук, се наредих на опашката за passport control. Пичът ме върна, за да попълня още една декларация и каза да мина първа на опашката, щом съм готова.
"You're ready? Okay, come here."
Посмя ми се момчето, разпитва ме това-онова, повече, отколкото е редно, струва ми се. Разбрах защо ме гледа странно - нали българите клатят глава по различен начин от останалата част от света. Заприказвахме се. Колко съм се била променила от последната виза насам. Попита ме за адреса, където ще отседна.
"Охо, ще бъдем съседи", засмя се.
"Ама този комплекс е само за възрастни, не пускат млади"
Казах го без умисъл, но пичът умря от смях: "Хахаха, откъде знаеше какво си мисля? Ти мислите ли можеш да ми четеш?"
Хехе, поиска ми телефона, но тъй като нямах номера, му оставих имейла си. :-)

През този пич минах лесно и се запътих към залата, откъдето да си взема багажа.
Почаках доста, но моят куфар го нямаше.
Един от индийците, зад които чаках на полета от Милано, дойде да се запознаем и да види какво става. Въздъх, добре, че беше той! Супер пич, много миличък и добричък, търси с мен куфара (щото той всъщност не е мой и не бях сигурна дали ще го позная, та по етикетчетата). Когато се оказа, че наистина го няма, ме заведе при пичът от Alitalia, където да се оплача и да пишем декларация.

И така, де, загубиха ми багажа, засега нямат никакво инфо, ще чакаме да стане понеделник. (тук това става седем часа по-късно от България :-))
Пичът си остави имейла, каза да му пиша, като има новини, много се разтревожи за мен и затова. :-)

Иначе тук ме посрещнаха с купчина подаръци и чийзкейк, правен специално за мен. :-)
Сега обаче трябва да приключвам, защото Ръсел дойде и ще ходим да гледаме Ratatouille.

Купих си pro account във flickr, но кабелчето на апарата ми беше в багажа. Снимки ще има, и то много, но най-рано след два-три дни. :-)