« Home | точно така, почакай » | почакай » | Летен фестивал в Мориками » | накратко » | момичешко » | совите са това, което са » | на косъм » | feed animals in the zoo » | празни приказки за Маями » | in the city of blinding lights » 

петък, август 17, 2007 

вътре


минути преди долното да се случи

Забелязала съм, че мога да се целуна с всеки. Това никога не е проблем.
Но не ми е хубаво.
Всъщност така и не изпитах втори път това абсолютно губене на представа за всичко, което преживях при най-първата целувка.

Прегръдките обаче са друго нещо. Много рядко се случват.
Обикновено, дори когато искрено прегръщаш някого, го има тоя момент на нехармония - единият се отдръпва по-бързо от необходимото, стиска твърде силно или се държи на известно разстояние.
Прегръдките се случат бавно и с наслаждение.

Когато пуерториканецът ме заведе на плажа на първата ни среща, погледахме мълчаливо океана и после той просто каза "Ще ме прегърнеш ли?"

Пристъпих към него не както се пристъпва към непознат, какъвто на практика беше той. Стана интуитивно, въобще не го мислих.
Прегърнах го бавно и с наслаждение. Случи се нещо невероятно! - просто влязох в него. Влязох. Тялото ми остана навън, мозъкът регистрираше океана, слънцето, вятъра, ръцете му върху гърба ми. Но аз, аз влязох в него чрез аромата му.

Наистина попаднах в друго измерение, където времето не течеше по нашия земен буден начин. Беше все едно влизаш в нечий дом и си оставяш обувките навън.
Сега звучи смешно, но докато бях вътре, знаех, че това е ароматът на вселената.

Не знам колко време бях там. Всичко беше съвършено, телата ни бяха толкова доверчиво доближени, точно толкова, колкото трябва. Усещах дишането му. Не беше учестено, а спокойно, почти неуловимо.

Вътре преживях абсолютното блаженство.
Умът ми беше останал навън и нямаше кой да ми казва какво се случва.

Когато се наситих на всичко това, излязох.
Изведнъж усетих вятъра. Усмихнах се и целунах врата му.
Вероятно това изкара и него. Целуна ме много нежно по врата. Два пъти.

толкова си искрена и толкова умела в тези пътувания извън тялото ;)

и това абсолютно звучеше като съвършената прегръдка! простичкият му, навременен въпрос е като открехване на врата - знаел е точно какво ще те посрещне вътре в него, отворил се е за теб.

невероятно е колко много доверие наистина изразява тази случка, уловила си го и си го описала добре (и чудесен подбор на снимка ;)).

оф, думите се нижат, не спират да идват.. ти си вдъхновение.

Публикуване на коментар
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.